При това заболяване най-напред се увреждат ставните хрущяли, а по-късно и костите най-вероятно във връзка с възрастта, с нараняване или при смущения в обмяната.

Признаци. Най-често се засягат тазобедрените стави, коленните, гръбначният стълб, глезените, стъпалото. Появяват се болки при движение, при ходене, които са по-силни сутрин и вечер след умора. Нощем и при почивка те се успокояват. Общото състояние на болния е добро.

Предсказание. Заболяването е хронично и намалява трудоспособността на болния.

Лечение. Общо за засилване на организма.

I. Сутрин 30 минути преди ядене болният да изпива:

а) сока на 1 глава целина, от вечерта настъргана и поръсена с 1 супена лъжица пудра захар — кисне захлупена цяла нощ, на сутринта се прецежда чрез изстискване и се засилва със сока на 1 лимон. Или пък:

б) да взема по 1/4 чаена лъжичка рафинирана газ (рафинира се през 2 нови, чисти попивателни хартии) и след нея веднага 1 супена лъжица чист маслинен зехтин, а след това 250 г горещо мляко, подсладено с 4 супени лъжици захар. Пие се 20—25 дни подред.

II. Двадесет минути след едно от тези средства и 10 минути преди обяд и вечеря да изпива 1 чашка от 75 г отварка от пача трева, полски хвощ, троскот и синя тинтява — по 100 г от всяка, бял равнец, иглика, жълт кантарион и маточина — по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 15 шипки, разрязани на две, и по 1 пълна чаена лъжичка ленено семе и червена хвойна (зърна) се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Същата, както при остър артрит.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие отварка от листата и стеблата на целина (4 супени лъжици в 600 г вода се варят 10 минути) или пък чай от бял равнец (3 супени лъжици цвят се запарват с 600 г вряща вода; захлупена кисне 1—2 часа, след което се прецежда).

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии или пък от сладки бадеми (счукани в дървен хаван на кашица), 4 месести лимона, смлени с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след тази смес да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода. След това, ако шиповете са по гръбнака и раменете, се прави една от следните процедури:

1. Разтривка на гръбнака и раменните стави с настойка от 3 цели пресни кокоши яйца, залети в подходящ буркан с оцет, който да ги покрие 1/2 см. Киснат в него 5 дни, за да се разтворят черупките, след това с вилица се изваждат ципите им и се прибавят 200 г терпентин и 2 супени лъжици газ. След като кожата попие настойката, се налага с торбички, напълнени с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен за целия гръбнак с 4 супени лъжици пудра захар, 1 изравнена супена лъжица рафинирана сяра и 1 чаена лъжичка чист боров катран (от аптеката).

2. Гръбнакът и ставите се налагат с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 супена лъжица рафинирана сяра, отгоре се слага бакалска хартия и се облича стегната фланела.

3. Гръбнакът и ставите се покриват със зелен лист от прясно зеле, който кисне в газ в продължение на 6 часа, след това се свива на руло и се изстисква добре. Върху него се слага парче бакалска хартия, бинтова се и така се спи или до сутринта, или докато може да се търпи, и се сваля.

4. Същите места се покриват с мушама за шипове, приготвена от 100 г чист пчелен восък и 50 г олио, които в чист тиган и на тих огън се бъркат, за да поври сместа 10 минути. След това се снема от огъня и в нея се натопява 1 парче изпрано хасе (0,5 на 0,5 м), което непрекъснато се обръща, докато много добре се напои. След това мушамата се изважда, изопва се и докато е гореща, се поръсва най-напред с 1 супена лъжица чист бял тамян, счукан на ситно, а след това и с 1 супена лъжица пудра захар. Сгъва се на 4 парчета и отново се потапя в тигана, за да се намокри и попие изцяло тамяна и захарта навсякъде, подир което се изважда и опъва, за да изсъхне. От тази мушама се отрязва необходимото парче, затопля се на огъня и се превързва на болното място. Същата мушама може да се употребява в продължение на 14 дни подред. Едновременно във всички случаи се прави и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 600 г вряща вода и се варят 5 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. Главата се налага с „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре се слага вълнена шапка. Стъпалата се разтриват със синапов спирт. Мушамата и „шапката“ се държат цяла нощ или докато досадят.

Ако шиповете са в тазобедрените стави, коленете, стъпалата или петите, се прави локална гореща баня (40°С за 15 минути). В първия и втория случай най-добре е седяща баня, а в останалите случаи — до над глезените с пепелива вода, орехови листа и морска сол в пропорция на 1 двойна шепа дървена пепел по 1 шепа орехови листа и морска сол.

Приготовление: Пепелта заедно с ореховите листа и солта в 5 л вода се вари 30 минути, оставя се пепелта да се утаи, а чистата отварка се отлива в друг съд и докато е топла, се засилва с 1—2 супени лъжици нафталин. Може да се направят 20—30 такива бани, последвани от сухо изтриване и налагане на шиповете с една от лапите или с мушамата, дадена за гръбнака, или пък с подходящо парче пран американ, натопено в топъл оцет, добре изстискано и поръсено с малко чист бял тамян. Отгоре се слагат вестник и вълнен бинт. Петата се налага с топла лапа от праз лук (бялата му част), сварен с малко вода и засилен с 1 чаена лъжичка захар и 1/2 лъжичка сяра, а отгоре — вестник и бинт. Едновременно във всички случаи се правят и другите приложения, както е казано по-горе.

При главоболие на главата се слага „шапка“ от пресен селски хлебен квасец, засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени или пък с млади корени от полски бъзунек, на ситно счукани с корите. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване и налагане на болните места с подходящи парчета от казаната вече мушама, като преди поставянето й болните места се намазват леко с олио.

Неделя. При липса на криза — пълна почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

При менструация гореща баня на краката не се прави.

Самовнушение. Както при артрит.

Важна добавка. Много е полезно сутрин, обед и вечер преди ядене да се ходи за 1—3 минути на „четири крака“ като мечка (вж. том I, „Домашна гимнастика“).