(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”)

То е от кръвообращението. Дължи се на тревоги. Човек да остави тревогите. Който има пищене на ушите, да пие 6 чаши гореща вода на ден: по две чаши сутрин, на обед и вечер. Десет дена да пие по една кафяна чашка от дребната лайка сутринта. После 10 дена почивка, пак 10 дена да пие и т.н. Да пие три пъти по 10 дена.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/1)

Шумът в ушите не е самостоятелна болест, а показва, че има някакво разстройство в ушния апарат или някъде по-далеч от него.

Причини. Обикновено се подразделят на две групи: болести на слуховия апарат и болести вън от ухото, които влияят косвено.

Към първата група спадат възпалението на Евстахиевата тръба и на средното ухо. Шум и заглъхване на ухото може да настъпи и при запушване на ухото от ушна кал. Запушването може да се дължи и на някаква течност, гной, чужди тела и др. При обикновена хрема човек често има шум или пищене на ушите. Постоянен и разнообразен е шумът при ушното заболяване отосклероза.

Във втората група се включват заболявания извън ухото: внезапна промяна в кръвното налягане, каквото наблюдаваме при силна загуба на кръв, промяна в атмосферното налягане при летци, парашутисти, водолази, атеросклероза, някои нервни болести и др.

Признаци. Болните се оплакват от шум в ушите, който може да бъде много разнообразен: като гайда, цвъртене на птички или щурец, някои го наподобяват на пищенето на чайник, когато ври, или на мъркането на котка и т. н. Понякога шумът е кратковременен, а понякога не престава и това много безпокои болния. Страдащите от кръвно налягане и от атеросклероза чуват и биенето на пулса в ушите си. Тези пък, които страдат от ушно възпаление, чуват пулсирането на кръвта във възпалената част.

Лечение. Състои се в премахване на причината, която лекарят ще открие. Добре е да се приложи и следното лечение:

В леки случаи. Понякога шумът изчезва след продължителна разходка на чист въздух или при редовни разходки за известно време. Масажът на врата и шията също е полезен — прави се сутрин и вечер, последван от фрикция с хладка вода и сухо изтриване и дълбоко дишане — всекидневно (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Освен това носът се запушва с два пръста и се духа така, че да нахлуе въздух в ухото. Или една капка топло маслинено масло се капва в ухото и се запушва с памук. И най-после натопено в сок от печен праз лук парче памук се вкарва в ухото — също е добро средство при шум в ушите, особено ако се съчетае вечер с налагане на ушите с платнена торбичка, напълнена със затоплени житни трици. Държи се през нощта.

В тежки случаи лечението е общо. За целта:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 3 месести лимона, смлени заедно с корите, и по 12 г валерианова тинктура симплекс (чиста), тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек, жълта комунига, клинавче, лавандула, липов цвят, маточина, мента пиперита, риган и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица кори от портокал и по 3 зелени листа от здравец и лимон се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, слабо солена и подкиселена с лимонов сок или чист винен оцет, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн — не! На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата с червен кромид лук, листа от магданоз, домати или други салати с малко винен оцет или лимон и маслинен зехтин по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб. След обяд и вечеря да взема и по 1 драже витамин В1 (от аптеката) с 1 чаена лъжичка бъзов мармалад.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие следната запарка: 25 шипки (счукани в дървен хаван на кашица) с прибавка на 2 супени лъжици лайка се изсипват върху 500 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня и се прецежда през кърпа.

III. Два часа след ядене да взема следната смес: 1 чаена лъжичка кафе от фий (опича се до бежов цвят и се смила като кафе), разбъркано с 1 чаена лъжичка мед.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка на 2 супени лъжици корени от троскот и по 1 супена лъжица корени от обикновена коприва, репей и спирея и по 1 чаена лъжичка корени от дилянка и кори от зърнастец (франгула) и 1 малък див кестен, разрязан с кората на 4 части — в 1600 г вода на тих огън се вари 30 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л чай от лайка, засилен с 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, последвана от парни компреси на тила заедно с ушите с торбички, напълнени с търпимо горещ и полусварен ечемик (вари се само 10 минути, за да се използва 2—3 пъти), с продължителност около 10 минути, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), започва се с горещата и се свършва с хладката, и коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (2 супени лъжици в 600 г вода се варят 10 минути), а отгоре се слага сухо хасено парче и вълнен пояс. Във всяко ухо се поставя по 1 зърно камфор, увито в памуче, а на главата — цяла „шапка“ от тънко хасе, която да покрива и ушите, напълнена в понеделник и вторник с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа гъсто), засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и 1 чаена лъжичка нишадър на прах, отгоре — вестник и вълнена шапка; в сряда — с топла лапа от 12 супени лъжици прясно смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол, 6 супени лъжици житни трици или леко препечено царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъсто като тесто, отгоре вестник и вълнена шапка (държат се цяла нощ или докато досадят на болния); в четвъртък и петък — или със сурови картофи, едро рендосани и засилени с 9—10 супени лъжици диви кестени, или с квасец, както в понеделник и вторник. Картофите са много полезни, особено при бучене в главата, но след като се настържат на ренде, трябва хубаво да се изстискат и тогава да се засилят със сурови кестени, настъргани добре с кората им.

В събота — както в сряда.

Неделя. Ако болният е добре, почивка от всичко, при нужда лечението продължава по плана.

VI. Сутрин. Самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Добре е да се повторят преди обяд и вечеря.

Важни добавки:

1. Квасецът за „шапката“ може да се използва две вечери подред, като през деня се държи на студено място, а вечер се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация и се затопля до 36°С. По желание за по-бързо оздравяване добре е преди поставянето на „шапката“ във всяко ухо да се капват и по 2—3 капки от следната настойка: по 3 супени лъжици седефче (листа), лайка (цвят) и жълт кантарион (цвят) в шише с 500 г чист маслинен зехтин се оставя на слънце да стои 40 дни; или пък капки от чисто бадемово масло или чист маслинен зехтин, а след това болното ухо се затъква с парче памук.

2. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка да не се ходи.

3. Ако шумът е от атеросклероза, да се лекува основната болест.

4. При желание болният може да се лекува само с една от „шапките“, дадени в точка V.

5. При липса на диви кестени квасецът може да се засилва и със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно нарязан и засилен с 3 супени лъжици готварска сол.