"В пълното, в хубавото ядене, няма никакъв излишък. Дотогава, докато имате излищъци в себе си, вие не знаете да ядете. Щом ядеш и няма излищъци, ти си се научил да ядеш, то е безсмъртието. Там дето има излишъци, хората умират. Дето няма излишъци, хората живеят."

"Разбрана храна е тази, която като влезе в стомаха, става част от човека и му дава сила. Тази храна, която не се смила лесно и запича стомаха, е неразбрана."

Най-малкият опит

17 януари 1934 г., сряда, 5 ч с.
Изгрев ­ София
„Добрата молитва“.
Размишление върху Царството Божие.
Ще прочета 6 глава от „Галатяном“.

Истината трябва да стане ясна на човека. Има едно вътрешно неразбиране. Хората започват добре и после се спъват.
Всеки от вас мо­же да говори за въз­духа, за светли­ната, за водата, но това са външни стра­ни на живота. Човек трябва да знае как да изпол­зува възду­ха, вода­та и светли­ната. Това е из­куство. Ко­гато бяхте в учили­щето, защо чертаех­те триъгълници? Изпитват някой ученик и го карат да чертае триъгълник. Защо трябваше да чертае триъгълници? Триъгълникът е плоскост, заградена с три линии. Имате една нива, заградена от нивата АВ ­ Петко Стоянов, АС ­ Божко Божков, СВ ­ Драган Медникаров.
Триъгълникът се взема като емблема на човека. Ние не се занимаваме с мъртви линии. Вземаме ги като образи. Много хора носят триъгълници, кръстове и пр. Те имат своето специфично значение. Ти можеш да носиш триъгълник, без да имаш качествата на триъгълник. Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може да ти бъде полезен. Значи, във всеки триъгълник има по три допирни точки. Добре. Но представете си, че теглиш по една успоредна линия на двете страни. Какво става с триъгълника? Представете си, че това е един дом. Най-първо бащата и неговата другарка са живели много добре. Имали са достатъчно, 4­5 деца. Те израстват, тогава този три­ъгълник, това място, което е достатъчно за бащата и другарката му, става тясно. Започва се спор. Понеже хората се увеличават, а земята не се увеличава, усло­вията стават неблагоприятни. Но да допуснем, че този триъгълник има възможност да се увеличава и да се смалява. След като се смалява, смалява, ще дойде до едно положение, когато не ще може повече да се сма­лява. Същото е и при увеличаването. Колкото и да се увеличава, пак ще дойде време да спре. Чета във вестниците, че един турчин имал 2,80 м височина. Той дал обявление, че иска да си намери другарка. Съобщава, че всички го избягвали, даже и неговите роднини. Само за закуска изяждал едно пиле, а пък на обяд ­ цяло агне. Следователно тази, която се съ­гласи да му стане другарка, трябва да знае, че ще готви за такъв човек. Какво ще бъде вашето положение, ако вие имате ръст 2,80 м? Същото, каквото ще бъде, ако имате едно ненормално желание. Много пъти из­вестни наши желания са анормални. При дадените условия нашите мисли, чувства и постъпки трябва да имат една норма. Например, често у вас се заражда желание да критикувате. В каквото и общество да се намерят хората, все се критикуват. Двама художници се критикуват; двама лекари също; двама свещеници също се критикуват; две домакини, две слугини, двама ученици и т.н. ­ всички все се критикуват. Това явление има своята подбудителна причина. Не е лошо да кри­тикуваш някого, но по-добре е да го поправиш. Ще ви припомня примера за младия чирак абаджия. След като помагал една седмица, господарят му дал ножи­ци, конци и аба да работи. Дошъл един бей да си по­ръча дрехи. Момчето му харесало, той го завел у дома си, дал му плат да му ушие бир бочуклии гащи. Кроило момчето, рязало, но беят вижда, че няма да му направи бир бочуклии гащи. Накарал го да скрои салтамарка. Пак рязало момчето, но разбрал, че и сал­тамарка не става. Беят му казал: „Поне една тю­тюнева кесия ми направи. И ако и нея не ми направиш, ще те набия“.
Като ви гледам как се справяте с новия живот, виждам, че и вие като този чирак погрешно кроите.
Някой казва: този човек не живее по Любов. А той даже не знае какво нещо е Любовта. Казват за някого, че не е щедър. Че и този, който казва така, и той не е щедър. Изобщо, човек е склонен да вижда чуждите недостатъци, а не своите.
Преди всичко ние трябва да имаме правилно от­ношение към Бога, към Онзи, Който ни е кредитирал, а след това и към природата. Какви трябва да бъдат твоите отношения към природата и към Бога? Не е достатъчно да кажеш, че не живееш добре, но да оп­ре­делиш кое не е добро. Да кажем, че една мисъл е излязла от твоята глава. Тази мисъл или те осво­бождава, или те ограничава. Може никой да не я знае, но независимо от това, тя те освобождава или огра­ничава. Ти можеш да кажеш, че имаш право да мислиш каквото искаш. То е все едно да кажеш, че можеш да вземеш пари назаем. Можеш. Но ще дойде време, ко­­гато повече не ще можеш да вземеш. Днес по Любов, утре по Любов, ще дойде време, ще видиш, че по този начин не върви. И ще се окаже, че имаш дълг. Същото се отнася до чувствата и до постъпките, които могат да ви освободят или ограничат. И няма значение дали хората ги виждат, или не.
Да кажем, че сте недоволни от външните условия. Къщата ви е малка, нямате достатъчно ниви, волове. Богатите и те са недоволни. И царете са недоволни.
Всички сте женени по Любов. И няма никой от вас, който да се е женил без Любов. И няма никой от вас, който да не е плакал за онзи, за когото се е оженил. Аз вземам нещата така, както са. Като са оженени с Любов, кои са причините, които развалят Любовта и хармонията? Представете си, че жената каже на мъжа си да се пере, да се кърпи, да си готви, защото тя иска да бъде свободна. И мъжът оставя жената сама да се грижи за себе си ­ защо се ожениха, щом всеки сам ще се грижи за себе си? Значи, има някаква причина. Отначало жената казва, че без мъжа си не може да живее, а после намери друг, трети. И всички в началото са като божества. И край нямат тези божества. Така се е родило многобожието. Всякога хората си представят по-силните същества като Господ. Това е едновременно атавизъм във вашия живот. Вие не можете да се освободите от робството, с което сте свикнали. Малко сестри и братя съм срещал, които са свободни.
Някой казва: „Аз станах светец“. Зад тези негови думи се крие нещо лошо. Друг изведнъж станал много богат. Зад това също има нещо лошо. Бащата казва на сина си: „Тръгнал си по крив път“. Че едно време и той беше тръгнал по този път. Или майката казва на дъщеря си, че тръгнала по момците. Че и самата тя, като беше млада, не вървеше ли подир момците? Невъзможно е синът или дъщерята да тръгнат по един път, по който бащата и майката не са вървели. Може бащата да каже на сина си, че едно време е вървял само по една мома, а пък той всички е взел под око. Какво ще стане, ако синът е обещал не само на една мома, че ще се ожени за нея, но на няколко още? А според сегашните закони може да се ожени само за една, иначе ще го осъдят на затвор. Американското правителство преследва мормоните за многоженство. Това е един атавизъм. В природата многоженството и многомъжеството не съществуват ­ по принцип. Мно­го­­женството се е явило при известни условия. Също така и многомъжеството. Но те се явиха по-късно.