За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 18

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Явно, последователността не е любима добродетел нито в една от частите на така нареченото Божествено Откровение – във всеки случай не в тълкуванията на богословите.

Египтяните и халдейците отнасяли раждането на своите Божествени Династии към периода, когато творящата Земя е изпитвала последните мъки, раждайки своите доисторически планински вериги, изчезнали оттогава, както и моретата, и материците. Нейната повърхност била покрита „с дълбок мрак и в този (вторичен) Хаос се намирал принципът на всичко съществуващо“, получило по-нататък развитие върху планетата. Нашите геолози днес са потвърдили, че подобно земно възпламеняване е станало в ранните геоложки периоди, преди неколкостотин милиона години.3 Що се отнася до самото предание, всички страни и народи са го имали в съответна национална форма.

3 Обаче астрономията нищо не знае за звездите, които са изчезнали само видимо, но никога не са преставали да съществуват от времето, когато е възникнала самата астрономия. Временните звезди са само изменящи се и съществува предположение, че даже и новите звезди на Кеплер и Тихо де Брахе може още да са видими.

Не само Египет, Гърция, Скандинавия или Мексико са имали своя Тифон, Пифона на своя Локи и своя „Паднал“ Демон, а също така и Китай. Обитателите на небесния град имат цяла литература на тази тема. Казано е, че като следствие от въставането против Ти на гордия Дух, който заявил, че самият той е Ти, седем Сонми Небесни Духове били изселени на Земята, „което внесло промяна в цялата Природа“, като при това „Самото Небе се наклонило и се съединило със Земята“.

В „И-Цзин“ може да се прочете:

„Летящият Дракон, прекрасен и въстанал, днес страда и неговата гордост е наказана; той мислел да царства на Небето, но той царства само на Земята.“

Така и „Чуан-Цю“ казва алегорично:

„През една нощ звездите престанали да сияят в мрака и го напуснали, подобно на дъжд паднали на Земята, където сега са скрити.“

Тези звезди по същество са Монади.

Китайските космогонии имат свой „Владетел на Пламъка“ и своя „Небесна Дева“, и „малки Духове, които да Ј помагат и служат, и големи Духове, които да се сражават срещу тези, които са врагове на подобните Богове“. Но всичко това не доказва, че споменатите алегории до една са предвиждания или пророчески писания и че до една се отнасят към християнската теология.

В Зохар се намира най-доброто доказателство, което може да бъде предложено на християнските теолози, че Езотеричните твърдения в Библията – и в двата Завета – са утвърждаване на същата идея, която е и в нашите Архаични Учения, например, че „Падението на Ангелите“ се е отнасяло просто към Въплътяването на Архангелите, „които преминали през Седемте Кръга“. Така Кабала на Симеон Бен Йохай е душа и същност на алегоричния разказ, докато по-късната „Християнска Кабала“ е „затъмнено“ Петокнижие на Мойсей. Там е казано (в Манускриптите на Агрипа):

„Мъдростта на Кабала е основана на науката за Равновесието и Хармонията. Силите, които се проявяват, без отначало да са уравновесени, загиват в Пространството („уравновесени“ тук означава „диференцирани“).

Така загинали първите царе (Божествените Династии) на Древния Свят, самородените Царе Гиганти. Те паднали подобно на дървета, лишени от Корен, и повече никой не ги видял; тъй като те били Сенки на Сенките (именно Чхая на призрачните Питри).1

1 Това се отнася до „Царете на Едом“.

Но тези, които дошли след тях, които се устремили надолу подобно на падащи звезди, били затворени в Сянката – и пребивават до днес (Дхиани, които, въплътили се в тези „празни Сенки“, положили началото на ерата на Човечеството).“

Всяка фраза в древните космогонии разкрива на този, който може да чете между редовете, тъждествеността на представите, макар и в различно облекло.

