Те са първите звена на Веригата, която по-късно ще прерастне в Школа, в окултно движение. Първите среща са провеждани веднъж годишно във Варна, отначало с тримата първи, а по-късно и с други приобщени мъже и жени. Проведенета през 1906 г. във Варна среща е протоколирана: на нея присъстват 11 души, които заедно с Учителя образуват слънчевия кръг. Тъй като придвижването из страната се е осъществявало бавно и трудно, Учителя поддържа чрез писма връзка със своите ученици. Тя не се изразява чрез практически наставления, те са малко, а образува висока, наситена със светлина, с молитва и прозрение сфера. Писмата са духовни послания, те съдържат принципите на християнството, които с развитието на движението, ще се превъплътят в закони и структури.
Книгата е придружена с предговор и обяснителни бележки.

"От Козлов имате ли някои писма наскоро? Как е арменчето? Поздравете го от мен и му кажете, че ако той търси усърдно Господа, Той ще му се открие. Нека да знае, че Господ го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да не се смущава. Господ на спасението е Един. "Аз съм пътят, аз съм Истината и животът", казва Господ. Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим в бъдеще. Сега едно е важното, да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща.

На брат Тодора кажи да се пази от грях. Той има един таен грях, който трябва да напусне. Този му сърдечен грях е който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко."

ПРЕД­ГО­ВОР

Пис­ма­та в та­зи кни­га бя­ха пре­дос­та­ве­ни на из­да­тел­с­т­во­то от пос­ле­до­ва­тел на уче­ни­е­то на Бя­ло­то брат­с­т­во. Труд­но е да се въз­ста­но­ви ис­то­ри­я­та на тях­но­то съ­би­ра­не, пре­пис­ва­не и съх­ра­не­ние, по­ра­ди ус­ло­ви­я­та в стра­на­та след края на 40-те го­ди­ни, ко­га­то книж­ни­на­та на брат­с­т­во­то бе­ше заб­ра­не­на и кон­фис­ку­ва­на, а пос­ле­до­ва­те­ли­те на уче­ни­е­то - прес­лед­ва­ни. Зна­чи­тел­на част от пис­ма­та до Ма­рия Ка­за­ко­ва са прид­ру­же­ни с фак­си­ми­ле­та на ори­ги­на­ли­те, ос­та­на­ли­те се пуб­ли­ку­ват от ко­пия на пре­пи­си­те, в ко­и­то на мес­та има не­яс­но­ти и про­пус­ки. Въп­ре­ки то­ва, по­ра­ди сво­я­та зна­чи­мост, те бя­ха вклю­че­ни в сбор­ни­ка.
По­до­бен обем пис­ма от Учи­те­ля се пуб­ли­ку­ва за пър­ви път. Те до­ку­мен­ти­рат не­го­ва­та дей­ност през пър­ви­те го­ди­ни на пуб­лич­на­та му изя­ва, раз­к­ри­ват ме­то­ди­те и прин­ци­пи­те при съз­да­ва­не­то на Ве­ри­га­та, а пос­ле и на шко­ла­та на Бя­ло­то брат­с­т­во в Бъл­га­рия. По своя ха­рак­тер те са ду­хов­ни пос­ла­ния и съ­дър­жат мно­го от иде­и­те и пос­та­нов­ки­те на уче­ни­е­то, ко­е­то Учи­те­ля през след­ва­щи­те го­ди­ни в по­ве­че от 7500 бе­се­ди ще пред­с­та­ви ка­то за­вър­ше­на кос­мо­ло­гич­на сис­те­ма. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва пис­ма­та са сви­де­тел­с­т­ва за вът­реш­ни про­це­си на рас­теж и фор­ми­ра­не и по­ня­ко­га раз­к­ри­ват труд­ния, да­же дра­ма­ти­чен ха­рак­тер на от­но­ше­ни­е­то на Учи­те­ля към сво­и­те пър­ви уче­ни­ци. Пуб­ли­ку­ват се са­мо пис­ма­та на Учи­те­ля и то не в пъл­ния им обем до да­ден ад­ре­сат. Въп­ре­ки то­ва те са в та­ка­ва сте­пен обоб­ща­ва­щи и ди­а­ло­гич­ни, че съз­да­ват ед­на ця­лос­т­на кар­ти­на с плът­ни об­ра­зи и ди­на­мич­ни съ­би­тия.
