|
ЧАСТ II АРХАИЧНИЯТ СИМВОЛИЗЪМ НА РЕЛИГИИТЕ В СВЕТА РАЗДЕЛ I ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ДОГМИ, ПОТВЪРДЕНИ ОТ ВСИЧКИ ПИСАНИЯ Предвид необичайността на ученията и много от доктрините, които от гледна точка на съвременната наука би трябвало да изглеждат нелепи, трябва да се направят няколко допълнителни пояснения. Теориите, съдържащи се в Стансите от втори том, са още по-трудни за усвояване, отколкото онези, които са включени в първи том и се отнасят до Космогонията. Поради това, в тази втора част следва да се поставят въпроси на теологията, а в третата част ще се обърнем със същото към науката, тъй като нашите доктрини се различават толкова много от идеите, приети днес в материализма и теологията, че окултистите трябва винаги да са готови да отблъснат нападенията както на едните, така и на другите. Няма да е излишно честото напомняне на читателя, че тези учения, както се доказва от изобилието на цитираните извадки от различни древни писания, са стари като света; и че настоящият труд е просто опит да се предаде архаичният генезис и историята, такава, каквато се преподава в някои азиатски Центрове за Езотерично Знание – на съвременен език и с терминологията и изразите, с които ученият и образованият читател е запознат. Те трябва да бъдат приети или отхвърлени, частично или изцяло, на основата на тяхната собствена ценност, но не преди старателното им сравняване със съответните догми и съвременните теории и изводи. Налага се сериозно да се усъмним дали е съдено на нашата епоха, при цялата Ј интелектуална изтънченост, да намери във всяка западна националност дори по един непосветен учен или философ, способен напълно да разбере духа на Архаичната Философия. И не бива да са очаква това от тях, преди да са усвоили съвършено истинския смисъл на Алфата и Омегата на Източния Езотеризъм, термините Сат и Асат – така често употребявани в Риг-Веда и в други писания. Без този ключ към арийската Мъдрост, космогонията на Ришите и Архатите е застрашена да остане мъртва буква за обикновения изтоковед. Асат не е просто отрицателно на Сат, както и не означава „още несъществуващо“, тъй като Сат, само по себе си, не е нито „Съществуващо“, нито „Битие“. Сат е ненарушим, вечносъществуващ, неизменен и вечен корен, от който и по силата на който става всичко. Но то е и много повече, отколкото потенциална сила в семето, устремяваща процеса на развитие, или това, което днес се нарича еволюция. То е вечно ставащо, макар и никога непроявяващо се.1 Сат се ражда от Асат и Асат се поражда от Сат – наистина непрекъснато движение в кръг, но въпреки това квадратурата на този кръг се постига само при най-високо посвещение на прага на Паранирвана. 1 Доктрината на Хегел, която отъждествява Абсолютното Битие или „Битийност“ с „Небитието“ и представя Вселената като Вечно Ставащо, е тъждествена с философията на Веданта. С цел да направи сурова критика, Барт написал размишления върху Риг-Веда – от необикновена и както изглеждало оригинална гледна точка към този архаичен труд. Но станало така, че в своята критика ученият разкрил истината, без сам да познава цялото Ј значение. Той започнал с предпоставката, че „нито в езика, нито в мисълта на Риг-Веда“ не е могъл да открие това „качество на примитивна естествена простота, която толкова хора са склонни да виждат в нея“. Когато Барт писал това, той е имал предвид Макс Мюлер, тъй като този прочут професор от Оксфордския университет навсякъде е охарактеризирал химните на Риг-Веда като прости изрази на религиозни чувства на пасторален, наивен народ. Според този учен санскритолог „във ведическите химни представите и митовете са изразени в своите най-прости и непосредствени форми“. Но Барт се е придържал към друго мнение. Становищата на санскритолозите относно знанието и вътрешната ценност на Риг-Веда са толкова индивидуални и толкова се различават, че в каквато и посока да клонят, стават пълни с предвзетост. Така проф. Макс Мюлер заявява, че: „Никъде не се чувства толкова ясно огромната разлика, разделяща древните поеми на Индия от най-старата литература на Гърция, както при сравняването на зрелите митове на Ведите с изродилите се и незавършени митове, на които е основана поезията на Омир. Ведата е истинската теогония на арийските раси, докато теогонията на Хезиод е само изкривена карикатура на първоначалния образ.