|
ХристиЯнство Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света. Та казвам: ние не трябва да тълкуваме скриването на нещата от Бога в лош смисъл. Ако тази книга е отворена като един лист и достъпна за всички, знаете ли какво ще стане? Ще дойдат всички онези благообразни посетители, като золниците, големите мухи, ще оставят върху всеки лист на тази книга своите визитни картички и ще си заминат. Ще можем ли да четем след тях тази книга? Не, те тъй ще поставят визитните си картички, че трудно ще се чете. Следователно, за да се избавят от тези золници, мъдрите хора са намерили за добре да скрият всичко, да затворят тази свещена книга. Когато дойде онзи човек, който може да пази книгата със свещено чувство, със свещена чистота – нему е позволено за отвори книгата, да чете от нея и да разбере какво е писано във всичките нейни глави. Като я прочете, той пак ще я затвори. Но да се върнем към нашата тема. Какво значение има Библията за живота ни? Тя има непосредствено отношение към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като такава. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да пренебрегваме. Не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашето отношение спрямо тях. Като четете Евангелието, вие се натъквате на някои неразбрани неща. За да ги разберете, трябва да работите с неизвестни числа. Защо? Защото много работи от Словото на Христа са пропуснати. За да ги намерите, вие трябва да познавате математическите закони и правила и с тях да откривате неизвестните. Както палеонтолозите по отделни кости на животни, съществували в предисторически времена, могат да възстановят цялото животно, така и вие, от известното, което ви е дадено от Словото на Христа, можете да дойдете до неизвестното. Когато изучава мистичната страна на духовния свят, човек работи с неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представя сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди него. Христос казва: “Гладен бях, не ме нахранихте, жаден бях, не ме напоихте; странник бях, не ме приехте; болен бях, не ме погледнахте; в тъмница бях, не ме посетихте”. Ония от вас, които нахранихте Христос, добре сте направили; ония, които сте Го напоили, добре сте направили; ония, които Го посетихте в тъмницата, добре сте направили. Каквото сте направили в името на Христа, добре сте направили. Какво учение донесе Христос? Във времето, когато Христос се яви на Земята, светът имаше нужда от една трезва философия. Христос се яви в една епоха на насилие. Светът минаваше през една голяма криза и трябваше тази криза да се спре. Или другояче казано: в невидимия свят и страданията на Христа не са само Негови страдания, а една жертва, която цялото небе прави. Целият разумен свят, Бог, който е създал света, Той прави тази жертва. Тя е колективна жертва. Сега ние разбираме частично страданията на Христа. Има нещо велико в Неговото страдание. Ако всички християни имаха тази смелост, която Той имаше, ако всички можеха да страдат като Христа, на нас по-големи герои не ни трябват. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: “Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, явих ви го”. Какво е чул? За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: “Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим тия там?” Христос им отговори: “Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно.” Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос. Не е имало случай, когато човек е в отчаяние, в безизходица, болен от тежка болест, да се е обърнал към този велик дух за помощ и да не му е помогнато. Едно трябва да се знае: има ангели, които слизат на Земята или да изправят някоя своя погрешка, или с някаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дойде на Земята да изплати едно свое задължение, т.е. да изправи една своя погрешка. В какво седи погрешката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята да плати полицата, която беше подписал. И действително, той доказа това. Онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: “Аз се родих, за да свидетелствам за истината”. Бъдещето е негово, светът е негов, правдата е негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: всички трябва да бъдем носители на великата Божия истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие – ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите – всичко в света е създадено за онези, които са родени, за да свидетелстват за истината. От това гледище хубавите, красивите неща са онези, които любят Господа. Затова Христос казва: “Отче, където съм Аз, там искам да бъдат и онези, които си ми дал”. Къде ще бъде той? В царството на Любовта. В Стария завет Господ казва: “Опитайте ме”. Как? Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия Закон. Когато Христос беше на кръста, каза: “Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си”. Защо страда Христос? За да се изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: “Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята Воля не е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания.” Това се отнася до всички. Дойдат ли страданията, ще кажете: “Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!” Ако не може, ще се молите и ще кажете: “Такава е волята Божия”. Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: “Ами после?” Ще ви разпънат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. “Ами после какво ще стане?” Ще ви кажат да се отковете сами. И Христос се откова сам. “Как се откова?” Като излезе от тялото си и отиде при Никодим. “Кой поиска тялото на Христа?” Йосиф от Ариматея. Христос не искаше да остави тялото си на Земята. То беше живо. Той отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси. Мнозина от вас сте заровени в гроба и викате, пъшкате под него. Казвам: дигнете плочата на вашия гроб и излезте! Като поставиха Христа в гроба, отгоре Му туриха плоча и голям камък върху нея. Той можа ли сам да премахне камъка от своя гроб? Не можа. Христос получи осемдесет хиляди удара от римските войници и четири големи гвоздея на ръцете и краката си, вследствие на което беше слаб сам да отмахне камъка върху плочата на своя гроб. Ангел дойде от небето да премахне камъка от гроба на Христа и Христос възкръсна. Днес и вие сте така слаби, както някога бе Христос; всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и краката си. Обаче между Христос и вас има една съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели. Питам: защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-сетне разпънат на кръст? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини защо и за какво става това. Някои казват, че то трябвало да стане, за да се спаси светът. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, той не каза, че е дошъл да умре, а казва: “Аз се родих, за да свидетелствам за истината. И всеки, който служи на истината, ще бъде на моето място.” Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е нашата задача, това са външните материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш трудности, страдания, хората не те разбират – това е външната страна от живота на Исуса. Когато той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: “Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Но тази чаша не се отмени – така беше отредено от невидимия свят, но отгоре изпратиха един ангел да му помага. Защо разпънаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в неговия живот, а там, дето няма Любов, става винаги разпъване. Защо страдат хората? Защото между тях няма Любов. Защо съществуват противоречията в света? Защото там няма Любов. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: “Защо съм нещастен?” Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш – просто ти нямаш Любов. Следователно, където Любовта не взима участие, там има най-големи драми и трагедии. Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не създава драми и трагедии – създава ги надпреварването, състезанието за нея. Любовта създава навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името “Любов”, не е Любов. Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Защото Бог му даде възможността само да се разпорежда със своя живот. Хората си позволиха неща, което нито са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно обаче всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек. “Каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на небето.” Кое е онова, което като вържем на Земята, ще бъде вързано и на небето? Днес всички се запитват по този въпрос. И сега хората очакват да дойде спасението отвън някъде. Всички очакват да дойде Христос от небето, всички очакват да дойдат ангелите и светиите от небето. Вярно е това, така е, право е, но то е външната страна на въпроса. Ако можеше светът така да се спаси, ето, Христос дойде преди две хиляди години. Ако това верую е право, защо Христос, като дойде преди две хиляди години, не спаси света? Ако разгледате резултатите на сегашното християнство, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им – също, но методите, които те прилагат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да коригират своите методи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, да растат, да се развиват, да се освободят от ограниченията и от робството на греха. Друга главна задача на християнството беше повдигането на жената. Сега вие ще ми зададете въпроса, ще ме питате: “Кажете ни как да излезем от това лошо положение, в което се намираме. Криза е, пари нямаме, гладни сме, къща ни трябва, обуща, дрехи трябват, въглища...” Съгласен съм, но ако държите старото учение, няма ли пак да ви трябват въглища? Казвате: “Ако ние следваме новото учение, какво ще придобием?” Съгласен съм, нищо няма да придобиете, но ако не държите новото учение, пак нищо няма да придобиете. Тогава казвам: по-добре моя минус, отколкото стария минус. По-добре учението на Исуса, отколкото учението на Илия и Мойсея. Ако искате да сечете горите, Мойсей трябва да ви дойде на помощ, да ви каже как да направите вашите бъчви. Но ако искате да възпитате вашите деца, потребен ви е Исус. Ако искате жена ви да се подчинява, да ви готви хубаво, потребен ви е Илия и Мойсей. Там е законът, ще я накара. Но ако трябва да се роди син или дъщеря, потребно ви е учението на Исуса. Ако искате да станете генерал, да побеждавате света, трябва ви Илия и Мойсей, но ако искате да разберете защо е създаден светът, потребно е учението на Исуса. Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под “религиозен живот” разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно по същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако цялото внимание на човека е погълнато от външната, обредната страна, погубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се интересува само от външни форми, образува се едно вътрешно бълникане – човек става недоволен от себе си. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първото отделение е за оглашените, после – за верующите, и третото – за свещеника, който свещенодейства, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Често и вие правите това, туряте тамян в кадилниците си и тръгнете да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Туй, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Христос дойде в съвременната култура, той ще се чуди на “гениалността” на хората – че от това, което той не е говорил, те са построили много работи, а от това, което е говорил, не са построили нищо. Ако дойде Буда, и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей, и той ще се чуди. Всички учители ако дойдат, ще се чудят на “гениалността” на човечеството, че от нищо е създало нещо, а от нещо нищо не е създало... Някои ще кажат, че това, което днес става, е проповядвал Христос. Че досега никой не се е спрял да обясни стиха, който казва Христос: “Ако думите ми пребъдват във вас и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас и Аз ще ви се изявя”. Ако е възможно да се изяви, какъв резултат ще има? Светлина ще имаме, топлина ще имаме, плодове ще имаме! Ако Слънцето грее, ако има съответствие на климата и растенията, ще има плодове! Но ако светлината не се явява, какви ще бъдат резултатите? Ще се яви оскъдност. Коя е причината за това ожесточение? Нима мислите, че днес християнските народи не са културни? Културни са, но те нямат по-добър закон, отколкото някога са имали. В приложение животът не се е изразил. Има нещо, което не е изпълнено, а трябва да се изпълни. Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата. Христос е казал на своите ученици: “Не търсете слава от хората, а от Бога”. А знаем, че Христос е дошъл, за да ни покаже истинския смисъл на живота. За да можем да изпълняваме волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да разбере кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз познавам мнозина християни, които проповядват Христовото учение, но като влязат в живота, започват да твърдят, че то е неприложимо. Законът обаче е един и същ – той има милиони приложения и затова не можете да намерите двама с едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е прост, но приложението му е трудно. Например как можете да накарате двама души да бъдат в съгласие? Много мъчно. Защото омразата и безверието създават отрицателни мисли, а понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и резултатите не са сполучливи. Христовото учение не е само стремеж към Бога, най-важното в него е приложението. Защо вдигаме ръцете си, като се молим? Вдигането на ръцете ни към Бога означава съединение – като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата – към Божествената Любов. Значи при вдигането на ръцете си ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и Неговата Любов. Христовото учение в света е учение за повдигане на човешката душа. Ние не трябва да разбираме Христа само като един реформатор. Като реформатор той е направил не само чисто външно преобразование, Христос е внесъл нов принцип в самата тъкан на света, едно ново съзнание. Христос е внесъл братството в света. В този смисъл, именно, Христос се отличава от всички. Християните се отличават с братство. Той казва: “Един е вашият отец, а всички вие сте братя”. Християнството поддържа, че има само един баща, а всички други са братя – Бог е техният баща. Всички други неща ще дойдат от само себе си. А днес ние сме турили тия принципи на заден план, на заден план сме турили Бога, на заден план сме турили братството и искаме да получим крайните резултати. Кои са те? Да се поправи светът! Как ще се спаси светът? Светът се нуждае от една възвишена Любов, светът се нуждае от възвишени чувства, светът се нуждае от благородни постъпки! Аз мога да ви държа проповеди като другите проповедници и да ви кажа: “Живейте според Христовите правила!” Според мене, за да ви кажа, че не живеете както трябва, аз трябва да ви покажа как трябва да живеете, да ви покажа един образец. Непременно трябва да ви дам един образец. Всички Учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали образец на хората как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, каквото имаше, Той го даде, Той даде един образец. Той даде все опитани неща. Той казваше: “Това, на което съм научен, това и на вас говоря”. Ако светът би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на сто от всичките мъчнотии биха изчезнали. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света: и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо – всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един как е забогатял като търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: “Това е моя стока, спечелил съм си я”. Възразявам: ти си квадратен лъжец и крадец, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожата им. Някой ще каже: “Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото”. Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой каже: “Това е мое тяло”. Да ме простиш, не е твое тяло. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е следното: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Когато някои говорят против мен, казвам: слушайте, това, което казвам, не е мое, аз не защищавам своя собственост. Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно много строг. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му, но няма и по-строг от Него, когато не изпълняваме волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: “Господи, благодарим Ти, че си ни турил в туй Твое тяло”. Така трябва да мислят всички. Все някой ни пречи, ние се хокаме хамалски и казваме: махни се оттук! Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания; но да ви дам тялото си, това няма да направя, то не е нито мое, нито ваше – него ще предам на Господаря му; моя ум, моето сърце ще предам Нему; вие господари на тях не можете да бъдете. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото всички тези наименования изразяват една цел, представят онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата – друго; състоянието на ума и на волята е едно, а състоянието на сърцето – друго; то са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам непознати. Туй, което знаем, то е, че страдаме. Усещаме само известни промеждутъци: понякога мислите ни са ясни, а понякога – тъмни; понякога умът ни се мени, понякога умът ни е ясен, понякога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а понякога – тъмни; понякога имаме сила, а понякога – нямаме. Казват: имаме душа. Но какво нещо е душата? Туй, което чувстваме, е само проявление на душата. Не само религията, но и науката може да ни спаси. Не мислете, че това е в противоречие с всичко, което съм ви говорил за науката. Ти може да имаш и храна, но с нея ти пак ще умреш. Казва се, че ако човек гладува, ще умре. Смъртта не идва от недояждане, а от преяждане. Всички хора умират, но никой не умира от глад – всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам под “преяждане”. След като си натоварил каруцата си повече от нейните възможности, като се счупи, тя вече не може да върви. Ти решаваш да не я товариш вече, но колата въобще не върви. Преставаш да ядеш, но след като колата ти вече е натоварена и счупена. Сегашното човечество – както индивидите, така и народите – все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде някаква опасност, и осигуряват своето бъдеще. По някой път имат известен разум, но обикновено постъпват безразборно. В известна степен и това е нужно. Но то в никакъв случай не е разрешението за един народ, който урежда своето бъдеще, нито за един човек, който урежда своето бъдеще. Господ не може да премахне страданията, които ние сами сме предизвикали. Той казва: “Нека се върнат към вас!” Туй, което ние сме създали, то се притегля към нас. Туй дете, което си родил, то няма да отиде да живее при другите, то ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Тъй седи животът. Животът, който Бог ни е дал, е един отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, то се дължи на ред причини или във физическия свят, или в духовния свят, или в Божествения свят, или пък на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат. Ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които вече идват. Вяра трябва! Зима иде и вие казвате: дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват. Сега, преди да е дошла още зимата, вие си набавете тия работи. Дебели дрехи ви трябват, обуща, въглища ви трябват, дебели чорапи. Но три месеца като минат, и зимата ще се свърши. Тя ще си отиде и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде това? Когато стане. Хората имат два възгледа за света. Според едни, светът е една придобивка и те се стремят да завладеят света. И затова цитират стиха, че Бог е направил света и дал власт на човека да го завладее. Но те са изпуснали предвид по какъв начин може да се завладее земята. След като страда, Христос казва: “Дерзайте, аз победих света!” Там не се казва, че Христос е завладял света, а че е победил света; знаете каква история беше, докато победи света. За да се завладее света, трябва да стане една война още по-страшна от тази, която сега се готви. Не е лесна работа да се завладее светът. За да се победи светът, трябва да дойде един човек съвършен като Христа и без всякакви оръжия да го победи. Биха Го, плюха Го, туриха Го на кръст и най-после Той каза: “Победата е моя”. Как можаха тогава да повярват, че този човек ще победи света? Кой би могъл преди две хиляди години да повярва, че Христос ще победи света? Обаче днес вярваме, че светът е почти победен. Светът не е завладян, но е победен. Под думата “завладян свят” разбираме такъв свят, в който да има ред и порядък, в който Любовта да управлява като закон. Едно от големите противоречия при създаването на света е, че се явяват две противоположни течения. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам, че това е наполовина вярно, но го приемете, за да имате възможност да си съставите ваше мнение по въпроса. Някои хора поддържат, че според едното течение светът трябва да се управлява със строгост, със сила, а според другото, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на меко управление. Това бяха хората, които живееха в рая. Те управляваха за малко време и после казаха: “Така не може светът да се управлява”. Тогава им дадоха един закон, но те не го изпълниха. След съгрешаването на Адам и Ева като видяха, че с мекота не може да се управлява, божествата от невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората от втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и много по-големи погрешки от първите. Трябва да знаете, че в света всички блага и добрини са резултат само на добрите хора. Лошият човек богат не може да стане, той е богат временно, лошият човек учен не може да бъде, лошият човек философ не може да бъде, лошият човек поет не може да бъде – може само временно. Временно има учени, но малцина са ония, чието име надживява всички векове. Вземете името на египетския мъдрец Хермес. И досега изумява неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега засягат туй, което Хермес е разкрил преди четири хиляди години. Творчески ум е имал. Ние питаме, защо е трябвало да казва неща преди четири хиляди години, след като хората едва днес започват да ги разбират? Египтяните ни най-малко не разбраха тези неща. Учените хора, жреците, ги разбираха, но не бяха в състояние да ги проповядват – и мъдростта свършваше с невежество. Казваха, че боговете екзекутират хората с гърмове. Това е въпрос. Как сега ни поразяват “боговете”? Сега ти теглят един куршум, гръмнат те. Някъде падне бомба. Това не е гръм от Бога, това е гръм от хората – гръм на греха. При Божия гръм има живот; в човешкия гръм има смърт. Когато Бог умъртвява един човек, той го умъртвява, за да го съживи; когато един човек умъртвява друг човек, какво става тогава? Представете си, че някой е заградил един планински извор и е турил надпис, че този извор е негов. Представете си, че той взема по един лев за десет килограма. Като вземеш сто килограма, ще платиш десет лева. Питам: ако господарят го няма там, а аз отида да си наточа вода и си замина, без да оставя нищо, какво престъпление съм направил? Господарят не произвежда водата! Той е заграбил тази вода и няма право да тури никаква ограда – тази вода не може да остане там! Въздухът и водата не познават международни граници, те са общи за всички държави. Дунавът минава навсякъде – минава и през българската държава към Черно море по своя път. Той не признава никакви граници. Могат ли да кажат: “Дунав е наш”? Кой може да тури граница на въздуха и да каже: “Този въздух е наш” – английски ли е, или е френски въздухът? Кой може да тури граница на светлината и да каже: “Тази светлина е българска”? Има неща, които нямат патент. Никой няма право на тях. Международни са те на Земята. Ако земята е българска, то водата е международна, въздухът е международен, светлината е международна, човешката мисъл е международна. Ето, така трябва да се разбира Христовото учение! Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват. Хиляди църкви има съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес, все в Негово име се вършат! Той все мълчи... Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже е умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата. Хората казват: “Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?” Как да го оправи? “Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.” Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом, да излезе от вас мисълта вие да управлявате: турете си на ума да станете слуга, да станете слуга зарад Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. И тъй, от начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце. Според новото учение на човека е определено да живее 120 години и до това време да си служи сам, да не се нуждае от ничия помощ. Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е боледувал. Заминаването на човека за онзи свят трябва да бъде като заминаването му от един град в друг или от една държава в друга. Днес някой заминава за онзи свят, след като е боледувал дълго време, след като са изхарчени за него 20-30 хиляди лева и в края на краищата продължава да смущава близките си и от онзи свят. В такъв случай по-добре е било да не заминава, но да остане да живее още на Земята. Следователно на ония, които мислят да ни смущават от онзи свят, казваме: “По-добре останете на Земята да си поживеете още, че тогава ще ви изпратим на онзи свят. На Земята ще посещавате театри, концерти, балове – каквото пожелаете. Освен това, ще имате хубави къщи, хубави дрехи, от всичко ще бъдете задоволени.” Бог е създал света тъкмо за тези хора. Този свят не е създаден за праведните хора, но за грешните, да не смущават праведните, да не пречат на работата им. И наистина, на грешните хора са дадени много блага, да ядат и да пият, да не правят престъпления. Въпреки това, на Земята пак стават престъпления. Това се дължи на недоволството на грешните хора. Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на Земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага – ядене, пиене, къщи, ниви, богатство, само да не вършат престъпления. Наистина и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия, животът на Земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия. При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада – към светлите или не. |
