|
ХристиЯнство 2 Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са разядени, покосени, отслабнали духом и пропаднали. Трябва да се освободите от съмнението, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но ще способства да загубите и камъка в нея. Когато се освободите от съмнението, ще знаете, че сте се освободили от един от най-опасните си противници. Щом се премахне съмнението, най-напред вярата ви ще се усили. Без него вярата у хората постоянно расте и укрепва в душите им. А зародишът на вярата е у вас. Казвам: на всинца ви трябва абсолютна, положителна вяра! Колкото трудно да ви се вижда това учение, кажете: “Всички ние можем да разберем и приложим Божественото учение”. “Ама слаба ни е вярата.” Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. “Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога?” Не, в света ще живеете. Кой дето е, там ще разреши задачата си. “С какви методи?” С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли старите методи на миналото. Хората на миналото и в гори са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служене по вътрешна свобода. Нека всеки се вслуша дълбоко в себе си, дето ще намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното – неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба – означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно – това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да є пишат “Бог да я прости”. Аз казвам една велика истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа “Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта”. И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип – Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир – вътре в умовете, радост – вътре в сърцата, и сила – в човешката воля. Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение; вие си казвате: “Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си. Да познае кой съм аз!” Не, вдълбочете се в себе си и си кажете: “Този дух, който е дошъл в мен, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!” Казваш на някого: “Не мога да мисля добре за теб”. Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога? Аз искам да бъдете абсолютно свободни. Подразбирам: свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че вие сте живели във времето, когато Христос е бил на Земята, и хората около Него са ви убеждавали, че Той именно е Христос, очакваният месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява спор, вие търсите Христа, смущавате се. Казвам: вярвайте на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христа тук или там, Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Аз, като ви видя, и вие, като ме видите, трябва да имаме само едно мнение един за друг. Защо? Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: “Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този Учител е отличен, защото Бог работи чрез него.” Щом сме носители на Божественото, ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Това само Бог във вас може да направи. Аз мога да направя когото и да е от вас какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смъкне, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашият дух, вашата душа и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, които съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи, хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене, вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец. Казвате: “Ние трябва да се обичаме!” Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква Любов е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му догоре и т.н. Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегват помежду си. “Освети ги чрез Твоята истина.” Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта, най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви помогне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите Името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право. На омразата да отговаряте с Любов, на злото – с добро. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана; ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Вие сте християни, вярвате в Христа; питам ви: колцина от вас имате преживявания, по които да познавате Христа не както е бил на Земята, но както е сега? А тази опитност е необходима и към нея вие трябва да се стремите. А за да я добиете, трябва в душата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христос казва: “Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце”. Какво разбирате под думите “кротост” и “смирение”? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно, но за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви – кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава где се придобиват? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислите ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Де се намира това огнище в човека? В сърцето. Не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използвайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете какво трябва да правите всеки ден. Кажете си: “Днес трябва да бъда кротък и смирен заради Онзи, Който ми е дал живот”. Ако не сте готови да бъдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашият ангел ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат Земята. Страшно е да остане човек сам на Земята без близки и приятели, като сухо дърво, без листа, клончета и цветове. Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не става това, приемете Христовото бреме, което води към кротост и смирение. Само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи да приемете знанието на своя Учител в себе си. Който не е кротък и смирен, не може да придобие Любовта. Най-мъчното изкуство е да любиш. Дето е Любовта, там е Духът. Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. Когато станат кротки и смирени, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него. В кристала също виждам палат за съществото, което живее там. Следователно нямате право да вземате без позволение живота на дървото. За всичко трябва да се допитваме до господаря на къщата. Какво правят съвременните хора? Те разполагат с живота на низшите същества като със своя собственост, но в края на краищата скъпо плащат. Дали признават това, или не, не е важно. Ще възразите, че Господ е създал всичко за човека. Какво представя човекът? Част от целокупното човечество. Следователно като част той е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на цялото. Това изисква Христовото учение. Това изисква новата религия – религията на работата, на живота и на Любовта. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че Слънцето, звездите и Луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи – дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото. Всяко живо същество – трева, дърво, цвете, животно – е израз на някаква идея, скрита в него. И човек е израз на една Божествена идея. Като дойде на Земята, Бог ще потърси първо човека, да види доколко той е реализирал идеята, която е вложил в него. Той ще се почуди, като види колко се е изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: “Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си. Те не са твоя собственост. Тялото ти е храм Божи и ти нямаш право да го петниш.” Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: “Бог да ги прости! Да ги помене в царството си!” Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му – неговото тяло. Аз пък ще кажа: Господи, помени в царството си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници и проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на Земята. Това значи да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени. Християнството е една дълбоко мистична школа и ако вие бяхте чисти, както аз разбирам, биха ви се дали доказателствата, които търсите. Те са наистина тъй потребни за живота, както плодовете са потребни за дърветата. Съществуват обаче определени условия, при които тези знания се дават. Господ никога не е отговорил нито на една моя молитва, докато не изпълня всички условия, изисквани от мен. Бог е чисто и възвишено Същество и всяка наша нечиста мисъл го отдалечава от нас. Затова се казва: “Докога ще ви търпя?” Това са ниските и нечисти егоистични помисли, които карат човека да мисли само за себе си. И като излезете в света, вие виждате същото. Как ще докажете на света, че сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо той да влезе в съгласие, в хармония с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите как те действат. Един ескимос знае как да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места със своите дебели дрехи, как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: “Да се отрече човек от себе си”, значи, от своите мечи кожи в топлите страни. Щом си дошъл в топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи и ще облечеш дрехи от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15-20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с 1-2 килограма. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Като се отречеш от себе си, ще изпратиш всички слуги да идат при баща си и майка си, ще им дадеш отпуск, а ти ще служиш сам на себе си. Да дадеш свобода на своя ум. Вие го ангажирате само за вас да мисли. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат. Нищо няма да притежаваш напълно. При сегашните условия на живота ще бъдеш един наемател. Всички съвременни християни сте именно в тази последна стадия. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: “Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората?” Затова от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си, какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце. И като даже се спрем, ние се спираме върху това, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? Въпросът на този, младия момък. На Земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: “Ще ме вземеш ли?” Момъкът пита: “Ще дойдеш ли след мене?” Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: “Ще дадеш ли всичко?” И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който е бил първо пълен, след като се изпразни, се вдигне нагоре? Той казва: “Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре”. Какво означава вирването на главата? Това значи: “Господи, аз давам всичко на Твое разположение и съм готов да изпълня Твоята воля”. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност да се следва или не Христа е по една вътрешна свобода. Никой не може да ви насили. Кажете ли: “Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?” – веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: “Иди продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!” Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: “Иди продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай”, какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: “За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!” Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Например Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни. А това, което говори за камилата и иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в царството Божие, а че богатият трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в царството Божие. Приемете Христа в себе си, приемете великия Брат на човечеството. Приемете Го като единствен добър човек, като единствен, Който има Любовта, Който има Мъдростта, Който има Истината в себе си. Приемете Го като единствено същество, от което произтича всичко добро. Това е Бог. Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него, за царството Божие. Следователно можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасне Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: “Плати сега!” Като оздравее болният, лекарят казва: “Аз излекувах този болен”. Казвам: който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това представлява един определен метод, определен начин да предаде Своето учение на света. Понеже в Неговото време хората не бяха готови за Учението Му, Той даде на света тези образи, за да може то да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, той няма да се занимава с тези образи. Той ще говори други неща. Онези, които преди две хиляди години не са го разбрали, трябва да го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което Той ще изнесе пред света, и затова именно тези форми, които са негово дело, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение. Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тези форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна. Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скъсате вашите изпълнителни листове заради Господа, Любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден, и аз няма да скъсам моите полици. Щом скъсате старите си записи, животът ви ще се нареди добре. Че ако днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато беше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: “Господи, прости им! Те не съзнават какво правят.” Ако не беше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в царството Божие. Величието на Христа седи в жеста на благородството, което той прояви на кръста още. Закован с гвоздеи на ръцете и на краката, той каза: “Господи, прости им!” Ще кажете, че проповедта ми днес е хубава. Не е въпрос за хубавата проповед. Важно е каквото се проповядва, да се прилага. Къде е силата и Любовта на християните, които се намират пред лицето на Бога и не могат да скъсат своите стари записи и да кажат: “Господи, прости им!” След всичко това те ще отидат при някой праведен човек и ще искат да се моли за тях. Не, не е позволено да се молите за човек, който не е готов да скъса своите стари записи. Свещено трябва да бъде името Божие за вас. Произнесете ли това име, бъдете готови на всички жертви. В двете прочетени глави – от Йеремия 9 гл., от Йоана 18 гл., виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човекът от Стария завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил навремето си, се отнася и до сегашната епоха. Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за него: “Той дойде в света, донесе истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници”. Те му казаха: “Ние не се нуждаем от такъв човек”. Значи каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Исус проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: “От нине няма да ме видите, докато не кажете: “Благословен Онзи, Който иде в името Господне!” Две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете може би, че евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петра: вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос каза на Петра: “Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира.” Действително, с един нож или с много ножове, война не става. Не е война това да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа. Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. С новото оръжие – Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно и на този ухото ще отрежете, на онзи – носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг. И Христос казваше на евреите: “Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след Мене”. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и тогава да тръгнете след Мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът – своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: “Вдигни кръста си и ела ме последвай!” Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата “кръст” Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко това, което става в света. Христос не отказа да дойде и втори път на Земята. Той видя къде е погрешката, поради което не може да се живее на този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на Земята, за да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на Земята, цялата ще я запали. Защо? За да се изгладят, за да изчезнат всички възпоменания от разпъването му на дървения кръст. За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тези страдания трябва да изчезнат, да не остане никакъв спомен от тях. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тези нови образи, няма да остане и помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: “Камък върху камък няма да остане”. Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници – всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. Аз наричам този живот живот на безлюбие. Хората се раждат без Любов и умират без Любов, страдат без Любов и се радват без Любов, развиват се без Любов, учат без Любов, живеят без Любов. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: “Защо Господ не е направил света другояче?” Казвам: има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: “Всеки, който дойде при мен, няма да бъде изпъден. Ще му отворя вратата, той ще влезе и ще намери храна.” Казано е: “Отивам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема”. Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското. На вас ви е нужно това, което беше нужно на учениците, а именно, да знаете къде е отишъл Христос – същото, което искаше Тома, който имаше положително отношение. Сега настъпва една епоха – най-важната в историята на човечеството – и ние не трябва да загубим един от най-добрите случаи, които ни се предоставят. И като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат сметките ви и когато те се изравнят, тогава ще се види сметката на света – светът ще бъде съден и на този съд ще присъствате и вие. Когато дойдат трудностите, те ще разкрият какви сме ние. Само трудностите могат безпогрешно да посочат изпълнителя на волята Божия. При преодоляването на трудностите вие често усещате у вас тази сила, която ви крепи, а именно тя е Христос, това е Духът Христов, който ни обединява с всички наши братя. Ние често се връщаме назад като блудния син, в чест на когото заклаха теле. Знаете ли кое е това теле? Това е нашата душа, която чака завръщането ни. “Ще напусна нивата си.” Не, нивата си не трябва да напускаш. Друг казва: “Аз ще оставя ралото и мотиката си”. Питам: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? “Ама аз искам да стана поет.” Духовно перо приготви ли си? “Аз искам да стана проповедник.” Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От тази гледна точка вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: “Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си, и не тръгнете след мен, не можете да се наречете мои ученици”. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигна кръста си, може ли да бъде образец за нас? “Тури кръста на гърба си и ме последвай” – каза Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото, и да ги носиш. Кого да последваш? Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто, и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма край. Ти ще им кажеш: “Понеже вие дълго ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си”. Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: “И вас няма да чакам да утихнете”. Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, защото и злото обича Бога. То представлява, както и доброто – разумни същества, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от него. И едните имат Любов към Бога, и другите имат Любов към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, в света не съществуват противоречия. Те съществуват само като творчески акт. Ако в живота ви има само едно желание, което не сте опитали – не съжалявайте. То е най-последно – като Адамовото дърво. Не пожелавайте плодовете му. Хранете се с плодовете от Дървото на живота и ще се изцерите. Това Дърво е Христос. Имайте неговото сърце, желайте неговия ум. Да бъде у вас Христовият Дух. И разбирайте онова, което Той има да ви каже, защото ще бъде написано във вашите сърца. Там, където Бог ще го напише с ръката си и където вие сами ще го четете. Защото Божият закон е да се пазят всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела заедно с неговите слова. Да не ви дотяга, когато Господ работи в душата ви. Ако той не се уморява да поправя сърцето ви, то поне имайте търпение да не го безпокоите и смущавате в работата му, която върши за вас. И му съдействайте за по-бързото є привършване. Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви – те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но на мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както аз го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после, след като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, а и да я изявяват и прилагат в света, които да подкрепят тези души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже поне една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: “Намерете тези души и им помогнете!” Те ходят в църкви, палят свещи, молят се и не могат да се утешат. Учат се – не могат да се утешат. Пари имат – не могат да се утешат. Те казват: “Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!” Казвате: “Нали са учени хора!” Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, палят свещи, четат Библията, търсят с голямо усърдие Великата истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина! Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души! Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие. |
