|
Човек 2 Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която възприема, зависи неговото състояние и разположение. Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл. Много философи разискват върху въпроса, защо е дошъл човек на Земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Хиляди години ще минат, но този въпрос ще остане все неразрешен. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на Земята. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще съзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма на живот. Една мравка няма понятие за човека, тя не го и подозира. Ако влезете в мравешкия свят, те са големи философи. Имат голяма тактика, гордеят се с едно изкуство, което са го знаели преди хората. Ако идете при пчелите, те са знаели това изкуство преди хората. Хората сега започват да правят мед. Пчелите хиляди години преди човека знаеха как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите! В един кошер от 40-50 сантиметра живеят 50-60 хиляди жители! Де може да съберете 50-60 хиляди хора на такова място? И при това такава чистота, такъв порядък! Пчелите поддържат постоянна температура от 22 градуса. Нямат кухни, помии, такива работи нямат. Вие казвате: това са пчели. По отношение на чистотата не сме дошли да нивото на пчелите. В някои отношения те са по-напред. С това искам да ви покажа някои съотношения. Ние много сме се индивидуализирали и мислим, че сме единствените, най-умните същества на Земята. Аз казвам така: единствените най-глупави същества, които съществуват на Земята, са хората. Вярно е, те са най-умните и най-глупавите. Туй, което хората вършат на земята, това и животните не са го вършили. Тия, глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила толкоз безобразия, колкото човек е направил. Където мине водата, ще направи пакост, ще направи и добро. А пък човек, където мине, където стъпи кракът му, трева не никне. Тази мисъл, която за тебе е лоша, за друг е благодатна. Представете си един религиозен човек, който се е отказал да яде месо. Но някой богаташ си е опекъл прасенце, яде и казва: “Колко е хубаво това прасенце!” На религиозния човек нещо му пошепва: “Похапни си, заколи си едно прасенце!” Той се пита: “Откъде пък дойде тази мисъл, от кой дявол?” Той е възприел мисълта на богаташа, никакъв дявол не е. Този “брат” се наслаждава на прасенцето. Ти кажи: “Да ти е сладко, братко, желая един ден туй прасенце да ти стане дете – син, или дъщеря.” Или яде едно агънце, пак му пожелай: “Щастлив си, че ядеш. Желая ти туй агънце да ти стане син.” Яде кокошка, пак му кажи същото. На сегашните хора им стават синове и дъщери все тези прасенца и агънца. Вие ще кажете: “Възможно ли е такова нещо?” Този въпрос го оставям на вас, вие да го разрешите. За себе си аз съм го разрешил, но не смея да кажа истината. Има някои истини, които не искам да ви ги кажа. Знаете ли защо? Не знаете. Ако ви кажа истината, вие ще осиромашеете, всички ще станете нещастни. Съжалявам ви, затова не искам да ви кажа истината. За да мислите добре и да бъдете свободни, трябва да сте на разстояние един от друг. Понякога искаш да измениш себе си, да бъдеш кротък и смирен, да бъдеш образец. Но като дойде животът, веднага ще се покажеш такъв, какъвто си. Не е лошо, че си такъв. И все пак има начини, по които човек може да се измени, да регулира естеството си, да даде правилен развой на живота си, но той трябва да има знания. Без знания в живота нищо не се постига. Но знанието вътре в нас, основата, трябва да бъде доброто и истината. Под думата “добро” аз разбирам да имаш всички условия, с които да работиш, а под думата “истина” разбирам в това знание ти да си свободен, да не ти препятства никой в природата. Казваш: “Искам да бъда добър”. Това е неразбиране на доброто. По естество човек е добър. Той е създаден добър, но трябва да се прояви доброто в него. Истинското знание е в човека. Какво са говорили хората в миналото е написано във вас. Какво е говорил Бог в миналото, какво говори днес и какво ще говори в бъдеще, всичко е написано в нас. Върху написаното от Бога се градят вашите чувства и постъпки. На написаното от Бога се дължи вашето здраве. На написаното от Бога се дължи истинския социален строй. Ако си бакалин и не можеш да служиш с Любов, напусни занаята си. Ако си учител и не можеш да служиш с Любов, напусни учителството. Каквото правиш, прави го с Любов. Сега ще ви говоря върху думите: “Истината ще ви направи свободни”. Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно – свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й “чрез острието на ножа”. При все това обаче всички не са я придобили. А Христос казва: “Истината ще ви направи свободни”. Свободата е едно качество на душата, което тя иска да си възвърне – една първоначална сила, от която се е развързала и е изгубила нишката. И вследствие на тази загуба душата е потънала в материалния свят, който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде свободен. Свободата ли произтича от силата, или силата – от свободата? Силата произтича от свободата и е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? Да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен, значи да не създава никакво лошо чувство в своята душа. Да бъде човек свободен, значи да не допуска в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на свободата. И само по този начин тя може да се задържи у нас и да създаде онази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свобода истината е посредницата – тя е ръководителят, който може да изведе душата към мястото на свободата, да я изведе до извора, от който душата винаги може да се ползва. Понякога не зная как да се изразя. На вас, на хората им липсва нещо много