Учи­те­ля на соб­с­т­ве­ни раз­нос­ки учи се­дем го­ди­ни в САЩ и за­вър­ш­ва бо­гос­ло­вие и ме­ди­ци­на. През то­зи пе­ри­од е пос­ве­тен в ор­де­на на ро­зен­к­рой­це­ри­те. От 1895, го­ди­на­та на сво­е­то зав­ръ­ща­не, до 1912 г., ко­га­то от­пе­чат­ва „За­ве­та на цвет­ни­те лъ­чи на свет­ли­на­та“, Учи­те­ля по­ла­га ос­но­ви­те на сво­я­та ми­сия в Бъл­га­рия: през 1896 г. из­да­ва кни­га­та „На­у­ка и въз­пи­та­ние“, през 1897 г. – „Хио – Ели – Ме­ли – Ме­са­ил“; от­пе­чат­ва ста­тии, из­на­ся сказ­ки, осъ­щес­т­вя­ва ши­ро­ки кон­так­ти; съз­да­ва Ве­ри­га­та на брат­с­т­во­то; про­веж­да фре­но­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния, изу­ча­ва бъл­гар­с­ка­та ти­по­ло­гия, фи­зи­чес­ки­те, ас­т­рал­ни­те и дру­ги ха­рак­те­рис­ти­ки на стра­на­та ка­то оп­ре­де­ля ней­но­то мяс­то в об­щия кос­ми­чес­ки ор­га­ни­зъм. Съ­дър­жа­щи­те се в пис­ма­та дан­ни за не­го­ви­те пъ­ту­ва­ния об­х­ва­щат те­ри­то­рия от две­те стра­ни на Бал­ка­на и от Чер­но мо­ре до Ца­риб­род. За кра­тък пе­ри­од Учи­те­ля се прев­ръ­ща в ду­хо­вен и об­щес­т­вен фак­тор. Сви­де­тел­с­т­ва за то­ва са бур­ни­те ре­ак­ции на свет­с­ка­та власт и пра­вос­лав­на­та цър­к­ва. Ви­ди­ми­те про­яв­ле­ния на не­го­ва­та дей­ност са след­с­т­вие на ед­на не­из­ме­ри­ма с ор­ди­нер­ни­те чо­веш­ки пред­с­та­ви вът­реш­на ра­бо­та, мис­тич­но пре­чис­т­ва­не и еди­не­ние с най-ви­со­ки­те ду­хов­ни ни­ва и йе­рар­хии. В те­зи го­ди­ни се явя­ва Учи­те­ля и не­го­во­то сло­во.
Ос­нов­на те­ма в пис­ма­та е Бог. Не­го­ви­ят об­раз в зна­чи­тел­на сте­пен от­го­ва­ря на ут­вър­де­на­та в хрис­ти­ян­с­т­во­то тра­ди­ция. При­е­ма­не­то на уче­ни­е­то чрез ре­ли­ги­оз­но­то съз­на­ние в един срав­ни­тел­но кра­тък пе­ри­од има дъл­бо­ки ос­но­ва­ния.
Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва през ве­ко­ве­те, ко­га­то дър­жав­на­та ор­га­ни­за­ция е раз­ру­ше­на, има не­ос­по­рим ав­то­ри­тет, а ре­ли­ги­оз­но­то съз­на­ние е по­ле­то, на ко­е­то се ут­вър­ж­да­ва на­род­нос­т­ни­ят дух. Ко­ре­нът на на­род­но­ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние е в цър­ков­ни­те бор­би, а иде­о­ло­зи­те и во­да­чи­те на ос­во­бож­де­ни­е­то са апос­то­ли. Но имен­но по­ра­ди сво­я­та ро­ля и кон­к­рет­ни­те ис­то­ри­чес­ки ус­ло­вия цър­ков­на­та ор­га­ни­за­ция и иде­о­ло­гия ос­та­ват неп­ро­ме­не­ни от ве­ко­ве, за раз­ли­ка от цър­к­ва­та на За­пад, раз­тър­с­ва­на от ре­фор­ма­тор­с­ки­те дви­же­ния. След въз­с­та­но­вя­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та дър­жав­ност, ко­га­то бър­зо про­ти­ча­щи­те про­це­си про­ме­нят ха­рак­те­ра на об­щес­т­ве­на­та струк­ту­ра, цър­к­ва­та не мо­же да от­го­во­ри на стре­ме­жи­те на ин­ди­ви­ду­ал­на­та чо­веш­ка ду­ша.
