|
Графология Като изучавате почерка на хора от различни нации, ще видите, че те коренно се различават един от друг. В българите е забележително това, че те нямат нищо общо с почерка си – нито формата на буквите, нито посоката на писането. Всеки българин пише съвършено своеобразно и всеки си е нещо съвсем отделно. Когато буквите А и О са отворени отгоре, показва голяма откровеност. Добре е човек да бъде откровен, но да знае кое кога да говори и къде да говори и доколко да се отваря. Някои хора са отворени повече, отколкото трябва, други пък – затворени повече. В буквата Л има един отворен ъгъл, този ъгъл определя от колко градуса е любовта на всеки човек. Някои пишат този ъгъл по-широко, други по-тясно. Тази буква трябва да се пише заоблено. Ъглестите и острите букви показват припрян и сприхав човек. Някои започват писмата си спокойно, с едри букви, щедро написани и колкото по към края отиват, толкова буквите стават по-ситни, други пък – обратно. Едрите букви говорят за естествена щедрост. Когато пише меланхоличният, незабелязано изкривява реда надолу. Буквите са тънки, едва се забелязват. Здравият човек има устой в ръката си, затова почеркът му е установен. Нетърпеливият, подозрителният човек пише доста изострено буквите. Големите букви са несдъвкана храна. Който пише дребни, ситни букви, пък минава за скъперник. Има щедри хора на своето богатство, има и щедри – на чуждото. Някои така се подписват, че името изобщо не се чете, това са хората, които не искат да им се виждат от никого нещата, колко и какво вършат – да не се знае. Този, който подписва ясно името си, той свършва добре всичките си работи, но и така пишат хора, които имат време. Когато някой се колебае, когато губи самостоятелността си, почеркът му се изменя, линиите стават тънки, несигурни. От почерка може да се определи характерът, състоянието, професията и т.н. Някой започва да пише право и постепенно качва думите нагоре, това говори, че настроението е възходящо, но въпреки това правилно е да се пише така, че да не се изкривяват редовете. Когато пишете писмо, може и десет пъти да го препишете, но в края на краищата да бъде четливо написано, красиво и смислено. Когато работите на човека вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко разпростира буквите и думите. Когато му е криво и тясно на душата – пише с дребни и сбутани букви, натясно. Щедрият пише нашироко, скъперникът – сгъстено, той прави икономия и на хартията. Който е расъл при неблагоприятни условия, пише стегнато, сгъстено. Немарливият, небрежен човек пише сбутано, небрежно. Формата трябва да отговаря на съдържанието, което човек носи в себе си. Ако някой е крайно разточителен, да се стреми да пише ситни букви. Колкото по-красив и правилен е почеркът, толкова човек е по-благороден. По почерка се познава дали един човек е щастлив, дали е горд, дали е скромен, или алчен, също и нацията, към която принадлежи. Кръглите букви говорят за човек с добро разположение на духа. Острите букви говорят за нервен, сприхав човек. Когато буквите са прекалено големи написани, говорят за голяма самоувереност, голяма самонадеяност. Когато в един почерк буквите не са установени, а са най-разнообразно написани и са приспособено написани, според условията, това говори за голяма практичност. Когато буквите са тънки, деликатни, това говори за човек с мекота, наследена от майката. Широки и много обемисти букви говорят за човек със силно въображение и чувство към красота, за човек, който желае да му се обръща внимание. Когато буквите са свободно изписани, без никакви правила, това говори за човек с голям жест в живота, той е щедър, свободен човек. Дребен, ситен почерк говори за пестеливост, скръжавост. Когато някой започва писането си добре, но към края вече изпуска по някоя буква или не довършва думата, това показва, че работите му започват добре, но свършват зле – не се довършват. Когато буквите са едри, равномерни, добре заловени една за друга, това говори за разумен човек, който не е разточителен, който знае как да се справя с енергията на своя организъм. Като знаете, че почеркът е във връзка с човешкия характер, вие може да се упражнявате в това направление, да се самовъзпитате. Чрез постоянни упражнения в писане може да се освободите от някои недъзи и да развиете известни добродетели. Който е нетърпелив, всеки ден да пише поне по половин час. Сега, нали в ХХ век ще се научите да мислите? В буквата М, както се пише на български, има четири линии. Какво означава първата линия, която отива нагоре вляво? Втората линия къде отива? Вдясно, третата пак вляво и четвъртата пак вдясно. Питам, от тия линии, които отиват вляво, какъв е ефектът и какъв на тия, които отиват вдясно? Например вие вървите по пътя си и залитате вдясно. Какъв ще бъде резултатът, ако паднете на дясната или на лявата страна? Разбира се, може да не паднете. Залитате наляво, или надясно и правите две упражнения. Имате една опорна точка, и се навеждате наляво и надясно, като по този начин се упражнявате. С всяко едно движение, което правите, вие или изразходвате, или придобивате енергия, имате плюс или минус. Като се навеждате на едната страна, вие давате, а от другата – възприемате нещо. Тогава буквата М, ако се напише така, че първата линия да е издигната по-високо, а другите две са по-ниски, какво означава? В графологията дават такова тълкуване: когато първият крак на тази буква е издаден, тогава човек мисли повече за себе си. На първо място туря себе си, а на второ място – другите. Значи, той не е демократ, той е аристократ. Аристокрацията – на първо място, демокрацията – на второ. Ако буквата М е така написана, че вторият крак да е по-високо, тогава този човек е демократ. На първо място поставя другите, а след това себе си. |