съществено. Всичко имат, само най-същественото им липсва. За същественото най-малко мислят, а то е най-необходимо, защото от него човек се обновява. И когато изгубим това, същественото, ние се обезсърчаваме. Кое е същественото? Вие ще кажете “вяра”, ще кажете “Любов”. Има други неща в живота, които за вас вероятно са по-съществени. В съвременния свят хората в едно отношение са умни, а в друго – не са. Сегашните интелигенти действат в слепоочните центрове – предната част на мозъка днес едва е развита. Истински интелигентният, умният човек предпочита естествената работа и действие. Изобретения, фабрики, цивилизация – това се дължи не на положителния ум, а на полуинтелигентния човек. Туй, което човек днес прави, него го има и при пчелите, и при мравките – то е свързано с егоистичното в света. Пчелите събират мед за себе си, човек пък си прави къщи – прави ги за себе си. Той още няма понятие за една култура, която е обща. Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: “Иди да извикаш мъжа си!” “Нямам мъж”, отговаря жената. “Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.” Какво представя мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам пред вид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага. Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче, човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: “Защо Бог, който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко?” Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, някой друг ще трябва непременно да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, който не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това. Само цялото е свободно. Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Вие ще видите този краен материализъм навсякъде. Навсякъде чувате думата “аз”, “аз”. “Знаеш ли, какво мога да направя аз? Знаеш ли, какво съм аз?” Какво си направил ти? “Това и това съм направил аз.”.. Питам: когато Земята се създаваше, ти, “аз”-ът ли раздели тъмнината от Виделината? “Не зная тези неща.” В това отношение “аз”-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както си мисли. Оттук произлизат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се засяга, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно. Но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправянето на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за засягането. Ако ти не познаваш своя характер и не можеш да го измениш, какъв човек си тогава? Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на частта към цялото, т.е. отношението на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението й спрямо цялото, а след това и какво е отношението и към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който определя нашите разбирания. Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществуване и предназначението ти като човек, дошъл на Земята. Всеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършил катастрофално. Частта извън цялото няма никакъв смисъл. Ако някой иска конкретно да определи в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата “разумност” ние разбираме способността за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествена връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проявата на това зло, което криете в себе си. Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. От тук можете да си представите каква грамадна енергия съдържа целият човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! Представете си тогава, какво щеше да стане със Земята, ако всички тия клетки работят в съгласие и хармония помежду си. Те биха отклонили Земята от нейния път. Следователно три неща са важни в живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтоварваш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? Да видиш себе в другите. Що е почит? Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистотата. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен; каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения живот, дето владее абсолютна чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия живот. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват: “Тъжно ми е нещо”. Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Сега, кое е най-голямото благо в света? Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечество в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбираме, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбираме, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Мъжът и жената – това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Единият триъгълник е мъжът, а другият – жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук – войникът. Но това са само проявления на Бога. В кръга ти си в полюсите. Ще ходиш от единия полюс до другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувстваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе. Бог е започнал да организира света с мекия елемент. Когато светът се устрои добре, хората нито мъже, нито жени ще бъдат. Мъжът представлява външният образ на света, а жената – вътрешният образ на света. Целият образ е създаден по образ Господен. “Ще бъдете научени от Господа.” Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете кой във вас – мъжът или жената – не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделивия мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора. Това не е за осъждане, но за обяснение. Под “мъж и жена” аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на Любовта, тогава ще разберете какво нещо е мъжът и какво – жената. Тогава ще разберете отде произлизат и двамата. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата е приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато изгуби мекотата си, човек започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. Лозата символично представлява човечеството, и затова, каквото е състоянието на сегашното човечество, такова е състоянието и на лозата. Гроздовият сок не може за дълго време да остане сладък. В него попадат едни малки бактерии, наречени ферменти, които превръщат гроздовата и овощната захар в алкохол, а после в киселина. Така е и с хората – първоначално са сладки като деца, но щом влязат в живота – се вкисват. Има хора, които не се вкисват, остават си сладки винаги, но то е при особени духовни условия от тяхна страна. В света има мъртви форми. Много хора живеят автоматически, те не са живи. Те са хора, които в съзнанието си спят. Извършил престъпление и ти трябва с месеци да му доказваш, че направеното е престъпление. Казва: “Трябва да убия този човек”. Или: “Какво от това, че съм откъснал едно цвете, че съм заклал едно животно, една овца?” И тези хора понякога минават за герои. Даже и вие понякога се насърчавате като казвате, че човек не трябва да бъде мек. Вие не страдате от мекота, а от неразбиране на основния закон. Има хора, които поддържат становището, че трябва да имаме добро мнение за хората. Добро мнение за кои хора да имаме? Мислите ли, че всеки човек, който носи глава, е човек? Или че всеки, който има външност на човек, е човек? Под думата “човек” ние разбираме разумно същество, което не иска да греши. Човек е този, който иска да живее по закона на Любовта, който няма желание да използва никого. Казвате: “Да обичаме всички хора”. Как ще обичаш една змия, която хапе? Как ще обичаш една отрова, която разрушава човека? Как ще обичаш мухлясал хляб? Или как ще обичаш онова, което изгаря? Какво значи “да обичаме?” Можем да обичаме всичко онова в света, което е разумно. И за себе си да се придържаме към същия закон. И в себе си обичай всичко онова, което е разумно. Казвате: “Човек трябва да обича себе си”. Да, но обичай в себе си онова, което е хубаво, красиво, добро, изящно. А всичко, което не е хубаво, изхвърли го навън. Например, как ще обичате един нетърпелив човек? Или как ще обичате един мърморко? Или как ще обичате един, който все е недоволен? Каквото и да направиш, той е недоволен. Какво ще правиш с един човек, на когото очите са повредени? Този човек трябва да го хванеш за ръката и да го водиш стъпка по стъпка. При това положение и този човек е вързан, и ти си вързан с него. Той казва: “Не ме пущай, ще загазя”. Ако го водиш в гората, ще каже: “Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя”. Някои хора се привързват едни за други и мязат на слепи. Наистина, не е благородно от страна на единия да остави другия сам в гората. Но не е благородно и за слепия да се държи за другия, да го задържа, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които по естество не са слепи, но очите им са гурелясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал и той с години седи, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледнат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава мускулната сила в човека. Егоистът е като октопод. Той само тегли, изсмуква другите. Срещнете ли го, ограждайте се. Казвате, че човек трябва да има идеал. Идеалът, това е светлината, посоката, в която той трябва да се движи. Какъв ще бъде идеалът? Идеалът може да бъде Слънцето. Идеалът може да бъде Бог. Идеалът на човешкото сърце са чувствата. Идеалът на човешкия ум са мислите. Идеалът на стомаха е праната. Три идеала има човек: да се храни, е идеал на стомаха. Лишете стомаха от идеала му, обезсмисля се животът. Лишете дробовете от въздух, обезсмисля се дишането. Лишете ума от човешката мисъл, и той се обезсмисля. Разбира се, ние не говорим за онзи идеален свят, от който човек е излязъл. Той като се погледне сега, не може да се познае – съвсем се е изменил. Той е загубил своята първоначална красота. Като ученици на великата школа на живота, вие трябва да изучавате музиката както съществува в природата. Щом се домогнете до природната музика, вие ще научите онези природни, творчески гами, чрез които е създаден светът. Състоянията на всички живи същества се сменят според природните гами, т.е. музикално. Щом се смени гамата, сменя се и състоянието. Като знаете това, чрез музиката вие можете да въздействате на мислите и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губят основния тон на живота си, вследствие на което произвеждат вътрешен дисонанс в състоянията си. Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо – гласно или мислено, докато смените състоянието си. Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека. Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални. Те имали правилни, високи, добре развити чела. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите в себе си образа на идеалния човек, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. Ако идеалният човек не е във вас, как можете да знаете кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално? Кои са отличителните черти на идеалния човек? Опитайте се да опишете отличителните черти на идеалния човек, не както го описват поетите, художниците, но както вие го схващате. Ако трябва да се произнесете за качествата на идеалната свещ, веднага ще направите това. Обаче за идеалния човек мъчно можете да се произнесете. Доброкачествена свещ е тази, която гори без пушек, не се топи бързо, не капе, не се пресеква; пламъкът на свещта трябва да бъде ясен, светъл и чист. Каквито са качествата на идеалната свещ, такива са и на идеалния човек. Идеалният човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите. Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанието им и ги помрачава. Недостатъци в природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек. Мога да ви предскажа, че мнозина от вас ще бъдете ангели, служители. Какво ще разберете от това? Мнозина, след няколко хиляди години, ще бъдете царе. Някой казва: “Аз не вярвам”. Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа. Под думата “цар” разбирам, че след 2000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам: след хиляда години вие ще бъдете толкова красиви, че ще обръщате вниманието на целия свят. Коя е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е Слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво. Когато казва Христос “от вода и дух” да се роди човека, то под “вода” в дадения случай се разбира първичната прана, силата, а под “дух” се разбира Божествения Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. “От вода и дух” ще се роди новият човек. Когато влезете в другия свят, няма да имате коси, уста, уши и т.н. Една част от тялото ви ще бъде направена от мисловна енергия, част от тялото ви ще бъде направена от духовна енергия и част от тялото ви ще бъде направена от една малка съединителна материя и така всички материи ще са съединени в едно. И ако от оня свят погледнете на хората в този свят, ще видите, че на някои им излиза кал от главите или ще видите, че от сърцата им излиза кал. Любовта принуждава босия да се обува, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна. Онези, най-способните християни, отдавна са свършили училището и дипломи са взели на небето и са на служба на разни места. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените, от останалите, от много способните не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да свършите. А пък някои от вас по две, три години повтаряте класовете и казвате, че не помните. Когато направите нещо, което не е хубаво, все не помните. Когато имате да давате, не помните, когато имате да взимате, помните. Когато ви обидят, помните – понеже имате да взимате. Ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, което аз наричам нахалство. Това незачитане от памтивека съществува. Сега то е влязло вътре в нас самите. Като погледнем нещо, отсъждане: “Нищо не струва”. Като се гледаме, всички казваме: “Нищо не струваме”. Тогава питам: този, който счита, че нищо не струва, какво ще излезе от него? Той е първокласен невежа. Тъй на живота не се гледа! Ние сме забравили много работи. Нарочно казваме: “Аз не помня, аз не зная”. Много неща знаеш, много неща помниш. Първото нещо: създайте си едно ново разположение. Обезсърчил си се – лежиш на гърба си. Кажи си: “Стани, стани!” Така кажи: “Стани ти, който спиш!” Има такъв стих в Писанието. На себе си кажи: “Стани ти, който спиш!” Обикновено сутрин като станете, казвате: “Добър ден”. Ти кажи: “Стани ти, който спиш. Нов ден е, стани ти, който спиш! Добър ден!” Чуе, не чуе, ти ще му кажеш: “Стани ти, който спиш!” Той ще стане. Ще го питаш: “Къде си ходил, какво си чул?” Той ще се чуди. В човека има едно същество, което е заспало отпреди хиляди години на някоя лекция. Като го събудиш, кажи му да мисли за оная лекция, на която е заспало. Светът никога не може да се измени. Ние трябва да се изменим, а не светът. У нас трябва да стават постоянни промени, които да приличат на промените, които претърпява една яблъчна семка или едно яблъчно дърво. Всяка година то трябва да расте и да дава повече плодове. При това, то трябва да дава добри плодове. Човек не трябва да бъде като едногодишните растения, а да бъде вечно дърво. Човек представя дървото на живота. Това дърво вечно расте, вечно се развива. То дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно култивирайте в себе си дървото на живота. Листата на това дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа дървото на живота не може да функционира. Без тези листа, неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират. Докато Земята е едно грамадно блато, не мислете, че съдбата може да ви се усмихне – вас само ви изпитват. По-голямо богатство в света никой не може да ви даде от това, което сега имате. Вие сте чудни, ако мислите, че тепърва трябва да станете богати. Вие се заблуждавате. Вие носите едно несметно богатство в себе си. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите! Едно несметно богатство носите в главата си; едно несметно богатство носите в ръцете си; едно несметно богатство носите в краката си; едно несметно богатство носите в очите си; едно несметно богатство носите в ушите си; едно несметно богатство носите в носа си; едно несметно богатство носите в устата си; едно несметно богатство носите в езика си. Несметно е богатството на човека! Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръцете си, ти си изменил цялата своя съдба. Ако знаеш как да спасиш царската дъщеря, когато се дави, ти си изменил своята съдба. Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави – ако знаеш как да я извадиш, ти си спасен. Кои са тия царски дъщери? Това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да протегне ръката си и да спаси тази добродетел – фигуративно говоря – и да ги вложи в душата си. Единственото място, където добродетелите живеят вечно, е в душата. Те са родени да живеят в нашите умове, в нашите сърца и в нашата душа. Туй е човекът! Когато добродетелите са спасени, тогава ще опитаме своя живот, тогава цялото небе, цялата природа – всичко туй ще бъде с нас и ние ще минем от сегашното смъртно състояние в безсмъртно, от сегашното робство в свобода, от безлюбие в Любов и животът ще има съвсем друг израз, отколкото днес, съвсем друг образ, отколкото този, който има днес. Като ходиш, да се чувстваш като един ангел, който пътува от живот в живот. С Любов в светлината и със светлина в Любовта. |
