 Петър Димков (1886 – 1981) завършва военно училище в Петербург. По време на учението се запознава с методите на известни тогава в Европа лечители, между които и Луи Куне, чиито възгледи за водотерапията и за въздействието на природните сили оказват силно влияние върху неговото развитие. Служи в българската армия и достига чин полковник. Многократно е раняван през войните, участва в лечението на болни от тиф войници. Във Варна ръководи възстановяването на Аспаруховия вал, в Карлово спасява къщата на Левски от разрушение. Независимо от професионалните и обществените ангажименти напрекъснато, упорито изучава билките в България, събира рецепти от всички краища, изработва система от природосъобразни лечебни средства и начин на живот. През 20-те години на миналия век установява контакт с движението Бяло братство, а след преселването му в София редовно посещава беседите и проявите на братския живот. За известно време пребивава в чужбина, след което се завръща в София и в новозакупената къща в Лозенец започва безплатно да лекува болни. В продължение на повече от 50 години ежедневно през приемната му преминават десетки хора. Неговата популярност се дължи на рядкото съчетание на точна диагностика и на ефективна терапия, включваща главно билки. Димков е може единственият български лечител, който успешно прилага очната диагноза и пръв съчетава билколечението с методите и постановките на класическата медицина. Нещо повече: той успява да обобщи своята в значителна степен уникална, самобитна лечителска практика в книги с три направления: очна диагоза, билколечение, начин на живот.
|