Първият урок, който се преподава от Езотеричната философия, е, че Непознаваемата Причина не еволюира нито съзнателно, нито несъзнателно, а само проявява периодично различни аспекти на Самата Себе си за познаване от крайните умове. Така Колективният Разум – Вселенският – състоящ се от различни и безбройни Сонми Творчески Сили, независимо от своята, изглеждаща, безкрайност в Проявеното Време, все пак е краен в сравнение с Нероденото и Неизменно Пространство в неговия най-висш основен аспект. Това, което е крайно, не може да е съвършено. Поради това сред тези Сонми има низши Същества, но никога не е имало нито Дяволи, нито „непослушни Ангели“ по простата причина, че всички те се управляват от Закона. Асурите (наречете ги с каквото име пожелаете), които се въплътили, са следвали в дадения случай закона, толкова неумолим, колкото и всички други. Те се проявили по-рано от Питри и тъй като Времето (в Пространството) следва цикли, техният ред настъпил – оттук са и многобройните алегории. Отначало брамините са давали безразборно името „Асури“ на тези, които са се противили на техните ритуали и жертвоприношения, както е правел великият Асура, наречен Асурендра. Вероятно към тези векове трябва да се отнесе представата за Демона като противник и враг.

Еврейските Елохими, наричани в преводите „Бог“, които създават „Светлина“, са тъждествени с арийските Асури. Те също се споменават като „Синове на Мрака“, като философско и логическо противопоставяне на Неизменната и Вечна Светлина. Ранните последователи на Зороастър не вярвали, че Злото, или Мракът, е било съвечно с Добрината и Светлината и давали същото тълкуване. Ариман е проявената Сянка на Ахура Мазда (Асура Мазда), като при това самият той произлиза от Зероана Акерне, „Безграничното на (Кръга) Времето“ или Неизвестната Причина. За последната те казват:

„Нейната слава е твърде възвишена, Светлината Ј е твърде лъчезарна, за да може човешкият разум или окото да я разбере или види.“

Нейната първична еманация е Вечната Светлина, която отначало, бидейки скрита в Тъмнината, била призована за проявяване и по този начин бил създаден Ормазд, „Царят на Живота“. Той е „Първороденият“ в Безграничното Време, но подобно на своя собствен прообраз (предшестващата духовна идея), той съществувал вътре в Мрака от вечността. Шест Амешаспенти – седем заедно с него, глава на всичките – първичните Духовни Ангели и Хора, колективно, са негов Логос. Амешаспентите на зороастрианите също така създават света за шест дни, или периода, и почиват на седмия; но в Езотеричната Философия този седми е първият период или „Ден“ на така нареченото Първично Творение в арийската космогония. Това е междинен Еон, който е Встъпление към Творението и който се намира на границата между несътворената Вечна Причинност и проявените крайни следствия; състояние на зараждаща се дейност и енергия като първи аспект на Вечния Неизменен Покой. В Книгата Битие, за която не е хабена метафизична енергия, а само извънредна острота и изобретателност при скриването на Езотеричната Истина, Творението започва на третия стадий на проявяването. „Бог“, или Елохим, е „Седемте Управника“ на Пемандър. Те са тъждествени на всички останали Създатели.

Но даже и в Книгата Битие, по възможно най-накъсан начин, се съдържа намек за този период на „Мрак“, който е бил над лика на Бездната. Елохимите са показани като „творящи“ – т.е. те строят две небета или „двойно“ Небе (не Небеса и Земя); това означава, че те отделили горното проявено (ангелското) Небе или план на съзнание на низшето, или земния план; онези (за нас) Вечни и Неизменни Еони от тези Периоди, които пребивават в Пространството, времето и продължителността; Небесата от Земята, неизвестното от известното – за непосветените. Такъв е смисълът на фразата в Пемандър, където се казва, че:

„Божествената мисъл, която е Светлина и Живот (Зервана Акерне), произвела чрез своето Слово, или първи аспект, друга действаща мисъл, която, бидейки Бог на Духа и Огъня, създала седем управника, затваряйки в техния кръг света на чувствата, наричан „фатална съдба“.

Последното се отнася до Кармата: „Седем кръга“ означават седем планети и плана, както и седем Невидими Духа в Ангелските Сфери, чиито видими символи са седемте планети,1 седемте Риши на Голямата Мечка и подобни глифове. Както Рот се е изразил за Адитите:


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 18

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред