|
Човек Бог, след като се е ограничил, е създал човека. В първоначалния език (езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишения в йерархията на ангелите) Бог дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството но Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име “човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под човек разбираме същество, което мисли. Когато Мойсей, Илия и Христос разговаряха, те обсъждаха най-възвишените въпроси за онзи порядък, който трябва да дойде. Искаха да приравнят земния порядък с онзи, горния порядък. Ако го нямаше Слънцето, тогава Земята какво ще ражда? Земята ражда това, което отгоре, от Слънцето идва. Ако възвишените мисли не идват отгоре, тогава Земята не може да се развива. Сега аз не засягам обществените въпроси. Хората могат да поправят живота както искат – те са свободни. Растенията и животните също. Но питам: разумните хора в света как трябва да поправят живота си? Ако аз мога да поправя из основи своя живот, ако и окръжаващите могат да поправят из основи своя живот – само тогава ние ще сме разумни. На нас ни предстои много трудна работа, както на един студент му предстои грамаден труд. Професорите няма да бъдат снизходителни към него. Нужно ви е едно верую в света, съобразено с особеностите на вашето рождение. Рождението представя онзи капитал, онази мощна сила, която е вложена в човека. Само един светъл ум, само едно светло сърце, само една благородна воля у човека са в състояние да го изведат от сегашното положение. Понеже около нас има един свят разумен, на който ако знаем как да говорим, ще отвори всички свои благословения! Ще кажете: “Как тъй?” Та нали ако детето се роди живо, майката веднага отваря своите обятия, прегръща го, служи му! Но ако се роди умряло, тя го погребва. Ако ние мислим, ако ние чувстваме, ако ние имаме воля, то ние се раждаме живи; но ако ние не мислим, ако ние не чувстваме и ако ние нямаме воля, ние се раждаме умрели. Тогава светът ни погребва. Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите добре, трябва да чувствате добре, трябва да действате добре. Защото в мислите, чувствата и волята е раждането на човека на земята. Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека. Всеки човек е направен от светлина и топлина. Човешката форма се е явила на Земята от преди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява. Външната форма на човека е копие на миналата му работа, т.е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека. Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща: един спящ дух и една спяща душа, един буден ум, и едно будно сърце. Сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски. Главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – да възприема Божествената топлина, а стомахът – да възприема Божествената сила. Казано е: “Направи Бог човека от пръст”. Кал и пръст са две неща различни. Кал е туй, което човек прави. Пръст в дадения случай е онази материя, от която светът е образуван. Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взема участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни преди хиляди и милиони години. На Земята има живи микроби, които са дошли през пространството. Говори се, че животът е дошъл някъде от Слънцето. Това показва, че и в други светове има живот. Ние сега мислим, че животът е само тук, на Земята. Писанието казва, че Бог се радва на своята обетована земя. Не на сегашната Земя е създаден човекът. Окултистите поддържат, че сегашният човек е нов човек, той е дошъл от онзи свят. Съвременните окултисти поддържат, че съвременният човек е дошъл от месечината. Там е живял. Когато там са се изгубили благоприятните условия, той е слязъл на Земята. Най-учените хора на месечината са имали средства, с които са пренасяли първите жители на Земята и са я заселили. Казва Писанието, че човек е странник на Земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Истината е, че всички материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят е едно цяло. Това е то земята в Писанието. Там, дето има живот, е една земя, обитаема земя. Онзи, който така разбира нещата, е на верен път, а онзи, който не разбира, той мисли, че само вашата Земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува. Понякога приличаме на мравките. Какво я интересува мравката, че се е качила на главата на един философ? Тя може и сто пъти да се качи на главата му, без да стане философ. Човек трябва да е надарен да мисли за великото. Човек е надарен, той има предназначение. Човек не е предназначен както другите животни да прекара един живот само от 50-60 години. Да му турят един паметник и да пишат: “Тук лежи един човек, който е бил професор, министър, министър-председател”. Изял е толкова и толкова кокошки, агънца, завършил е със златен медал, оженил се е, имал толкова и толкова синове и дъщери. Това не е предназначението на човека. Вземете Слънцето, то има един милион и триста хиляди километра в диаметър, а обемът му е един милион и 200 хиляди километра. Следователно всеки километър на диаметъра съответства на една наша Земя. Представете си, че живеете на една земя колкото Слънцето, какво ще бъде вашето понятие за света? Представете си тази земя: колко големи щяха да бъдат планетите в сравнение с нашата? Направете сега изчисления колко големи щяха да бъдат. Тогава щяхте ли да имате един живот, подобен на сегашния на Земята? Не. Защото обемът на едно тяло има отношение към неговия диаметър. Всички хора имат отношение към радиуса на Земята. Някой иска да изучава човешкия характер. Най-първо трябва да изчислиш