Учи­те­ля фо­ку­си­ра в съз­на­ни­е­то на сво­и­те уче­ни­ци иде­я­та за Бог и не­го­во­то про­яв­ле­ние чрез Хрис­тос ка­то най-пре­ки­ят път за ду­хов­но из­рас­т­ва­не. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва с ог­ром­ни уси­лия се бо­ри сре­щу ата­вис­тич­ни­те нас­ло­е­ния и ро­до­ви­те пред­ра­съ­дъ­ци.
След зав­ръ­ща­не­то си от Аме­ри­ка Учи­те­ля ве­ро­ят­но е имал на­ме­ре­ние да ре­фор­ми­ра цър­к­ва­та, но раз­ри­вът е бил ве­че дос­та­тъч­но дъл­бок – на пред­ло­же­ни­е­то да бъ­де наз­на­чен ка­то еван­гел­с­ки пас­тор той от­го­ва­ря, че е го­тов да слу­жи, но без зап­ла­ща­не.
В пис­ма­та Учи­те­ля за­я­вя­ва, че Бог го­во­ри в не­го и чрез не­го. (Апос­тол Па­вел: „Не аз, а Хрис­тос в мен.“) То­ва е фор­му­ла на вис­ша сте­пен на пос­ве­ще­ние, на най-ви­со­ко тран­с­це­ден­тал­но съз­на­ние, на без­ре­зер­в­но при­е­ма­не и при­ла­га­не на прин­ци­пи­те на Лю­бов­та – от­ри­ча­не от лич­но­то, ос­во­бож­да­ва­не от вся­как­ви фор­ми на раз­де­ле­ние (род, ра­са, ре­ли­гия и пол), слу­же­не без ос­та­тък на Бо­га. Та­зи фор­му­ла е и ду­хо­вен им­пе­ра­тив – Бо­жес­т­ве­но­то се изя­вя­ва чрез Учи­те­ля, а не в ри­ту­ал­на­та пус­то­та на цър­к­ва­та. Учи­те­ля ще раз­вие иде­я­та за Бо­га ка­то ед­на всеп­ро­ник­ва­ща ця­лост, ед­на не­ве­ро­ят­но при­мам­ли­ва жиз­не­на пъл­но­та, ко­я­то лич­ност­та мо­же да пос­тиг­не не чрез чу­де­са и ри­ту­а­ли, а в своя ево­лю­ци­о­нен път чрез доб­ро­де­те­ли и ра­бо­та в то­зи жи­вот, при те­зи ус­ло­вия.
Пър­ви­те уче­ни­ци са три­ма – Пе­ню Ки­ров и То­дор Сто­и­ме­нов от Бур­гас и д-р Мир­ко­вич от Сли­вен. Пър­во­то пис­мо, вклю­че­но в то­зи сбор­ник, е от 14 сеп­тем­в­ри 1898 г. до Пе­ню Ки­ров, но пре­пис­ка ве­че е съ­щес­т­ву­ва­ла. Д-р Мир­ко­вич се сре­ща с Учи­те­ля през 1895 го­ди­на. Не е из­вес­т­но как и ко­га е осъ­щес­т­ве­на връз­ка­та с дру­ги­те два­ма уче­ни­ци. Но си­гур­но е, че раз­поз­на­ва­не­то е би­ло миг­но­ве­но. Сре­ща­та с фи­зи­чес­кия об­раз или сло­во­то на Учи­те­ля за та­ка нар. „про­бу­де­ни ду­ши“ е от­к­ро­ве­ние, осъз­на­ва­не на ня­ко­га за­гу­бен и све­тъл спо­мен. По вся­ка ве­ро­ят­ност през те­зи го­ди­ни пре­пис­ка­та с Пе­ню Ки­ров е най-ин­тен­зив­на. Той е ди­на­мич­на, тър­се­ща, ут­вър­ж­да­ва­ща лич­ност. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва Учи­те­ля во­ди ко­рес­пон­ден­ция с още де­сет­ки пос­ле­до­ва­те­ли ка­то с ог­ром­но вни­ма­ние сле­ди тях­но­то ду­хов­но раз­ви­тие, здра­вос­лов­но­то им със­то­я­ние, от­но­ше­ни­я­та и проб­ле­ми­те с об­к­ръ­жа­ва­ща­та ги сре­да. Пис­ма­та до пър­ви­те уче­ни­ци са стро­го ин­ди­ви­ду­ал­ни.
Сре­щи­те не са би­ли осо­бе­но чес­ти. По­ня­ко­га Учи­те­ля е по­се­ща­вал Бур­гас и Сли­вен и вед­нъж го­диш­но се е осъ­щес­т­вя­ва­ла об­що сре­ща-съ­бор във Вар­на. Жи­ва­та, неп­ре­къс­на­та връз­ка са би­ли пис­ма­та. Учи­те­ля чрез тях на­път­с­т­ва, на­сър­ча­ва, из­п­ра­ща пос­ла­ния, да­ва здрав­ни съ­ве­ти, ре­цеп­ти, мо­лит­ви, пре­по­ръч­ва из­б­ра­ни тек­с­то­ве от Биб­ли­я­та за ра­бо­та. Ос­нов­на­та за­да­ча е неп­ре­къс­на­то­то нрав­с­т­ве­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не и пос­ти­га­не­то на ис­тин­с­ко фи­зи­чес­ко здра­ве. Клю­чо­ва­та ду­ма е „чис­то­та“. По то­зи на­чин уче­ни­ци­те се доб­ли­жа­ват до един общ цен­тър, об­ра­зу­ват „ве­ри­га“, ду­хов­но по­ле, ко­е­то иг­рае ро­ля­та на маг­нит, на крис­тал­на сфе­ра. Осо­бе­но важ­но е син­х­ро­ни­зи­ра­не­то на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те за­да­чи и ра­бо­та – то­ва се осъ­щес­т­вя­ва чрез че­те­не, раз­съж­де­ние и дис­ку­сии вър­ху па­са­жи от Биб­ли­я­та и пос­ла­ни­я­та, об­щи мо­лит­ви в оп­ре­де­лен час и най-ве­че на сре­щи­те във Вар­на. Пър­ва­та се е със­то­я­ла през 1900 го­ди­на. По­ра­ди лип­са на сред­с­т­ва Пе­ню Ки­ров и То­дор Сто­и­ме­нов тръг­ват пеш от Бур­гас, един сим­во­ли­чен акт – пре­ко­ся­ват пус­ти­ня­та на път за Обе­то­ва­на­та зе­мя, во­де­ни от ви­на­ги буд­ния дух на Учи­те­ля. Той пос­ре­ща умо­ре­ни­те път­ни­ци на ви­со­чи­ни­те пред гра­да.
Ха­рак­те­рът на сре­щи­те във Вар­на (пис­ме­ни сви­де­тел­с­т­ва и про­то­ко­ли съ­щес­т­ву­ват след 1906 г.), на­чи­нът на ор­га­ни­за­ция на Ве­ри­га­та, ся­каш сви­де­тел­с­т­ват за на­ме­ре­ни­е­то на Учи­те­ля да из­г­ра­ди кла­си­чес­ка окул­т­на шко­ла. Но фак­ти­те го­во­рят дру­го. Но­во­пос­тъ­пи­ли­те чрез лич­на по­ка­на не са би­ли пос­ве­ща­ва­ни, лип­с­ва­ла е йе­рар­хия – на ри­ту­ал­но под­ре­де­на­та ма­са на сре­щи­те през го­ди­ни­те ре­дът на се­дя­щи­те око­ло Учи­те­ля уче­ни­ци е бил про­ме­нян, ко­е­то е по-ско­ро знак на по­ощ­ре­ние, а не мяс­то на дос­тиг­на­та сте­пен в шко­ла­та.Всич­ки око­ло Учи­те­ля са би­ли пър­ви сред рав­ни­те. На сре­ща­та през 1906 г. от при­със­т­ва­щи­те 11 ду­ши три са же­ни. Бро­ят на по­ка­не­ни­те съ­що бър­зо на­рас­т­ва – на съ­бо­ра във В. Тър­но­во през 1909 г. те са 24, през 1912 г. – 63, през 1914 г. – 92 и два­ма гос­ти от гра­да. На съ­бо­ри­те във Тър­но­во и в Со­фия през два­де­сет­те и три­де­се­те го­ди­ни се съ­би­рат по над хи­ля­да пос­ле­до­ва­те­ли на уче­ни­е­то. Ана­ло­ги­я­та с кла­си­чес­ка­та окул­т­на шко­ла е не­със­то­я­тел­на – Учи­те­ля е дух от друг ма­щаб и ранг. Во­да­чи­те на окул­т­ни шко­ли, вклю­чи­тел­но и от съв­ре­ми­е­то, мо­гат да се ро­дят в ед­на стра­на, да съз­дадат шко­ла в дру­га и при да­де­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва да я пре­мес­тят в тре­та. По­ра­ди сво­я­та стро­га вът­реш­на ор­га­ни­за­ция те са изо­ли­ра­ни от об­щес­т­ве­на­та сре­да и не се иден­ти­фи­ци­рат пря­ко с да­де­на стра­на и на­род­ност. Окул­т­ни­те шко­ли ра­бо­тят с те­сен кръг пос­ве­те­ни и уп­раж­ня­ват вли­я­ние вър­ху да­де­ни об­щес­т­ве­ни гру­пи с оп­ре­де­ле­ни це­ли. Бя­ло­то брат­с­т­во има сво­и­те дъл­бо­ки ко­ре­ни в Бъл­га­рия. Учи­те­ля се въп­лъ­тя­ва в Бъл­га­рия, ра­бо­ти с бъл­га­ри­те, из­пъл­ня­вай­ки сво­я­та ве­ли­ка ми­сия и на­пус­ка фи­зи­чес­ко­то си тя­ло в Со­фия. Ве­ри­га­та е на­ча­ло­то. През 1922 г. Учи­те­ля от­к­ри­ва шко­ла­та на Бя­ло­то брат­с­т­во, по се­ла и гра­до­ве ра­бо­тят де­сет­ки гру­пи и мес­т­ни брат­с­т­ва, след 1926 г. на Из­г­ре­ва се за­сел­ват сто­ти­ци пос­ле­до­ва­те­ли на уче­ни­е­то. В оп­ре­де­ле­ни ча­со­ве че­ти­ри пъ­ти в сед­ми­ца­та Учи­те­ля дър­жи сло­во, в не­де­ля са­ло­нът на Из­г­ре­ва е от­во­рен за граж­дан­с­т­во­то, а всич­ки бе­се­ди се от­пе­чат­ват и раз­п­рос­т­ра­ня­ват – Учи­те­ля го­во­ри на це­лия на­род. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва пос­та­нов­ки­те на уче­ни­е­то са уни­вер­сал­ни и сло­во­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва и в чуж­би­на.
Пос­те­пен­но към иде­и­те на брат­с­т­во­то се при­об­ща­ват все по­ве­че хо­ра от най-раз­лич­ни сло­е­ве. В не­пи­са­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия брат­с­т­во­то и Учи­те­ля иг­ра­ят ог­ром­на ро­ля. Фи­зи­чес­ко­то пре­би­ва­ва­не на Учи­те­ля е съд­бов­но свър­за­но със стра­на­та. И об­рат­но: бла­го­ден­с­т­ви­е­то на Бъл­га­рия и бъл­га­ри­те е в пря­ка за­ви­си­мост от при­ла­га­не­то на прин­ци­пи­те и за­ко­ни­те на уче­ни­е­то.
