За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 16

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Призови, о, Заратустра, моя Фраварши, който е Ахура Мазда, най-велик, най-добър, най-прекрасен сред всички същества, най-мощният, най-разумният... чиято душа е Светата Дума „Mвthra Spenta“.1

Френският изтоковед превежда Фраварши като Феруер.

Сега, какво означава Феруер или Фраварши? В някои маздейски трудове ясно се дава да се разбере, че Фраварши е вътрешният, безсмъртен Човек, или въплътяващото се Ego, че това Ego е съществувало преди физическото тяло и надживява всички подобни тела, в които му се налага да се въплъти.

„Не само човекът е бил надарен с такъв Фраварши, а също така и Боговете, и небето, огънят, водата и растенията.“2

1 Превод на Дармстетер, стр. 208.

2 „Orm Ahr.“, №№ 112, 113; цитира се Дармстетер, „Свещените книги на Изтока“, том IV, увод, стр. LXXIV.

3 „De Idol.“, II, 373.

Това показва с цялата възможна яснота, че Феруер е „духовният двойник“ на Бога, животното, растението и даже на елемента, т.е. най-префинената и по-чиста част на грубото творение, душата на тялото, каквото и да е то. Поради това Ахура Мазда съветва Заратустра да призове неговия Фраварши, а не него самия (Ахура Мазда); т.е. безличната и истинска Същност на Божеството, единна с Атма (или Христа) на самия Заратустра, а не лъжливата и лична видимост. Това е напълно ясно.

Именно на този божествен и ефирен прообраз – когото римските католици дотолкова завладели, че построили върху него предполагаемото различие между техния Бог и Ангелите – и Божеството и неговите аспекти, или Боговете на древните религии. Така, наричайки Меркурий, Венера, Юпитер (независимо дали са Богове или планети) Дяволи, от същия този Меркурий правят Феруер своя Христос. Този факт е неоспорим; Восий3 доказва, че Михаил е Меркурий на езичниците, а Мори и други френски автори го поддържат в това и добавят, че според големите теолози Меркурий и Слънцето са единни (?); и не е чудно, че те така мислят, тъй като Меркурий, бидейки толкова близо до Мъдростта и Глагола (Слънцето), трябва да бъде погълнат от него и смесван с него.1

Това „езическо“ виждане било възприето, започвайки от първото столетие на нашата ера, както е показано в оригиналната версия на Деяния на Апостолите (английският превод не е точен). Дотолкова Михаил е тъждествен с Меркурий на гърците и другите народи, че когато жителите на Листра приели Павел и Варнава за Меркурий, казвайки: „Боговете са слезли при нас в човешки образ“, текстът добавя: „И те нарекли Варнава Зевс, а Павел – Еремия (Хермес), тъй като той бил водач на Словото (Логоса)“, а не „главен проповедник“, както погрешно е преведено в узаконената и даже преразгледана английска Библия. Михаил е Ангелът във виденията на Даниил, Син на Бога, „който бил подобен на Сина на Човека“. Това е Хермес-Христос на гностиците, Анубис-Сириус на египтяните, съветник на Озирис и Аменти, Леонтоид Михаил-Офиоморфос (??????????) на офитите, който се изобразява върху някои гностични скъпоценности с лъвска глава, подобно на неговия баща Илдабаоф.2

1 Вж. Дьо Мирвил, пак там, стр. 515.

2 Пак там, вж. също така таблиците в „Gnostics and their Remains“ на Кинг.

Римокатолическата църква мълчаливо се съгласява с всичко това, като много от нейните автори го признават даже открито. Без да са в състояние да отричат явното „заимстване“ на тяхната църква, „похитила“ от своите предшественици техните символи, точно както евреите „похитили“ от египтяните съкровищата им от сребро и злато, те обясняват този факт напълно хладнокръвно и сериозно. Така автори, които до този момент са били твърде страхливи, за да видят в това повторение на древните езически представи в християнските догми „легендарно плагиатство, извършено от човека“, са сурово предупредени, че не само не бива да се признае толкова просто обяснение на почти точното сходство, а то следва да се отнесе към съвършено друга причина – „към доисторическото плагиатство със свръхчовешки произход“.

Ако читателят поиска да научи по какъв начин е станало това, той трябва да се обърне към същия този труд на Дьо Мирвил.1 Моля, забележете, че този авторитет е бил признат като официален защитник на римската църква и поради това се е ползвал от знанията на всички йезуити. В труда четем:

1 Стр. 518.