каква част съставя твоята височина от земния диаметър. Ние сега философстваме. И правим една погрешка като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление. Съгрешилите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера – всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи – не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там. Когато хората умират, къде отиват? Когато една водна капка умре, къде отива? Слива се с другите. Всички хора един ден ще се слеят. Туй различие, което сега съществува, ще изчезне, ще се върнете пак в рая и всички заедно ще съставите един човек. Тогава всичко ще бъде в ред и порядък. Всички хора, които сте тук, както и цялото човечество, ще влезете в този голям Човек, Духовния човек. Ще се наместите – кой в костите му, кой в пръстите му, кой в гръбначния му стълб, в лицето му, в космите му – и пак ще остане място за хиляди кандидати да живеят там. Сега туй може да ви се вижда странно, но е така. Защо е дошъл човек на Земята? Да чисти. Ние сме пратени на Земята да я очистим от калта. Съществува обществена повинност на Земята. И ние сме дошли за това, да чистим Земята с лопати. Понякога се уморяваме – много работим. Не се иска пресилена работа. Достатъчно е да чистим най-много по 2-3 часа на ден. Вие много работа сте свършили до сега. Но без знание сте го направили. Хиляди обеди сте изяли, но досега не сте яли, както трябва. Хиляди пъти сте дишали и издишвали, но не сте дишали и издишвали както трябва. Колко неща са минали през вашия ум, но не сте мислили както трябва. Ти трябва да мислиш както трябва, да чувстваш както трябва и да се храниш както трябва. Лесно е да кажеш, че трябва да бъдеш умен, добър човек. Това са общи положения, но те не са готови резултати. Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в космоса? В битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно. Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др. – всичко в него е каша. Ако го запиташ, какво специално го интересува, било в някои от романите, които чете, или в някои от научните книги, ще каже: чета, колкото да се прекара времето. “Какво те интересува във философията на еди-кого си?” “Да видя неговите възгледи.” Такъв човек, обаче, няма нещо определено, към което да се стреми. Не, не трябва да бъде така. Чета ли някакъв роман, трябва да зная, каква е основната идея в него. Проучвам ли някаква философия, трябва да зная, каква е основната идея в тази философия. Следователно човек, който се е родил, трябва да има една основна идея. Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: “Само смъртта може да ме изправи.” Смъртта, обаче, е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко, Бог не е изпратил хората на Земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на Земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: “Всички хора все за водата на извора ли са дошли?” За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче, едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намери за добре. В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека. Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме – нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Мощни сили крие Слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между Слънцето и Земята. Хората са дошли на Земята, именно затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тези големи хора някъде в пространството да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. Срещате някой Христов последовател, вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо. Той казва: “Не зная какво да правя вече. Станах негоден за нищо, никой не ме уважава, никой не иска да ме знае.” Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже своята Любов към тебе. И Христос е казал: “Както Отец ми ме възлюби, така и аз ви възлюбих”. Значи, вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората. Ще дойдат съмнения, колебания, ред заблуждения, вследствие на което малко ще научите, а много време ще изгубите. Едно трябва да се има предвид: за разбиране на една велика истина винаги трябва да търсите най-краткия път. Като казвам “най-краткия път”, подразбирам правия път за постижение. Следователно искате ли да се спасите, търсете правия път. Ако вие произнасяте думите: “Ще умра, ще умра, ще умра” – един месец, какво ще стане с вас? Ако някой е болен и казва на ден по сто пъти: “Ще живея, ще живея, ще оздравея” – след десет дни той ще бъде здрав. Ти казваш: “Няма да я бъде, няма да свърша работата, от мене човек няма да стане, аз не мога да вярвам”. Тогава защо си роден? Ти си роден за нещо в света. Трябва да знаеш какво е. Трябва да знаеш защо си роден. Съветвай се с най-разумните хора защо си роден. Попитай едного, втори, трети, четвърти за какво си роден. Питай едно дете: “Малко момиченце, кажи ми за какво съм роден?” То казва: “Роден си, за да помагаш на малките деца, да учиш малките деца”. Усмихваш се, роден си да помагаш. Ние сме дошли до една епоха, в която само разумната вяра в реалността на природата, която ръководи съдбините на всеки човек, гради нашето щастие. Ние сме дошли до един кръстопът. Къде е моето щастие? Твоето щастие е в разумното вярване в реалната природа, която ръководи твоите съдбини, която действа в твоя ум, сърце и воля. Интересите на природата трябва да бъдат твои интереси. След това, като разрешиш този въпрос, иде твоето отношение към окръжаващите, към народа. Ако това разбиране е вярно, то ти ще можеш да определиш добре и другите твои отношения. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте заради това, което е вложил във вас още от създаването на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче, види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: “Съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на Земята.” Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате Любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но вашите мисли, чувства и постъпки. При това, Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, стаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за стаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие вече сте получили заплатата си. Човек трябва да прави генерални бани на ума и на сърцето. В месеца ще направи четири бани, в годината – 52. То е хубаво за ума. Ще си дадеш отчет на какво се дължи твоето неразположение, защо мислите ти са мрачни, защо цялото ти бъдеще е тъмно. Казваш: “Нищо светло не виждам в живота си”. И как е възможно в този светъл свят, където хората се радват на онова, което Бог е създал, ти единствен да не виждаш нищо светло? От къде се взе това мрачно настроение? Аз казвам така: един ваш неприятел, когато сте спали, ви е турил черни очила и затова всичко виждате черно. Снемете очилата си! Може ли едно същество, което Бог е създал, да няма бъдеще? Може ли един велик художник да създаде една картина и тази картина да няма никакъв смисъл, да не струва нищо? Картините на всички велики художници се ценят много. Всяко нещо, което човешкият гений е създал, има цена. Питам: вие, които сте създадени от Бога, може ли да нямате никаква цена? Ние казваме: “Колко велик е направил Господ света! Какво величие е вложил Бог в човека!” Къде е величието на човешкото лице? Виждам само едно потъмняло лице, уста побледнели, очите мътни. Къде е величието на човека? То е само в онзи момент, когато се намираш в изпитание, но не се поколебаваш – при всички мъчнотии в тебе остава нещо непоколебимо. Това е истинският човек. Не всички цветове, които са цъфнали и плодове, които са вързали, а онзи плод, който узрее и остане, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават само няколко. Те са най-важни. Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице. Аз съм онази благородна, възвишена мисъл, която никой с нищо не може от мен да премахне. Чудни са хората, като питат, как да служат на Бога. Ти възприемаш въздуха, без да благодариш на Бога. Възприемаш топлината, без да му благодариш. Възприемаш светлината, без да му благодариш. Сила ти е дал, пак не благодариш. Всичко приемаш, за нищо не плащаш. Така не се служи. Казваш: “Аз съм свободен дух, свободна душа съм”. Кой е свободен дух? Кой е свободен човек? Свободен човек е оня, който носи Любовта; свободен е оня, който обича светлината; свободен е оня, който обича свободата; свободен е оня, който обича живота; свободен е оня, който обича знанието; свободен е оня, който обича движението; свободен е оня, който приема учението; свободен е оня, който работи. В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато нисшите духове им говорят, те са будни. Важно е да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате. За да познаваш хората, трябва да познаваш Бога. Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална “физическа материя” – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви. Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. У вас има едно същество, което ви казва: “Може вече да тръгнете напред”. Казвам в заключение: след беседата вие си останете такива, каквито сте сега, нищо не сте разбрали, не сте видели ангела. Ако сърцето ви не гори, Любовта е далеч от вас. Ако умът не мисли, мисълта, светлината е далеч от вас. Ако не постъпите добре, добрите постъпки са далеч от вас. Ако не се справите с вашата сиромашия, ако не можете да се справите с вашето богатство, ако не можете да се справите с вашите недоразумения, вие не сте хора. Човек е същество, което може да се справи със своите мисли, чувства и постъпки. Това е човекът. Всеки, който не може да се справи с тях, той не може да носи името човек. Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. Вие, като разглеждате гръцката митология, виждате, че всичките богове, величия, ангели, архангели, са слезли, взели са човешка форма и са дошли да опитат благостите, които човек опитва. Всички те намерили израз в човешката форма. Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете: ангелска форма. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете: Божествена форма. Божествената форма е най-съвършената, най-разумната човешка форма. Ако един художник би ми нарисувал нещо, което е Божествено, което е ангелско, той винаги ще нарисува нещо, което е човешко. Следователно, човек е една форма, в която ти можеш да постигнеш копнежите, които човешката душа има. Формата, в която човек може да постигне нещо, то е само човешката форма. В животинската форма ти не можеш да постигнеш нищо. Понеже тази животинска форма е включена в човешката. Растителната форма е включена в човешката, всички други форми, които съществуват в света, те са включени в човека. Какво значи това? Човек, това е последната дума на природата. Значи човек е последната дума на природата в смисъл на последното завършено дело на природата. В целокупността на тази творческа деятелност е не само човекът, който населява Земята, но и човекът, който населява цялата Вселена. Той не е само тук на Земята. Там има хора. Но ако днес кажеш, че и по другите светове има хора, може да те изкарат еретик. Ако сме от Бога родени, косата ни няма да окапва, нямаше да боледуваме и да умираме. Хилавото тяло е човешко изобретение. Каква идея може да се тури в такова тяло? Мислите ли, че Бог ще налее Божествен нектар в чупливо шише? Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостният човек. В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха. Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества, да бъде като едно цвете, както Господ го е създал. Всяко цвете прилича на себе си, но е в хармония с другите цветя. Човек не е такъв, какъвто ние го виждаме. Човекът е същество почти без тежест. Ти на Земята не можеш да го претеглиш с никакви везни. Ако го извадиш от тялото, почти никаква тежест няма. Всичкият багаж, който носи със себе си, едва ли има 33 грама. Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате “що е човек?” Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има – нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека – богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо. Едни учени обръщат внимание на знанието, което в древността е било открито. Те са прави. Други казват: “Древността ни най-малко не ни интересува, важно е какво е открито сега”. И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, с което ние оперираме сега, е било знание на същества, малко по-напреднали от човешката раса. Аз не говоря за човека като за крайно творение. На Земята той е последното творение, природата не може да създаде друго същество като човека. Инак тя би нарушила своя ред. Следователно, както човек сега е създаден, той така ще си върви. Ако природата създаде друго някое същество, тя ще го създаде по съвсем друг образ, съвсем други сили ще действат. То ще прилича на човека, но няма да има нашата опитност. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята – това е човекът. Вие всички сте изпратени в затвора и сега се молите да ви пуснат. В какво ви обвиняват? На първите хора казаха: от черешите да не ядат, а те ядоха. Те искаха да кажат на Бога, че искат да познаят свойствата на черешите. Аз вземам черешата като символ, но може да бъде който и да е плод – законът е същият. Всяко едно неестествено желание е като забранения плод. Ще кажете, че няма нищо лошо в това, да се ядат различни плодове. Да речем, че е така, но ако на едно дете, което едва се е родило, му дадете да яде череши, какво ще стане с него? Най-първо трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е малка. Като те боли, кажи: слава Богу! Тогава ще бъдете като онзи американец, който като работил, паднал един камък и му откъснал първата фаланга на пръста. Той казал: “Слава Богу, благодаря, че не отиде целият пръст, ръката не отиде”. Питат го: “Защо благодариш?” “Благодаря, че с много малко се освободих”. Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с малко. Много малко ви е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, показва, че се намираме под известна благодат. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура – светии, ангели, архангели, херувими, и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство. Никой не може да посегне на човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не позволява, никой не може да те убие. Ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто, фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента – съдбата, природата, двадесет и пет процента – ние сами и двадесет и пет процента – обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? Не, с милиони, с много цветя. После идват пчелите, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност. Искам всички да вървите във вашия път, но не в сегашния. Искам всички да вървите във вашия път както първоначално сте тръгнали – по пътя на вашия ум. Искам всички са вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, хич не си поплювам. Страшно е. Ако гадая по пътя, по който първоначално сте тръгнали – на вашия ум, сърце и воля, очаква ви голямо щастие. Така че, върнете се всички към пътя, който ви е предначертан. Това са три пътя, съединени в едно: единият на физическото поле, другият – в духовния свят и третият – в Божествения свят. Три пътя водят към трите добродетели. Те образуват туй, което наричам човек. И този човек, който ходи в тия три пътища е Христос. “Аз съм пътят, истината и животът.” Това са те, трите пътя. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега. От всеки от вас зависи как ще формира своята съдба. Когато човек стане учен, той сам кове съдбата си. Не мислете, че съдбата е нещо механично – съдбата, това са най-умните същества, които са турени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите. Те ще кажат: “По този път, по който вървиш, не е право”. И ще ти кажат: “По друг път трябва да вървиш, ще се върнеш назад”. Ние сега е плашим от съдбата, казваме: “Страшна е съдбата!”, но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид трябваше да направи своя избор, каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората”. Какво лошо има в това, да ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени такива, каквито са. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава. Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие на неговата свобода. Обаче едно се иска от него: изправяне на погрешките. Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други – насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият – по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: “Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение?” Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на Земята. Докато живееш на Земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по-горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. |