“ Това твърдение е твърде категорично и може би доста несправедливо в неговото общо прилагане. Но защо да не се опита то да бъде обяснено? Изтоковедите не могат да направят това, тъй като те отхвърлят хронологията на Съкровеното Учение и едва ли могат да допуснат факта, че между химните на Риг-Веда и теогонията на Хезиод са изминали десетки хилядолетия. Ето защо те не са в състояние да си дадат сметка, че гръцките митове вече не са първоначалният, символичен език на Посветените, учениците на Боговете-Йерофанти, божествените древни „Жертвоносители“ и че обезобразени от разстоянието и затрупани от огромното нарастване на човешкото невежо въображение, митовете сега стоят като изродено отражение на звездите върху водните вълни. Но ако трябва да разглеждаме космогонията и теогонията на Хезиод като карикатури на първоначалния образ, още по-справедливо ще бъде това по отношение на митовете в еврейския Генезис, в Книгата Битие – в очите на тези, за които те са не повече божествено откровение или слово Божие, отколкото теогонията на Хезиод е за Гладстон. Както казва Барт: „Поезията, която тя (Риг-Веда) съдържа в себе си, ми изглежда, напротив, необикновено фина и изкусно изтънчена, пълна с намеци и премълчавания, с претенции (?) за мистицизъм и теософска интуиция; и използваните в нея изрази повече напомнят изразите, които са били употребявани сред някои неголеми групи от посветени, отколкото поетичен език на значителна община.“1 1 „Религии на Индия“, стр. XII. Ние няма да се въздържим да попитаме критика, какво той може да знае за изразите, които са били употребявани сред „посветените“, ако самият не принадлежи към такава група; но във втория случай той надали би употребил подобен език. Но приведеното по-горе разкрива значително разминаване между учените, даже по отношение на външния характер на Риг-Веда. Какво тогава могат да знаят нашите съвременни санскритолози за нейния вътрешен или езотеричен смисъл, освен правилното изявление на Барт, че това писание е било съставено от посветени. Настоящият труд изцяло е опит да се докаже тази истина. Древните Адепти са разрешили великите задачи на науката, независимо от цялото нежелание на съвременния материализъм да допусне този факт. Тайните на Живота и Смъртта са били изследвани от великите умове на древността и ако те са ги запазили в тайна и мълчание, това е само защото тези проблеми са съставлявали част от Съкровените мистерии, които тогава е трябвало да останат неразбираеми за огромното мнозинство хора така, както и сега. Ако нашите противници във философията все още разглеждат тези учения като химери, за теософите може да е утешение да научат, с обосновано доказателство, че изводите на съвременните психолози – независимо дали са сериозни идеалисти като Херберт Спенсър, или празни мечтатели, псевдоидеалисти – са много по-химерични. Действително, вместо да се установят върху стабилната основа на фактите в Природата, те се проявяват като болни, блуждаещи огънчета на материалистичното въображение, изява единствено на техния мозък. И докато те отричат, ние твърдим; и нашата позиция се потвърждава от почти всички Мъдреци на древността. Като имаме основателни причини да вярваме в Окултизма и в множеството невидими Сили, ние казваме : „Certus sum scio quod credidi“. Тези, които ни критикуват, отговарят: „Credat Judaeus Apella“. Никой не е успял да убеди другия, но резултатът не засяга дори и нашата малка планета. E pur se muove! Също така няма нужда от прозелитизъм. Както отбелязва мъдрият Цицерон: „Времето разрушава умозренията на човека, но то потвърждава съжденията на Природата.“ Така ние ще дочакаме своя час. А засега не е в природата на човека да остава мълчалив свидетел на разрушаването на своите богове, независимо дали са истински, или лъжливи. И тъй като теологията и материализмът са се обединили, за да унищожат старите богове на древността, и се опитват да изопачат всяко древно философско понятие, справедливо е любителите на Древната Мъдрост да защитят своята позиция по пътя на доказателствата, че арсеналът на тези двама противници в най-добрия случай се състои от ново оръжие, изковано от доста стар материал. |