Уче­ни­е­то е прог­ра­ма за жи­вот за це­ли ис­то­ри­чес­ки пе­ри­о­ди. Пър­ви­те уче­ни­ци по­ла­гат не­и­мо­вер­ни уси­лия да се приб­ли­жат към ви­со­кия иде­ал. Мно­го от тех­ни­те сла­бос­ти и греш­ки по-къс­но ще бъ­дат прос­то не­мис­ли­ми сред уче­ни­ци­те и пос­ле­до­ва­те­ли­те на Учи­те­ля. Но те имат важ­на фун­к­ция – към тях­но­то яд­ро през пър­ви­те две де­се­ти­ле­тия на 20 в. Учи­те­ля ще при­об­щи мно­го от най-вер­ни­те си уче­ни­ци – мно­го от тях ще по­е­мат ръ­ко­вод­с­т­ва­та на брат­с­т­ва­та по гра­до­ве и се­ла, ще учас­т­ват ак­тив­но в ог­ра­ни­за­ци­я­та на дей­ност­та на ця­ло­то брат­с­т­во, ще за­пис­ват, от­пе­чат­ват и раз­п­рос­т­ра­ня­ват бе­се­ди­те и ще го след­ват до края на зем­ния му път. Но пър­ви­те са приз­ва­ни и име­на­та им са за­пи­са­ни. То­дор Сто­и­ме­нов е сред най-близ­ки­те спод­виж­ни­ци на Учи­те­ля и ка­си­ер на брат­с­т­во­то. Д-р Мир­ко­вич си за­ми­на­ва през 1905 г., Пе­ню Ки­ров – през 1918. Два­ма­та не ус­пя­ват да ви­дят де­ло­то в не­го­ва­та пъл­но­та, но сло­во­то си­гур­но е дос­тиг­на­ло до тях – то е пред­наз­на­че­но за ду­ши­те.

От из­да­тел­с­т­во­то

Пис­ма
до Пе­ню Ки­ров

Вар­на, 14. IX. 1898 г.

Люб. бр. Ки­ров1,
Аз ви бла­го­да­ря, че ми пи­сах­те и ми съ­об­щих­те оно­ва, ко­е­то ви е ка­зал Ми­ха­ил2. Нам ни съ­об­щи Гос­под нас­ко­ро мно­го доб­ри не­ща, ко­и­то тряб­ва да ни ве­се­лят за Не­го­ва­та не­из­ме­ри­ма Лю­бов и бла­гост. Гос­под каз­ва, че ско­ро ще дой­де в тоя свят със Сво­я­та Си­ла и Сла­ва да ту­ри ред и мир. Ча­кай­те Ме, каз­ва Гос­под, още мал­ко и ня­ма ве­че. Стра­да­ни­я­та ви ще се прек­ра­тят. Рад­вай­те се, че име­на­та ви са на­пи­са­ни го­ре в Не­бе­то във веч­ни­те кни­ги. Мир вам, как­то Ме Отец въз­лю­би, тъй и Аз ви въз­лю­бих и ви из­б­рах да при­не­се­те плод изо­бил­но и пло­дът ви да пре­бъ­де. Ето не­бес­на­та свет­ли­на иде и мра­кът, кой­то об­ви­ва све­та и ва­ши­те умо­ве, ще се раз­п­ръс­не от Ду­ха на Гос­по­да и веч­на­та за­ря на Ис­ти­на­та ще ви оза­ри и прос­ве­ти с не­бес­на­та ви­де­ли­на. Под­ви­за­вай­те се, каз­ва Гос­под, да сте из по­меж­ду из­б­ра­ни­те, ко­и­то Гос­под ще при­зо­ве, да Му слу­жат вся­ко­га. То­зи свят и не­чес­ти­ви­те му де­ла ще бъ­дат из­го­ре­ни с Не­бе­сен огън. Зе­мя­та от ни­не ще се за­се­ли с пра­вед­ни, ко­и­то ще ца­ру­ват с Гос­по­да. „Гле­дах в нощ­ни­те ви­де­ния и ето един, ка­то син че­ло­ве­чес­ки иде­ше с об­ла­ци­те не­бес­ни.“ Дан. 7,13. Ние има­ме да бла­го­да­рим на Гос­по­да Бо­га На­ше­го, че ни е от­к­рил Сво­я­та Ис­ти­на в Сво­е­то свя­то Сло­во и ни е из­б­рал да ста­нем Не­го­ви ча­да. То­ва е, вър­ху ко­е­то ця­ло­то не­бе се­га иде да ни на­сър­ча­ва, да сме бод­ри, до­ка­то Гос­под по­бе­ди, за­що­то каз­ва наш един при­я­тел бли­зък и слу­жи­тел Гос­по­ден, че по­бе­да­та, ко­я­то ско­ро ще се из­вър­ши и ко­я­то ще бъ­де на стра­на­та на Гос­по­да, ще ре­ши всич­кия спо­рен въп­рос. За­що­то, каз­ва Той съ­щи­ят, то­га­ва ние ще съ­бе­рем не­чес­ти­ви­те от тая зе­мя и ще ги из­х­вър­лим вън във вън­ш­на­та тъм­ни­на. И зе­мя­та ще се за­се­ли с но­ви жи­те­ли от горе. Та­зи е ра­дос­т­на­та вест, ко­я­то Гос­под ни пра­ти се­га да бо­дър­с­т­ву­ва­ме и да се под­ви­за­ва­ме и да се мо­лим пос­то­ян­но и усър­д­но на Не­го. Ето, Аз ви но­ся ра­дос­т­на­та вест, че Гос­под и Отец най ви лю­би. Ето то­ва Ми е ка­за­но да ви съ­об­щя. Гос­под ще ви кре­пи със Своя Дух. Не са­мо то­ва, но и сам Хрис­тос е по­меж­ду ви и ско­ро ще ви­ди­те ли­це­то Му и ще се въз­рад­ва­те и ще се въз­рад­ва за ва­зи. Аз съм ра­дос­тен и пос­то­ян­но при­зо­ва­вам Бо­жи­я­та бла­го­дат да ни ръ­ко­во­ди.
Мо­же би, ако е ре­къл Гос­под, да се ви­дим пак. Мис­ля, д-р Мир­ко­вич3 нас­ко­ро, къ­де края на то­зи ме­сец ще ми­не през Бур­гас. Той мис­ли да се вър­не в Сли­вен и да пре­ка­ра зи­ма­та там. Вие, ко­га има­те пак сво­бод­но вре­ме, пи­ше­те Ми и Ми съ­об­ще­те как оти­ва­те. И се­га Гос­под да бъ­де с вас.
При­е­ме­те моя бр. поз­д­рав
Ваш
П. К. Дъ­нов


Вар­на, 26. IX. 1898 г.

Люб. бр. Ки­ров,
Пис­мо­то ви от 18 то­го при­ех и се мно­го за­рад­вах, ка­то се на­у­чих, че Гос­под ви е дал та­ка­ва ра­дост да има­те. Аз се рад­вам, че мо­жах да ви пре­дам тия бла­гос­ло­ве­ния от Не­бе­то, ко­и­то ми бя­ха да­де­ни осо­бе­но за ва­зи. За­що­то сам Ду­хът Гос­по­ден Ме ръ­ко­во­ди и Ми вдъх­на то­ва, ко­е­то ви пи­сах. Пи­ши и им ка­жи, Ми ка­за Сам Гос­под, че Аз съм ги из­б­рал и приз­вал да Ми слу­жат в Прав­да и Ис­ти­на. Ето, Аз съм то­зи, кой­то ги ръ­ко­во­ди и па­зи и им да­вам си­ла и жи­вот, за да хо­дят в мо­я­та ви­де­ли­на. Ви­ди­те, при­я­те­ли Мои, кол­ко Гос­под ви Лю­би и мис­ли за вас. Ма­кар да сте бед­ни и от­х­вър­ле­ни от све­та, оба­че Той не ви е от­х­вър­лил, но ви е приз­вал в Сво­е­то Цар­с­т­во да се рад­ва­те с Не­го за­ед­но на Не­бес­на­та Сла­ва. Ето, Гос­под каз­ва: не бой­те се, още мал­ко Ме по­ча­кай­те и ще ви ви­дя и ще Ме ви­ди­те да се въз­ца­ря в Сво­я­та Сла­ва в тоя свят. Ето, де­нят е бли­зо и при вра­та­та. Не се ус­т­ра­ша­вай­те, но се рад­вай­те, за­що­то де­нят на ва­ше­то ве­ли­ко из­бав­ле­ние дой­де. Мал­ко­то вре­ме, ко­е­то ви се да­ва, упот­ре­бе­те в усър­д­на мо­лит­ва. Мо­ле­те се Ду­хът на Ис­ти­на­та да ви ръ­ко­во­ди и прос­ве­ща­ва, за да вър­ши­те все що е угод­но Бо­гу, От­цу, Кой­то е на Не­бе­то. От Мен, ва­шия при­я­тел, ви про­вож­дам на­роч­но по­да­ръ­ци, ко­и­то съм из­б­рал от Сло­во­то Бо­жие: Йо­ан 14,1–22. Ко­рин. 10,10–14. Ефе­ся­ном 5,7-18. Ефе­ся­ном 6,10–19 и съм се мо­лил, усър­д­но при то­ва, Гос­под да ви прос­ве­ти и бла­гос­ло­ви още по-изо­бил­но, за да има­ме всин­ца он­зи Дух на Гос­по­да Ису­са, Кой­то да ни свър­же още по-тяс­но в ду­хов­но един­с­т­во, за да има­ме в ду­ша­та си и сър­це­то си Не­го­ва­та ве­ли­ка и не­из­ка­за­на Лю­бов. А при то­ва, бра­тя, ко­га вле­зем на­пъл­но в Цар­с­т­во­то Бо­жие, ко­га се на­пъл­но съб­ле­чем от то­зи плът­с­ки че­ло­век и се об­ле­чем в Сла­ва­та и Си­ла­та на Ду­хов­ния в Гос­по­да Ису­са, то­га­ва ще поз­на­ем дъл­бо­чи­на­та, ши­ро­чи­на­та и ви­со­чи­на­та на Бо­жи­я­та не­из­ме­ри­ма Лю­бов и Мъд­рост. Се­га не се е яви­ло още как­во ще бъ­дем, но ко­га се яви Той, ние ще бъ­дем по­доб­ни Не­му във всич­ко. Аз съм имал на­пос­ле­дък го­ле­ми бла­гос­ло­ве­ния от горе, и то изо­бил­но. При Ме­не са ид­ва­ли ве­че мно­зи­на Бо­жии пос­ла­ни­ци от горе с осо­бе­но по­ру­че­ние да ми пре­да­дат що е бла­го­у­год­на­та и доб­ра Во­ля на Моя Не­бе­сен Ба­ща, Кой­то тъй бла­го и ми­лос­ти­во го­во­ри към всич­ки. „Как­то май­ка жа­ли ча­да­та си, та­ка жа­ли и Гос­под оне­зи, ко­и­то Му се бо­ят и Го Лю­бят.“ Ние сме в пред­две­ри­е­то на ед­но ве­ли­ко изяв­ле­ние на Бо­жи­я­та си­ла, Ко­я­то всин­ца ще ви­дим, и то ско­ро. Гос­под каз­ва, че е по­меж­ду ни ве­че и че на­ши­те и ва­ши­те име­на са за­пи­са­ни в не­бес­ни­те кни­ги на жи­во­та. Ние сме ве­че Не­бес­ни граж­да­ни, ча­да на Бо­га жи­ва­го, Кой­то ни е из­ку­пил чрез сво­я­та ве­ли­ка бла­го­дат. Аз са­мо, мои лю­без­ни при­я­те­ли, се мо­ля и да из­лее Ду­ха си изо­бил­но, да се прос­ве­тят всич­ки и да ви­дят, че е вре­ме и да се бър­за, и да се гот­вим, и да сме го­то­ви за ид­ва­не­то на Гос­по­да, Кой­то ще сле­зе със Сво­и­те ан­ге­ли от Не­бе­то да уре­ди тоя свят, кой­то се е ук­ло­нил от Не­го­вия път. Откр. 19–11–17.
Поз­д­ра­ви и то­зи млад при­я­тел, ко­го­то не съм виж­дал още. Днес пи­сах на Коз­лов4, на­дя­вам се пис­мо­то Ми да го на­ме­ри бла­го­по­луч­но. Мис­ля, д-р Мир­ков ще ми­не през Бур­гас иду­щия ме­сец. В оно­ва ви­де­ние, ко­е­то е ви­дя­ла г-жа ви, друг път случ­ва­ло ли се е та­ко­ва не­що?
Поз­д­ра­ве­те фа­ми­ли­я­та си на­роч­но от Ме­не. При­е­ме­те Мо­и­те ис­к­ре­ни поз­д­рав­ле­ния.
Ваш ве­рен
П. К. Дъ­нов