|
Дух Духът не е нещо външно, което може да хванете. Вие сте потопени в Духа. Силата, мощта, пространството, светлината, топлината, всички добродетели, всичко в света и тайните за разкриването на вселената се дължат на Духа. Духът е сбор от напреднали същества, живели милиони години, които са изработили методи за работа. И ние трябва да се ползваме от тези методи. Ще направя едно сравнение: почвата, това сте вие, според думите на Христа. Лозата, то е словото, което е вложено във вас, а лозарят, това е Духът, който обработва: това е Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, цъфтят и радват душата ви. Те се крепят на този Божествен Дух. И казва Христос: “Аз ще ви изпратя Този Дух”. А вие питате защо хората не живеят братски? Как ще живеят братски? Таралежът живее по таралежки, змията живее по змийски и т.н. И всички животни живеят тъй, както разбират. Духът Го няма у тях, всеки един си има особено разбиране. И ако дойдем до хората, пак има: “Защо той така постъпва?” Той живее тъй, както разбира. “Защо да не живее другояче?” За да живее другояче, трябва да дойде Духът. Ако не дойде Духът, той ще живее тъй, както разбира. Ако вие искате принципно да се измените, да живеете друг живот – Духът трябва да дойде във вас. И този Дух, като дойде, няма да се питате: “Този Дух в мен дали е Божествен?” Той е само един Дух, великият Дух, който носи светлина, който носи мъдростта, истината, който носи всичко в себе си, Той носи всички блага от памтивека, носи ги в себе си и няма друг като Него. Този Дух носи всичко в себе си и Той е разпоредител на всички блага. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви, вие искате да хванете този таралеж, но той ще ви убоде. Как мислите, тия тръни на таралежа Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: “Защо Господ на този таралеж му е турил тръни?” Той сам ги е създал, културата му е такава. Нему му трябват тръни. Това е неговото разбиране за живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръни. Ако искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави леговище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител на змията, той като я срещне, хваща я най-напред за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа малко по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: “Защо постъпи ти тъй нечовеколюбиво към мене?”, какво є отговаря таралежът? “Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от тебе го научих.” Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Затова първо ще отделите всички ония видими качества, които съществуват в човешкия живот, туй, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото. Божественото е Духът. Духът не се преражда, а се вселява от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложката в растението, върху което става присаждането. Плътта е подложка, а Духът – присадка. Докато Духът-присадката не се прихване добре върху подложката и не започне свободно да се развива, ще продължава борбата между Духа и плътта. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тези от присадката да се движат правилно надолу към подложката, животът се развива нормално, това се нарича още трансформиране на енергиите. Седалището на духа в човека се намира в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения дух, място на безмълвие, център на кръста (вежди, нос, чело). Материята е това, което събира нещата и носи бременността на идеите. Много идеи са вложени в материята. Размножаването пак става в материята. Ако нямаше материя, форма не би могло да се създаде. Материята е това, което обвива Духа и го прави понятен за нас. Духът е това, което дава цена на материята, а тя пък дава възможност на Духа да се изяви в някаква форма. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си? Каква самоувереност! Съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо в самия човек – невежеството трябва да умре, а не човекът. Не бива да разбираме буквално нещата. Буквата умъртвява – казват великите хора – а Духът оживява. Духът е разумното, което мисли. “А когато дойде утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изхожда, Той ще свидетелства за мене.” Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на разумния човешки живот. Аз употребявам тази дума – разумен, но бих употребил и друга. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира на дреболиите в живота. Той се спира само върху онова – великото, което Бог е създал. Христос трябва да дойде между вас. Този мъж трябва да дойде вътре във вас. И тази борба, която още съществува, с нея трябва да се ликвидира веднъж завинаги. Дойде ли Духът, познаете ли го вие, ще разберете кой е глава на вашия живот. Духът е глава на живота. И когато Той дойде – вие ще се освободите от сегашните раздори. Тогава ще дойде новото знание, новото познание за природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят. Ако вие вярвате в Христа, този Дух ще дойде във вас. Христос казва: “Аз ще ви изпратя Духа, ако вярвате”. Коя е тази вяра? Хората имат две понятия за Христа: първо, те мислят, че Христос е излязъл от Бога и следователно светът се изявява чрез Него, и второ, че всички хора са излезли от Него, следователно Той е пътят, познат на хората. Първият, когото познавате, е Той, Той ви е изпратил на този свят и Той е, който ви спасява. Казва Христос: “Аз съм алфа и омега, начало и край”. Питате: “Как да познаем Христа?” Вие Го познавате, затова не питайте, познавате Го. И ако не Го познавате, имате да давате; а ако Го познавате, имате да вземате. Ако един човек, един цар влезе в една бедна къща – хората страдат, болни са, живеят в лишения, по какво се познава, че действително царят я е посетил, че този човек говори истината, че е факт това? Щом царят е посетил тази колиба, положението на тези хора трябва да се измени, да се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, в нея трябва да стане едно голямо преобразование. Понякога и ние казваме: “Човешкият Дух е посетил човека”. Вие мислите, че човешкият Дух живее в нас. Не, човешкият Дух посещава понякога тялото, но той не живее в него. А когато го е посетил, той всякога прави известно подобрение, това е един факт, който показва, че Духът е посетил човека. У човека работи неговият ум; той ръководи работите. Той е министър-председател и когато Духът дойде, той е като цар, който посещава своя пръв министър, за да се осведоми за външната и вътрешната политика, за работите в държавата изобщо. Любовта е, която моделира. Тя моделира целия човек – тялото, умът, сърцето и волята. Но трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви – вслушвайте се в него! Силата се дължи на ума. Лекотата се дължи на сърцето. Трябва да мислиш едновременно за формата на нещата и за съдържанието. Трябва да мислиш какво нещо е вдъхновението. Дотогава, докато Божественият Дух е в тебе, имаш вдъхновение. Изпълнен си и от пълнотата излиза нещо хубаво и красиво. Не може да излезе хубавото и красивото, ако не си пълен. Когато концентрираш ума си и мислиш за Божествения Дух, мислиш за пълнотата. Когато пеете, пейте на себе си. Изпейте “Вдъхновение”, но всеки да мисли за своето вдъхновение. Животът е строго определена математическа величина. Истинският живот е онзи, който изтича от Духа. Духът е основа на живота и от него са произлезли всички малки духове, всички малки души. Този дух индусите наричат Брама, окултистите – Адам Кадмон, евреите – Йехова, но всички тези имена имат и съдържат една и съща идея. Съвременната наука под “Дух” разбира нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си живот чист, неопетнен. Ако имате от тази първична материя само стомилионна част от милиграма, вие ще направите чудеса с нея. Но за да извършите чудеса, трябва да разберете законите на тази първична материя. Човек губи живота си, защото не познава или не спазва тези закони. |
