Книгата е уникална, защото отразява много от проявите на Учителя в братството и отношенията му с неговите ученици и последователи. Едновременно с това, съзнателно или не, се внушава чувството за неизбежно възмездие към всички лица, които по един или друг начин вредят на Дънов и братството. Това не отговаря на истината: несъгласията, противоречията и сблъсъците с идеите на Учителя, а и със самия Учител са ежедневни – едва ли е имало и ще има човек в България, който така настървено и непрекъснато да е атакуван от всички възможни места. Това означава, че пътят на Учителя би трябвало да е осеян с жертви, а то е точно обратното – там, където е прониквало словото или е присъствал физически самият Дънов, е потичало благословението – хората са оздравявали, решавали са своите въпроси, намирали са мир. Дънов не е от тоя свят и е практически неуязвим на физическото поле, затова и отношенията му към хората не следват конвенционалното разбиране за справедливост и чест. Ето как той самият обяснява някои случаи, при които пострадват хора, които по един или друг начин са влезли в сблъсък с него: „Ако някое камъче се удари в канара и отхвръкне от нея, канарата ли е виновна?” През 1936 г. действащ офицер отива на Изгрева и нанася побой над Учителя. Дънов смирено понася ударите, защото лицето е само проводник, изпълнител на волята на други сили и ако той отбегне нападението, вълната ще засегне братството, при това много хора, и много по-тежко. Това е един от най-сериозните инциденти с Учителя на физическото поле, но възмездие към провинилия се няма: на другия ден той моли за прошка, а Учителя му позволява да му целуне ръката. Няма данни по-късно да е пострадал при особени обстоятелства.
МИСИЯТА7МАГ15ПРОРИЦАТЕЛ30БРАТСКИ ЖИВОТ41МЪДРОСТТА55ЧОВЕКОЛЮБИЕ62С МОЛИТВА И ПЕСЕН81СКЕПТИЦИТЕ91ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ99ПРИРОДАТА110ИЗЦЕЛЕНИЯ122СМЪРТТА149ВЕЧНОСТТА156
