|
Школа 2 Като ученици на окултна школа вие трябва да изучавате закона за смаляването. В древните окултни школи, първата задача, която се е давала на ученика, се е състояла в изучаване и прилагане закона за смаляването. Ученикът трябва да се смали, до дойде до точка, до най-малкото същество в света. Този път не е лесен, но без мъчнотии нищо не може да се постигне. Ученикът не трябва да търси лесен път. За да се справя лесно, той трябва да прибягва към музиката, като метод за трансформиране на състоянията си. Разумният път е пътят на най-малките разходи. В тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон важи и за организма на човека – всеки орган изпълнява специфична служба. Например, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; учите слушат и т.н. Следователно всеки орган изпълнява специална функция. В това отношение всеки човек представя специален орган в общия организъм на природата, и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция, като част от великия Божествен организъм. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети път, прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силно, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него. Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока противоположна на нашето движение. Следователно всеки трябва да знае, дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие. По същия начин вие трябва да разглеждате дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашните хора окултизмът е безопасен. Който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече усмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте, какво ще говорят хората на гробищата за вас. Сега ще дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Когато се намери пред прага на окултната школа, било като редовен, или слушател, ученикът трябва да знае следното: 1. Ако веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа. 2. Ако отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа. Пред съвестта си и дълбоко в душата си, ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в школата. Определянето важността на причините абсолютно се предоставя на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самоизлъгва, той сам по себе си, е вън от класа. 3. Който не изпълнява зададената работа в школата, той се отстранява от класа. 4. Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят, да се карат помежду си. 5. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да бъде тайна. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от школата. Едно от правилата гласеше: “Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може а бъде ученик”. Това значи: не коригирайте природата в себе си! Който се е опитвал да коригира природата, той всякога е свършвал фатално. Няма изключение в това правило. Ако не вярвате, направете следния опит и ще се убедите в истинността на моите думи. Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната. Значи, вие сте направили опит да коригирате природата на тия животни. Ние започнахме лекцията с тайната молитва. Какво означава тайната молитва? Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущават. И при това положение, остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Те се различават. Обаче, вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето – източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота. Всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъб. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво “дърво за познаване доброто и злото”. Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да изкорени това дърво, той е разбрал, какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда, колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли-не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж. Казвам: ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него. И тогава, посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение, забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте настроени към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите истината; и обратно, в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите, как се подадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и със стари – с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората. Индусите казват: без Учител не може, т.е. без Учител няма развитие. Според нас, Учителя е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната форма: без светла мисъл не може, без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава, истината ще бъде една и съща и за Учителя, и за ученика. В това положение способният ученик се нуждае от добър Учител, както и добрият Учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Според законите на окултната школа, ученикът сам създава своето щастие и нещастие. Много окултисти правят погрешка като искат да ликвидират с науката. Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче, като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава.Те мислят, че са дошли до центъра на своите знания, но се заблуждават. Всеки център представя планета на друг лост, който е свързан с много още системи, дето движението става по съвсем други закони. В окултните школи учениците се домогват до съвсем други знания и схващания за Бога от тия на обикновените хора. Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин светлината създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. Така че, искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете є известно препятствие. Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване. За учениците е важно да разберат отношенията си към целокупния живот, ролята си във великия Божествен живот, предназначението и задачата си като човеци, като същества, които са дошли на Земята да живеят. Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства. Вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено бива затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен. През този вход, именно, всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае. Едно време пророк Илия изкла 400 пророци, като мислеше, че ще освободи Израил, но не успя. Той не се уплаши от това, което направи, но се уплаши от една жена и избяга. След това трябваше да отиде в пустинята, да прекара там 40-дневен пост, да му покажат начин, по който светът може да се оправи. Той прекарал известно време в планината, сред канарите, дето се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня. Най-после той чул тих глас, т.е. гласът на Любовта, гласът на Бога. Едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Бурята представя метод, с който сегашните хора работят. Бурята представя сегашния живот на хората. Огънят, това са страданията, през които хората минават. Обаче, светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня. Бурята може да разрушава канари, бурята може да корени дървета, но по никой начин тя не може да оправи света. Като чул тихия глас, пророк Илия затворил очите си и разбрал дълбокия смисъл на този глас. Сега и на вас, като на окултни ученици, обръщам вниманието ви на тихия глас, да видите, какво той може да направи. Досега вие сте искали да бъдете силни като бурята и като вятъра, да покажете на хората кои сте и какво можете да направите. Обаче, ние искаме да ви научим тихо да говорите и да видите, какво можете по този начин да направите. Представете си, че едного от вас изпратят в България някъде да образува окултен клас. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос. Ще отвори, например, книгата “Светлина върху пътя” и ще започне да чете: “Убий всяко желание в себе си!” Питам: като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е скрит превод на една окултна мисъл. Окултните истини не се превеждат буквално. “Да убиеш всяко желание в себе си” – това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу, към земята, обърни го в обратна посока – нагоре. “За да се намери истината, сълзите на човека трябва да престанат от очите му, а краката му трябва да се измият в кръв.” Които четат тези изречения, те мислят, че много неща са разбрали. Това са символи, на които трябва да се направи дълбок, вътрешен превод. Само така те могат да се осмислят и да принесат полза на човека. Ето защо, тази книга търпи щателен превод. Всички правила в нея трябва да се прекарат през сито, или да се поставят на дарак, да се раздрънкат. Тази книга е като нечиста вълна, която трябва да се раздрънка, да се разчепка косъм по косъм: нечистото да се отдели от чистото, прахът да падне долу и каквото остане от нея, да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. В тази книга се срещат изрази, формули от астралния, от умствения свят, но снети на физическия свят, с езика на Земята, те представят нещо смесено, объркано, каквото е попската яхния в живота на съвременните хора. Казват например, че окултната наука не била за младите. Не е така. Според мен, точно обратното е вярно. Защо? Защото младите имат по-силна индивидуалност от старите. В това отношение, бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните. Те видимо само са бедни и прости, а всъщност вътрешно представят богати полета, с добре разорана и разработена земя. Ето защо, в сегашните времена, напредналите същества се въплътяват, именно, между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите – повече между привидно богатите и учените. Значи, в младите се въплътяват по-силни духове, затова, те трябва да се занимават с окултизма. По тази причина младите бягат от черковите. Те са смели, решителни, лесно ликвидират със старите форми. Много от старите не разбират правилно живота, и затова казват на младите: “Едно време и ние бяхме като вас, но ето, остаряхме. Ще дойде ден, когато и вие ще остареете и ще се примирите с условията на живота.” Не, който се примирява, той не може правилно да се развива. Няма с какво да се примирявате. Старите казват: “Като поживеете, тогава ще разберете нещата”. Няма какво да разбирате. Ако влезете в някоя локва, какво ще разберете? Ще разберете само това, че в локвата има тиня, кал. Ако влезете в някоя кръчма и пиете, какво ще разберете? Че сте се напили. Какво знание има в тия неща? Да се окаляш, да се напиеш, в това няма никаква наука, никаква философия. Старите все продължават: “Нищо, ще поживеете малко, и ще разберете живота”. За какъв живот говорят те? За живота на калта или за живота на пиенето, или за живота на грабежите и убийствата? Щом дойде до този живот, кажете си: “Ние знаем този живот, опитвали сме го някога, нищо ново няма в него. Ние искаме сега да научим новия живот, който не познаваме.” Който мисли по този начин, той е млад, който не мисли така, той е стар. Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли. Най-важната идея за вас е да си помагате взаимно. В това седи новото учение: взаимно помагане! Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания. Какво правят сегашните хора? Като видят, че някой млад се е обезсърчил, паднал духом, те искат да го убедят да влезе в света, да се поразвлече, да стане щастлив. Това е заблуждение. Хората трябва да знаят, че светът не е единственото място за развлечение. Животът не се изразява само по един начин. Всяка душа носи щастието в себе си. Ако живеете според великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизмът, т.е. човешкото “его”. При други условия, обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега, със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно. И наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа, са по-слаби от другите. Не е така. Силата не е външно качество. Ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците. В този смисъл, критиците наричаме “психологически гъсеници.” Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите, без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: “Лош човек съм аз!” Щом казвате така, вие правите още една погрешка: първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш. А туй, че си лош човек, това е качулка, без която може да мине. Ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка. Гледам, в някои от вас има същата слабост, каквато и в заека. Те влязат в окултната школа, постоят малко и после казват: “Тази работа не е за нас, младите, друго ще изберем”. Какво ще изберат? Каквото всички хора. И после? След 40, 50, 60, 80 години ще ви занесат на гробищата, дето ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бедни и богати, еднакво са разрешили въпроса за живота. Всички имат по един кръст и по една надгробна плоча, на която, ако заминалият е стар, пише: “Тук почива 80-годишен старец, умрял в напреднала възраст”. Ако е млад, пише: “Тук почива един млад и зелен човек, не вкусил още от благата на живота”. Тъй пишат живите. За окултния ученик има неща по-съществени и от самата наука. Съвременната наука не е смисълът в живота, тя е само едно средство, за да се дойде до една по-велика цел. Апостол Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти мъдруваме”. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високонапредналите. Много ангели, които следвали окултни школи, са пропадали на изпити, вследствие на което и до днес още продължават да слизат на Земята, да учат ония уроци, които на времето не са могли да научат. И те, заедно с всички хора, се движат между Божествения и човешкия живот, между доброто и злото в света. Аз спазвам следното правило: не мога да закова две дървета във форма на кръст. Защо? Може да кажете, че това е суеверие. Не, кой и да е ученик, който изучава окултната наука, никога няма да закове две дървета на кръст. Често, вие с пръстите си правите един кръст, подавате го някому и казвате: “Целуни го!” Не, кръстът е най-голямото противоречие в света. Ако кръстът в извести случаи има някакъв смисъл, то е по особени съображения. Двете линии в кръста имат смисъл дотолкова, доколкото имат и скалите, облечени в зеленина. Кръстът показва едно грешно, дисхармонично състояние в природата. В окултната наука кръстът е място на падение, мъчение и страдание. Кръстът и ред други символи представляват езикът на природата. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в нашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека. Във втория стих на този Псалм се казва: “Като многоцветното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова”. Всеки от вас има брада, но под брада не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови. Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: “Учителя не знае ли всичко това?” Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство, показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: “Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!” Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение. Новата идея за Бога ще бъде тази: туй, което уравновесява вашите мисли, е Бог. Туй, което уравновесява вашите чувства, е Бог. Туй, което уравновесява вашите постъпки, е Бог, Който е вътре във вас. Това е Любовта, която внася равновесие у вас. Под думата “Любов” в дадения случай разбираме това, което уравновесява вашите мисли и постъпки. Туй, което не уравновесява, то може да бъде всички друго, но е е Любов. Може да минава за любов. Или идеята за Бога от чисто научно гледище: туй, което уравновесява моята светлина, прави света понятен за мене, туй, което уравновесява моите чувства да добивам равновесие, да обичам всички хора или във всеки един случай да зная как да постъпвам, да бъда в хармония с цялата природа, то е Бог. То е мярката. В този смисъл Бог е онази вечна мярка, която подтиква нашия ум, нашето сърце и нашата воля към онази хубава дейност, за да развием онова, което Бог е вложил в нас. Човек е щастлив и здрав само тогава, когато реализира ония начала, които са вложени в него – таланти, ум, сърце, когато дава простор на своята душа и на своя дух. Станете! Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът! Само светлият път на ума, само светлият път на сърцето, само светлият път на волята водят към Бога! |
