|
Човек 1 Силата на човека се крие в това да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек. А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не можеш да се изолираш от тях – навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото, ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека. Духът, душата, умът и сърцето са вън от вас. Ще дадете право на духа, на душата, да минат през вас. Ще дадете право на ума и сърцето да минат през вас. Вие сте проводници. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека, и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам “вътрешна връзка”, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи. Човек трябва постоянно да бъде във връзка с разумния свят, да приема и да се ориентира, защото условията при които живее, са много неблагоприятни. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно. Ако ние знаем нейния език и не го опетняваме, ще я разберем. Ако ти не влезеш в съприкосновение с тази жива природа, как ще ти помогне тя? Ти мислиш, че е глуха, че не влиза в положението ти. Мислиш, че си сам. Ако мислиш така и не предполагаш, че в света има нещо много красиво и хубаво, ти още не си опитал колко благородни черти имат хората. Най-малкото не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Човек всякога си остава такъв, какъвто е – той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека, един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие. Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън. Колкото повече се изтъкват положителните черти в човека, толкова повече светлината се усилва. И тъй, стремете се към положителната страна на живота, защото само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като търсите само отрицателните страни, ставате банални. С разумните хора аз разговарям по един начин, а с другите – по друг начин. Първите имат желание да изпълняват, в тях има човещина, а в другите има човешки егоизъм. Да допуснем, че ви смущава нещо. От къде произтича смущението на човека? Нямате пари. Защо човек се смущава, когато няма пари? Защото няма с какво да си купи храна, няма топли дрехи, обуща. Всички тези мисли като влязат в ума ви, ви смущават. Казвате: “Човек да има пари!” Ако разбирате закона, всичко е в човека. Извън човека няма нищо. Парите извън човека не съществуват. Човек е и светлина, и топлина, всичко в света е той. Ако ти трябва един лев, не ти достига, за да си купиш хляб, ще намериш някой, който ще ти даде, от него ще вземеш. Човек е, който ти дава парите. Този лев отговаря на едно чувство, на една мисъл, която той има. Често казваме за някой човек, че е безбожник – това е едно анормално състояние. Чрезмерната набожност е друго анормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството – това разбирам, но ако тази набожност е стимул само за неговото собствено благо? Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство – това е едно нещо; а ако искаш да го посветиш на цялото човечество – то е друг въпрос. Или да се грижиш за него, без да се ползваш от това – то е съвсем друго нещо. Без да отправям какъвто и да е упрек към хората, казвам: има известни архаични наклонности, останали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред още човешки раси, които са живели преди сегашната. Това са наследствени черти. И тия наследствени черти са заседнали в човешките тела и са достатъчни най-малки поводи, за да се прояви известен атавизъм. Вземете например у човека туй чувство на гордост. Гордостта е едно болезнено чувство. Самоуважението е естествено в човека, за да се запази чувството на достойнство, а гордостта е анормално състояние. Гордият си представя, че само той има право. Каквото каже – трябва да стане, а какво другите мислят, то е на втори план. Това е гордостта. Човекът на самоуважението пък казва: “Това е така и така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате”. Той дава право на всеки човек. Кой от вас е видял човека? Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Къде е Толстой? Туй, което умря, не е Толстой. Туй, което не умира, то е човекът. Христос казва: “Това, което Аз ви говоря, то е духът и животът”. Това, което ти мислиш, това, което ти чувстваш, това, което ти съзнаваш – то е човекът. Човешката мисъл – това си ти, човешките чувства – това си ти. И твоите постъпки в дадения случай – това си ти. Не си нещо външно. Ако във време на мъчнотии се разколебаеш в своята мисъл, ти си слаб човек. Но ако във време на мъчнотии в тебе се зароди вяра да преодоляваш трудностите, ти си силен човек! Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават – а не да ги сдържаш от страх – ти си силен човек! Ако в твоите постъпки се закрепваш, ти си силен човек. Аз не говоря за своенравие, за своеволие. Ето какво е човекът! Голямото нещастие в света, голяма скръб се дължи на един вътрешен глад у нас. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да пишат за вас най-хубави работи, но има нещо във вас незадоволено. Питам сега: ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за моите съчинения и всички комарски авторитети ги четат, така че аз минавам за голям авторитет – какво ще струва моята комарска наука пред човешката? Кажете ми! Когато дойде един много учен комар, някой професор, и кацне върху човека да прави своите научни изследвания, а той го перне с ръката си, какво става? Комарът се търкулва и казва: “Претърпях такова страдание, че не помня откъде дойде! Не можах да видя, някаква магическа сила тъй ме удари!” След това всички комари разискват, откъде е дошло това сътресение. Пишат вестниците... Човекът обаче знае, че го е чукнал със средния си пръст, пръста на Сатурн, и му е казал, че по комарски мисли. Преди да се произнесете по даден въпрос, трябва добре да сте го проучили. Понякога приписвате качества на хората, каквито те нямат. Хубаво е понякога човек да бъде глупав, хубаво е да бъде и умен. Но при какви условия? Нима не е хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш зло? Като умен можеш да направиш зло, но можеш и да го поправиш. Добре е, че глупавият не може да направи зло, защото няма да може да го поправи. Мъдростта има значение, когато я сравняваме с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Триъгълник се приема като емблема на човека. Ние не се занимаваме с мъртви линии. Вземаме ги като образи. Много хора носят триъгълници, кръстове и пр. Те имат своето специфично значение. Ти можеш да носиш триъгълник, без да имаш качествата на триъгълник. Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може да ти бъде полезен. Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят. Какъвто е човек в младините, такъв е и в старините, нищо не се изменя. Само че в старини маскира нещата, крие погрешките си. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Не трябва да се заблуждавате да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той има сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тази отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства. Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне – тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй, ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им. Под съборената материя, много души трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение, аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата, всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди върху вашето здание – вашето тяло. Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея, тя е фарисейка цивилизация. Тази, дето хората се отличават по форма, по външност, но етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание. Вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за ръката си, да видиш какво богатство се крие в нея. На някои хора виждаш, че животът изчезва от тях; на други, като пипнеш ръката, виждаш, че животът тече като стихия. Аз казвам на такъв човек: “Ти много безразборно се храниш; после, имаш такава голяма амбиция, толкова си се натоварил, че мязаш на натоварен кон. Не ти трябва толкова. Ти искаш да станеш голяма величина. Какво ще допринесеш в света? Нищо няма да допринесеш!” Някой път искаме да станем големи в света. Но големината в света, славата на човека, не седи в 10-15-20 години. Христос стана велик едва след две хиляди години. А какво беше тогава? Един престъпник, за когото римляните написаха: “Цар юдейски се провъзгласи”. И досега спор има. Питам: за онези, които сега заминават с величие, след две хиляди години какво ще кажат хората за тях? Ще говоря за първото място. Всички в света желаят да заемат първото място. Няма същество в света, което да не желае първото място. Хора, които нямат първото място, го желаят. Може да се каже, че първото място е един идеал. Целият органически свят, природата има един стремеж към уголемяване, всичките тела изобщо растат. Желанието на човека да заеме първото място е проява на човешкото съзнание. Човек никога не обича да заема последното място. Това обаче става от неразбиране. В света има две места почтени: първото и последното място. Последното място – това е завършен процес; първото място път е процес, който започва. Когато се ражда човек, това е първото място, когато умира, като замине от този свят в другия, това е последното място. Образува се цял кръг. Дишането е един процес, чрез който учиш. Излизаш вън от себе си и влизаш вътре в себе се. Вие казвате, че човек е в тялото. Кажете, на коя място? Толкова време живеете във вашата къща, кажете в коя стая на тялото живеете! Казвате: в главата. Но на кое място в главата? Има само едно място. Аз наричам щастливи хора тия, които знаят, че имат място главата си. В главата вие ще бъдете слуга, понеже нямате още определено място. Като станете господар, ще имате една стая накъде в мозъка. Когато започнеш да разбираш, ще имаш място в главата. Докато си наемател, положението ти е неуредено. Понякога гледаш ръцете си и не ги харесваш. Господар ли си? Или не можеш да управляваш ръката си, не можеш да управляваш мислите си и чувствата си. При това положение господар ли си? Ти искаш да бъдеш господар на външния свят, разискваш, защо Господ направил така света. Ти себе си не разбираш, своите чувства не можеш да уредиш, своите мисли не можеш да уредиш, пък се занимаваш с грандиозни мисли. Тия въпроси остави настрани. В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те се рязко различават едно от друго, но има известна връзка между тях. Онези, които обичат да философстват, могат да попитат: “Не може ли живот без мъчнотии?” Има и такъв, това е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. В цялата природа има и подмладяване, и остаряване. Никой не може да избегне закона на промените. Но зад промените стои един по-хубав живот. След промяната на гъсеницата идва пеперудата – а пеперудата е този нов живот. Зад старостта, зад младостта, седи безсмъртието. Зад безсмъртието – друг, красив живот, който очакваме. Ние можем да имаме този живот още сега в себе си, или най-малкото – да предчувстваме това благо, което иде. То е реалното. Аз съм виждал някои хора – гледат и виждат нещо, което от пръв поглед не се вижда. Майката вижда в детето си, а то е нещо гениално. Като погледна аз с моите очи, нещо гениално не виждам. Майката обаче, като гледа, казва: “Гениално е!” Като се поставя на мястото на майката – аз виждам същото. Та именно и ти трябва да станеш като една майка, за да видиш в детето си криле. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш онова, което се крие в тебе. Да имаш майчинско чувство към всеки един твой брат или сестра. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел. Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане. Твое е само това, което носиш със себе си неизменно, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, нито те от тебе. Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Зачитайте правата на всеки човек. Това изисква хармонията на живота. Виждайте в лицето на всички хора себе си. Каквото благо имате, пожелайте го на всички. Нека всички да живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Виждайте във всички хора душата им – Божественото, вложено в тях. Обхождайте се с тях като с души. Срещнете ли някого, дръжте в ума си ценното, което има. Като се ръкувате с някого, кажете си мислено: “Пожелавам ти да реализираш най-възвишената си мисъл”. Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога, обаче не всички хора са направени по образ и подобие на Бога – само родените от Бога. Казано е: “Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е”. Христос казва: “Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”. В това раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убеждавам, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. Във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш какво да му кажеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: “Добре ще свършиш изпита си”. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си кажи: “Добре ще свършиш”. На майката, на която предстои да ражда, кажи: “Благополучно ще родиш”. Отдето минаваш, казвай: “Добре ще свършиш работата си”. Минаваш покрай едно дърво, кажи му: “Добри плодове ще имаш”. Ще обичате хората заради Бога в тях. Докато не дойдете до тази Любов, вие всякога ще бъдете далеч един от друг. Обичайте Бога в човека, ако искате да му помагате. Който люби Бога в човека, който люби Истината, сам се радва на Любовта си и нищо не очаква от него за проявената Любов. Като знаете, че Бог е навсякъде, не правете разлика между хората – да обичате едни, че са повече развити, а други да обичате по-малко, че са по-малко развити. Считайте, че и най-слабо развитият човек има възможност да расте и да се развива. Мъдростта сега ви вика. Вие как ще си я представите? Соломон я представя като нещо живо, което в началото е взело участие в създаването на цялата Вселена. В този велик, грандиозен план, който е бил начертан, тя е взела участие; взела е участие в създаването на човека и неговото бъдеще, кредитирала го е и после е вложила в него целия си капитал. А днес онези, които са взели нейния капитал, не я слушат, почнали са самостоятелно да действат. Тези, тъй наречени конкретно отвлечени истини, какво отношение имат към днешния живот? Вземете за пример човешкото тяло, вземете човека. Само повърхността на неговата кожа е два квадратни метра, а в нея има 120 милиарда клетки. Докато на Земята има само два милиарда души, в човека има 120 милиарда клетки. Ако се прострат кръвоносните съдове, ще заемат едно пространство от 2 хиляди километра. Ако се простре нервната система ще заеме около 80 хиляди километра пространство. Има 2 милиона потни жлези, които ако се прострат, ще заемат едно пространство от около 10 хиляди километра. Какъв сложен апарат е само вашата кожа! За да пренесете вашата кожа от Вселената, откъдето е дошла, трябват ви 120 милиарда лева. Това ви трябва само за да пренесете тези клетки от разните области на Вселената. Питам: ако вие трябваше да плащате, кой от вас е в състояние да плати 120 милиарда лева? За да се пренесат само клетките на неговата кожа! Човек живее чрез своята кожа. Цялата деятелност се извършва чрез кожата. Одереш ли кожата на човека, всичко е свършено. Всичко зависи от богатството на кожата. Когато човек е здрав, от гледище на природата, когато мислите му са чисти, когато чувствата му са чисти, когато постъпките му са чисти, кожата му е неизменна. Всички възприятия от външния свят – приемане и предаване са неизменни. Животът тече в унисон с битието, или ние го наричаме щастлив живот, защото силният огън не може да се загаси с нищо. Едно ви трябва на вас – правилни отношения с Бога. Трябва да разбирате пътищата на Бога и да сте умни. Вие не можете да разбирате живота, без да оценявате Божията Любов. Да оценявате очите, ушите, ръцете, краката си, да оценявате храната, която ви дава, въздуха, светлината, всичко, което Бог ви дава. Да се отворят очите ви и да видите колко е велик светът, в който живеете. Да се учите, да знаете, как да управлявате вашите слуги. Защото вие сте господари, които не знаят как да се отнасят със своите слуги. Имате приблизително триста милиарда жители в тялото си, на физическото поле, много разумни, не им знаете имената. Имате десет милиона слуги, които работят във вашия стомах. Много голямо предприятие, десет милиона работници, ако на всеки плащате по един лев на ден, имате десет милиона лева бюджет на ден само да яденето. За сто дни колко правят? Какъв грамаден бюджет само за яденето! Мисли за тези десет милиона работници, на които трябва да се плати. На тях ще изпращаш своята Любов. Ще им се издължиш като одобриш работата, която са свършили. Или като се храниш, ще трябва да благодариш на Бога, че ти е дал условия. Казваш: “Това ядене не е хубаво, а трябва да се плаща на десет милиона слуги”. Какъв господар е тоя, който нищо не плаща на слугите си? Аз, ако заведа дело против вас, какво ще правите? Тия работници ще кажат: “Толкоз години господарят не ни е плащал”. Колко години би ви трябвало, за да платите на слугите, които са работили във вашия стомах? Вие, които ме слушате – стари или млади – ще кажете: “От нас какво ще стане?” На старите казвам: вие може да се подмладите. Да се подмлади стар човек не е мъчна работа. То е работа на алхимиците. Може да се подмлади човек. Сега учените хора чрез присаждане на някои жлези подмладяват. Но ние знаем други методи за подмладяване, не с жлези. Може човек да се подмлади! Най-първо ще развиеш волята си, ще освободиш волята си вечерно време от всички тягостни мисли. Ще мислиш, че работите са уредени, че си министър-председател, че заповядваш на целия свят, че имаш милиони в банката. Ще кажеш, че това било илюзия. Не е илюзия. Твоите очи, които имаш, струват десет милиона английски лири. Твоите уши, които имаш, струват пет милиона английски лири. Езикът ти струва седем милиона английски лири. Носът ти струва 15 милиона английски лири, стомахът ти струва два милиона английски лири, белите ти дробове един и половина милиона английски лири. Такава грамадна сума! Тогава беден човек ли си? После, имаш човешкия ум. Ти оперираш с най-великите неща в света – умът и сърцето, а минаваш за беден човек. Не ходи да лъжеш себе си и хората. Щом човек прави различие между един и друг, той вече е съгрешил. Щом помислиш, че един човек е по-добър, а друг по-лош, това вече е погрешка. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво. Ако знаете да работите както трябва, за 24 часа ще минете през четирите фази на развитие. От изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 до 12 часа ще бъдете талантлив; в 12 часа, когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 до 3 часа след обяд ще бъдете светия и от 3 часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение – учението на Любовта. По какво се отличава един Учител? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината, той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. От 1 до 7-годишна възраст човек минава през положението на растение. Детето не се отдалечава от дома си. От 7 до 14-годишна възраст човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14 до 21-годишна възраст човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. От 21-годишна възраст до 42-годишна възраст човек минава отново последователно през всеки седем години през тези три фази: от 21 до 28-годишна възраст той отново е във фазата на растение. От 28 до 35-годишна възраст пак е във фазата на животно и от 35 до 42-годишна възраст – във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък до дълбока старост. От първата си до седемгодишната си възраст човек се развива главно физически. От 7 до 14 години той развива главно сърцето си. От 14 до 21 години развива ума. Затова от окултно гледище хората се делят на три възрасти: едни от тях са на възраст от 1 до 7 години; други са на възраст от 7 до 14, а трети от 14 до 21 години. Ще кажете: “Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че е бил създаден по образ и подобие на Бога?” За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, населили Земята след грехопадението, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. Нормален и здравословен живот имаме тогава, когато правилно се изразходват енергиите на даден организъм и правилно се възприемат енергиите на външния свят от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя. Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през 7 години. На всеки 7 години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкани се обновяват. Други пък казват, че в три месеца човек може да се обнови – това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да опетни материята на тялото си. За да преустрои тялото си, от човека се иска чист живот, като извор, който постоянно да блика и чисти. Аз разделям човешкия живот на 3 фази. Някои го делят на 7 фази. Ако първата фаза от 20 години преживееш добре, аз ти предричам, че и вторите 20 години ще живееш добре. Ако и тях преживееш добре, и третите 20 години ще преживееш добре. Тогава ще мога да заключа, че на 60 години ще бъдеш в разцвета на живота си. Онова, което става на 30 години, и на 60 години ще бъде. Щом се качиш на върха на 60-те години, тогава ще живееш още 60 години добре. Животът на разделен на три части. Ако първото деление от 20 години прекараш добре, на върха ще бъдеш на 60 години все така добре. Щом дойдеш на върха, ти по никой начин не можеш да живееш само 60 години. Но ако долу в лошите условия си живял 15 години добре, аз мога да ти предскажа, че имаш да живееш само 30 години: 15 години и още 15 – 30. Ако през първото деление си живял само 2 години добре, ти ще живееш само 4 години. Но тази наука е опасна, по-добре е хората да не я знаят. Защо? Понеже хората не са живели хармонично, лесно може да се предвиди за някой, че след няколко часа ще свърши. По-добре е човек да не знае кога ще умре. В 33-та си година човек влиза съзнателно или несъзнателно в по-духовен живот, уравновесява се вътрешно. Преди известно време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: “Ти благодарно ли си от 30-те си години?” “Е, Господи, не искам да живея 30 години, много са ми! Този бой, тези подигравки, които се сипят върху ми, тежко е да го нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.” Понеже човекът бил цар, живеел добре, казал: “Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мен тези 15 години.” Той имал 30 години и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: “Ти доволно ли си от твоите 30 години?” “Много са ми тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.” Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извикал и маймуната: “Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?” “Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.” И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затова животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: какво е искал да каже този, който е създал анекдота? Каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30-годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 35-годишната си възраст нататък до 45 години живее магарешки живот; от 45 до 60-годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които е взел от маймуната, казват: е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе. Изводът се състои в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето, ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. |