„Ние сочим няколко полубогове, а също „доста исторически“ герои на езическия свят, които от момента на своето раждане са били предназначени да маймунстват, като в същото време обезчестявали раждането на героя, който е бил напълно Бог, пред който цялата земя е трябвало да се поклони; ние проследихме, че подобно на него всички те са се раждали от непорочна майка; ние видяхме как те са душили змии в люлките си, сражавали са се с демони, извършвали са чудеса, умирали са като мъченици, слизали са в низшия свят (Ад) и отново са възкръсвали от мъртвите. И ние горчиво оплаквахме това, че страхливите християни са смятали за свой дълг да обяснят всички подобни тъждествености със съвпадение в избора на митове и символи. Очевидно, те са забравили думите на Спасителя – всички, които са идвали преди мене, са били крадци и разбойници – думи, обясняващи всичко, без да се прибягва до нелепи отрицания, и които бяха пояснени от мен в следните изрази: „Евангелието е величествена драма, пародирана и разигравана от лукавите до нейния назначен час“.“

„Лукавите“ (les drфles), разбира се, по същество са демоните, чийто управник е Сатаната. Естествено, това е най-лекият и прост начин да се излезе от затруднението. Негово преподобие д-р Лунди, протестантският Дьо Мирвил, последвал това щастливо предположение в своя труд „Monumental Christianity“, както постъпил и д-р Сеп от Мюнхен в своите съчинения, написани като доказателство за божествеността на Исус Христос и сатанинския произход на всички подобни Спасители. Още по-жалко е, че системното и колективно плагиатство, продължавало в течение на няколко столетия в най-гигантски размери, е трябвало да бъде обяснено с друго плагиатство, този път в Четвъртото Евангелие. Тъй като фразата, цитирана по него – „всички, които са идвали преди Мен“ и т.н. – е буквално повторение на думите от Книгата на Енох. В увода към превода на един етиопски Манускрипт от Бодлианската библиотека, направен от архиепископ Лауренс, издател и автор на „Еволюция на Християнството“, той отбелязва:

„Преглеждайки коректурата на Книга на Енох, ние бяхме още по-учудени от сходството с Писанията на Новия завет. Така притчата за овцата, която добрият пастир спасил от стражници и свирепи вълци, евангелистът на Четвъртото Евангелие съвършено ясно е заимствал от Енох LXXXIX, където авторът описва овчарите, които убиват и унищожават овцете преди идването на техния Господар, и по този начин се разкрива истинският смисъл на това, до този момент тайнствено място в притчата на Йоан – „всички, които са идвали преди мене, са били крадци и грабители“ – изречение, в което днес виждаме явен намек за алегоричните овчари на Енох.“1

Сега е твърде късно да се твърди, че именно Енох е заимствал от Новия завет, вместо vice versa. В Посланието на Юда (14, 15) се привежда буквално дълъг откъс от Енох – за пришествието на Господа с неговите десет хиляди светии,2 като при това, наричайки по особен начин пророка, той сам признава източника си.

1 „Книга на пророк Енох“, стр. XLVIII, изд. 1883.

2 Бълг. прев.: „За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети ангели...“ – Бел. прев.

„... Завършвайки паралела между пророка и апостола, (ние) установихме извън всякакво съмнение, че в очите на автора на Посланието, признато като Божествено Откровение, Книгата на Енох е била вдъхновено произведение на един от допотопните патриарси...

Съвпадението както на езика, така и на представите в Книгата на Енох, с авторите на писанията на Новия завет... ясно показва, че трудът на семитския Милтон е бил неизчерпаем източник, от който Евангелистите и Апостолите, или хората, писали под техни имена, са заимствали представите си за възкресението, съда, безсмъртието, гибелта и за всемирното царство на справедливостта под вечното предводителство на Сина Човешки. Това евангелско плагиатство кулминира в Откровението на св. Йоан, който прилага виденията на Енох към християнството с измерения, в които ние не намираме величествената простота на великия майстор на апокалиптичното предсказание, пророкувал под името на допотопния патриарх.“1

Наистина „допотопен“; но ако изразите от текста се отнасят към време едва няколко столетия назад, или дори към хилядолетия от доисторическата ера, това вече не е първоначалното предсказване на назряващи събития, а копия на някакви писания от доисторическата религия.

„Във Века на Крита Вишну в образа на Капила и други (вдъхновени учители)... предава... истинската мъдрост (както това е направил Енох). Във Века на трета той сдържа злобните в образа на всемирния Монарх (Чакравартин, „Вечносъществуващ Цар“, според Енох)2 и пази три свята (или раси). Във Века на Двапара, в лицето на Веда-виаса той разделя единната Веда на четири и я подразделя на стотици (Шата) разклонения.“3

1 Оp. cit., стр. XXXIV, XXXV.

2 Казва Уриел в Книга на Енох (XXVI, 3): „Тези, които били пощадени, вечно ще благославят Господа...“, „Вечносъществуващ Цар“, който ще царства над тях.

3 Вишну Пурана, III, 2; превод на Уилсън, III, 31.

Наистина е така; Ведата на най-ранните арийци се разпространявала, преди да бъде написана, сред всички атланто-лемурийски народности и е посяла първите семена на всички съществуващи днес древни религии. Израстъците на никога неумиращото Дърво на Мъдростта разхвърляли своите сухи листа даже и върху юдео-християнството. И в края на века на Кали, нашият сегашен Век, Вишну, или „Вечносъществуващият Цар“ ще се появи като Калки Аватар и ще възстанови справедливостта на Земята. Умовете на тези, които ще живеят по това време, ще се пробудят и ще станат прозрачни като кристал.

„Хората, които ще се изменят така, благодарение на това специално време (шестата раса), ще станат като семена за другите човешки същества и ще дадат рождение на раса, която ще следва законите на века Крита – Векът на чистотата“, тоест това ще бъде седмата раса, раса на „Будди“, „Синове на Бога“, родени от непорочни родители.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 16

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред