За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 8

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Слънцето (Бащата), Луната (Майката) и Меркурий-Тот (Синът) са били най-ранната Троица на египтяните, които ги олицетворили в Озирис, Изида и Тот (Хермес). В Евангелието на гностиците Pistis Sophia седем велики Богове, разделени на две Триади, и висшият Бог (Слънцето) са низши Троични Сили (????????????), които пребивават съответно в Марс, Меркурий и Венера; и Висша Троичност – трима „Невидими Богове“, обитаващи Луната, Юпитер и Сатурн.1

Това не изисква доказателства. В един смисъл Асторет е била безличен символ на Природата, Кораб на Живота, носещ през безграничния Небесен Океан зародишите на всичко съществуващо. Когато не се отъждествявала с Венера, подобно на всички други небесни царици, на които са принасяли жертвоприношение от баница и питка, Асторет ставала отражение на „Nuah, Вселенската Майка“ на халдейците (Noah, Ной с женско начало, която разглеждали като свързана с понятието за Ковчега), а също така женствената Триада – Ана, Белита и Давкина; наричана, при сливането си в едно, „Превисша Богиня, владетелка на Долната Бездна, Майка на Боговете, Царица на Земята и Царица на Плодородието. По-късно Белита или Тамту2 (Море), Майка на града Ерех (великата халдейска столица), се превърнала в Ева; днес тя е Мария – Девата на латинската църква – и се изобразява стояща на полумесеца, а понякога, за разнообразие, на земното кълбо. Корабът, или наподобяващата лодка форма на полумесеца, съединяваща в себе си всички тези обичайни символи на Кораба на живота, подобни на ковчега на Ной, Йони на индусите и Ковчега на Завета, е женски символ на Всемирната „Майка на Боговете“ и сега се среща във всяка църква под християнския символ във вид на кораб (от Navis).3 Navis, Небесният кораб, се оплодява от Духа на Живота – Бог с мъжко начало; или както уместно го нарича Кинили в своя „Апокалипсис“ – Свети Дух. В западната религиозна символика полумесецът е бил с мъжко начало, а пълната Луна – аспект на женското начало на този Всемирен Дух. Мистичната дума ALM, която пророк Мохамед е поставил в началото на много глави от Корана, говори за нея като за ALM, Непорочната Небесна Дева.4 И тъй като най-висшето винаги се изопачава до нелепост, именно от този корен ALM трябва да се изведе думата Алмех – означаваща египетските танцьорки. Те са „девственици“ от същия порядък, както и баядерките в Индия и (момичетата) Кадешим, „свети“ в еврейските храмове – посветени на Йехова, представляващ и двата пола – и чиито свещени функции в израилските храмове били тъждествени с функциите на баядерките.

1 Вж. Шварц, op. cit., стр. 359, 361 et seq.

2 Sayce, „Hibbert Lectures“, 1887, стр. 374.

3 Говорейки за „Арка“ (Archй), Тимей Локрийски я нарича „начало на най-добрите неща“ (‘????????????????). Думата аркан, „скрит“ или таен, е производна от това. „Аркан не е показан на никого, като се изключи... Превисшия“ (Codex Nazarаeus) – намек за Природата – Женската Мощ, и за Духа – Мъжката Мощ. Като Слънчев Бог, Ескулап се наричал Archagetas, „роден от Аркха“, от Божествената Небесна Дева-Майка. (Вж. „Книга за Бога“, Кинили, стр. 10.)

4 Кинили, op. cit., ibid.

Така Евстафий заявява, че IO (??) означава Луната на диалекта на аргианите, това е било и едно от имената на Луната в Египет. Яблонски казва:

„??, Ioh Жgyptiis Lunam significat neque habent illi, in communi sermonis usu, aliud nomen quo Lunam designent praeter IO.“

Стълбът и Кръгът (10), които според Питагор проявяват съвършено число, съдържащо се в Квадрата,1 по-късно станало предимно фалично число – главно сред евреите, за които то означава Йехова на мъжкото и женското начало.

Един учен обяснява това по следния начин:

„На Розетския камък на Улман аз намирам думата мут (както и при Зайфарт), наименование на Луната, употребено там като цикъл на времето, оттук е и лунният месец, според йероглифа с и във вид на определителни, които са представени като I O H на коптите или I A H. Еврейската дума също така може да се употреби като I O H, тъй като буквата vau се употребява наместо „о“ и наместо „u“, също е замествала „v“ или „w“. И това е пред Масората, точката (.). На основата на изследванията на първоначалните източници аз съм стигнал до извода, че великата отличителна функция на божественото име на Йехова е обозначавала влиянието на луната, като причина за зараждане, както и е определяла точното изчисление на лунната година при естественото измерване на дните, което вие ясно ще видите... И ето, самата тази дума произлиза от много по-древен източник; а именно от коптите, или по-точно – от древните египтяни по времето на коптите.“2

1 Той бил съставен от десет точки, разположени като триъгълник в четири реда. Това е Тетраграматонът на западните кабалисти.

2 От един Манускрипт.

Това става още по-забележително, ако египтологията сравни тези данни с малкото, което е известно за Тиванската Триада – състояща се от Амон, Мут и техния син Хонсу. Обединена, тази Триада се е намирала в Луната, която била техен общ символ; когато била разединена, именно Хонсу ставал лунен Бог и по този начин го смесвали с Тот и Пта. Неговата майка Мут – това име впрочем означава „Майка“, а не Луна, която е само неин символ – се нарича „Небесна Царица“, „Дева“ и т.н., тъй като тя е аспект на Изида, Хатор и подобни Богини-Майки. Тя била не толкова съпруга на Амон, колкото негова майка, и отличителната му титла е „Съпруг на своята Майка“. Тази Триада е представена в Булака, в Кайро, във вид на статуетка на бога-мумия, държащ в ръката си три различни скиптъра и с лунен диск на главата; характерната прическа на косата показва намерението да бъде представен като бог-младенец, или „Слънцето“ в Триадата. Той бил Бог на Съдбите в Тива и се среща под два аспекта: (1) като Хонсу, лунен Бог и Владетел на Тива, Нотерхотеп, „този, който се намира в абсолютен покой“, и (2) като „Khonsu p. iri-sokhru“, или „Хонсу, изпълняващ Съдбата“; първият замислял и подготвял събитията за тези, които се раждали под неговото зараждащо влияние, вторият ги привеждал в действие.1

Поради теогонични превръщания Амон става Хор, Хор–Амон и Мут(х)–Изида, представена на статуетка от Саитския период като кърмеща го от гръдта си.2 На свой ред Хонсу, в тази преобразена Триада, става Тот-Лунус, „този, който спасява“. Неговото чело е украсено с главата на ибис, вечния лунен диск и диадемата, наричана Ио-теф (10-теф).3

1 Вж. Г. Масперо, „Guide au Musйe Boulaq“, стр. 168, год. 1884, № 1981.

2 Пак там, стр. 169, № 1998.

3 Пак там, стр. 172, № 2068.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 8

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред