КОСМОС
Създаване
Първият принцип Любовта е създала Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и сили, които са необходими за съграждането им.
Целият Космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. Този Космос може да бъде безграничен и граничен, велик и малък свойство на вечното е да произвежда каквито форми иска.
Бих желал да зная вашия възглед накъде е онзи свят: нагоре или надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този, и онзи свят е у нас. Онзи свят, то сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, но едно съзнание, което не умира, което живее милиони години. Има съзнание, което след това цялата епоха изменя. Създаването на вселената представя едно същество с грамадно съзнание, което има тази голяма опитност.
Всичко в материалния свят е израз на една разумност, която седи зад материята.
Космическата сила на Любовта, т.е. Божествената сила движи всичко живо във вселената. Всички живи същества от най-нисшите до най-висшите се движат от Божията Любов. Така се движи целият космос. Учените разглеждат въпроса за движението на Слънцето и планетите, създават различни теории, но този въпрос за мене е ясен аз зная кой движи космоса. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Несъзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? Инженерът. Той регулира движението им, той има предвид порядъка в цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон и Слънцето си има един техник, който го е пуснал в движение и определя неговия път. И Земята, и Луната като планети имат свой определен път на движение. Учените търсят причината на това движение във физическите сили, правят изследвания, създават различни теории. Прави са тия учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, разумна сила, която направлява всички неща.
За да се създаде Земята, е трябвало мисъл, за да се създаде въздухът, е трябвало мисъл, за да изпраща Слънцето светлина и топлина, е трябвало мисъл. Хората отричат това и смятат, че ние сме единствените същества, които мислят.
Зная, че има Любов в света. Че има Любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и Любов нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил светът, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали, значи Любовта е преминала. Слънцето има горяща Любов в себе си. Горящата Любов на нашата Земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на Земята има огън. И сърцето на човека е запалено.
В живота на човека има много задачи, които днес са неразрешими. Например една от неразрешимите задачи е въпросът, кой е създал света и защо го е създал. Тази е далечна задача. По-близка задача за човека е как да използва създадения свят. Първата задача е тежък камък, който и досега не е дигнат. Той стои на пътя на човечеството, но не се е намерил човек, който може да го дигне. Много философи са го разрешавали, но камъкът и до днес стои непокътнат. И още много философи ще го разрешават, но едва ли ще им се даде щастието да го дигнат. Колкото е възможно да претеглите Земята на везни, толкова голяма е вероятността да се реши въпросът, кой е създал света. Колко тежи Земята, колко енергия е определена за нея, това са данни, изчислени с абсолютна точност, но не от хората, а от ония, които са я създали. В природата всяко нещо е строго определено.
Казвам, че има цели планети, направени от злато. Казвате: “Научно докажи”. Не можем да го докажем, но и ти не можеш да докажеш, че не е от злато. Логически то не може да се опровергае. Колко съм силен аз? Във вселената има толкова злато, че могат да се направят хиляди земи като нашата. Във вселената има толкова въглерод, че могат да направят хиляди земи като нашата, само че Господ няма нужда от тях. Той може да направи какъвто свят искаш.
Целият космос е създаден от Словото.
Природата е тяло на Бога, проявление на Бога.
Съвременните хора говорят все за смисъла на живота, има ли защо да се живее, или няма. В края на краищата всеки казва: “Смисълът на живота е да познаеш себе си”. С други думи казано: смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Същината пък е цялото битие: растенията, животните, хората, Слънцето, Луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми.
Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност.
Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата “природа” разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме “природа”.
Цялото пространство е населено със същества във всички светове има живи същества.
Този закон е: Слънцето в света е само Бог. Всички окултни учители имат едно Божествено Слънце, около което всички се въртят. Всичките слънца се въртят около Божественото Слънце. Всички земи, планети, комети са емблема на разумни същества. Всяко едно същество има своя някаква проекция. Някои същества имат проекции в растенията, някои разумни същества имат проекция в минералите, някои имат проекция в рибите, някои имат проекция в птиците, някои разумни същества имат проекция в бръмбарите, пеперудите, някои имат проекция в млекопитаещите. И най-после, има възвишени същества, които имат проекция в човека. Хората, ние сме проекция.
Възвишените духове слязоха от невидимия свят, за да се освободят от богатствата, които имаха. Те слязоха от високите върхове, за да създадат долините, Земята, слънчевата система, както и жилищата на хората. Като създадоха всичко това, те се освободиха от богатствата, с които разполагаха и се върнаха назад в своите обители. Тези творци на миналото и днес слизат на Земята. Какво ще направят със сегашната земя? Те ще я превърнат в рай. От сегашната земя нищо няма да остане. Новата земя ще бъде рай, а хората, които ще живеят на нея, ще бъдат с лица, светещи като слънце. Аз ви казвам една истина, която ще донесе благо за всички живи същества. Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята.
Аз съм дошъл в света да видя това, което природата е направила, да вляза в нейната лаборатория, да я срещна, да разговарям с нея и тя да ми разказва. Или казано на религиозен език: да видя какво Бог е направил, да видя законите, по които Той е работил. Той е мислил не година, не две. Знаете ли какво казват индусите? Господ е мислил единица с 15 нули преди да направи света. Той е мислил как да направи сегашната вселена. После, когато ликвидира със света, пак толкова ще мисли. Ще имате тогава друго число с 15 нули.
Как ще разберете вие идеята за Бога? Бог е толкова силен, че като направил едно издишване, е създал целия свят. И сега, като поеме въздух, ще бъде едно число с 16 цифри. Значи Той веднъж издишва и поема въздух. Кое друго същество може да направи това вдишване? Ако един адепт може да задържи въздуха 20 минути, се счита, че чудеса може да направи.
Онези богослови, които казват, че Господ създаде света за шест дни, искат да покажат, че светът е създаден много бързо. Не е така, те не разбират закона. За да създаде Господ сегашния свят, бяха Му нужни милиони години. Един обикновен ден е едно завъртане на Земята около нейната ос. Казват, че в първия ден Бог създал Небето и Земята. На какво основание, кой беше първият ден, когато Земята я нямаше? А се казва: “В начало Бог създаде Небето и Земята. И Земята беше неустроена.” За шест дни Господ създаде света. Който не вярва в това, е еретик. А пък под един Божествен ден се подразбира ден на светлината, “шест” е период на светлината. Природата има едно тяло, с което Бог се завъртва. За колко време? За колко години искате да ви кажа, че се завъртва? То е Божественият ден, милиони години минават, за да мине един такъв ден. Това е разумният ден на битието.
Всякога, когато се зароди една идея в Бога, това е изгревът на Слънцето. Когато се осъществи, това е залезът на Слънцето. Това е за мене един Божествен ден. В онзи момент, когато се е зародила тази идея Бог да създаде света, то е изгревът на Божественото Слънце. Когато всички идеи се реализират, идва залезът на Слънцето. И видя Бог от изгрева до залеза, от започването до свършването, че всичко е добре направено. То е ден първи. И във вас, когато се зароди една идея, докато я реализирате, е ден първи. Тази е вашата мярка. Щом се зароди една идея, то е зачеването на живота. И тогава във всяка една ваша постъпка, в разумното Бог ще се проявява.
Хората постоянно питат, има ли край вселената, или няма. Учените имат свое разбиране за края на вселената. Като се дойде до края на вселената, какво има зад този край? Краят подразбира ново начало. Като се свърши твърдата материя, зад нея иде течната; като се свърши течната, зад нея иде въздухообразната; като се свърши въздухообразната, зад нея иде светлината и т.н. Материята има много състояния и всяко състояние заема голямо пространство. Аз не вземам думата “пространство” в обикновен смисъл. Думата “пространство” подразбира това, което се простира. Аз говоря за едно пространство, което не се простира, което не се удебелява, което не се удължава, което не се разширява. Пространството нито се удебелява, нито се удължава, нито се разширява, нито расте, нито се намалява. Аз говоря за едно пространство, което няма никакви граници. Как ще разберете сега това нещо? Видимото, което е нам понятно, става понятно по причина на невидимото, на непонятното. За да се роди едно дете от майка си, трябва ли да я познава? Детето ли трябва да познава майка си по-напред, или майката трябва да познава детето си? Глината ли трябва да познава грънчаря по-напред, или грънчарят трябва да познава глината? Разбира се, че грънчарят трябва да познава глината.
Какво разбирате когато се каже, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под “безкрайна” разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под “крайна” разбират нещо, което има начало и има край. Под “край” какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4e5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш.
Ти искаш да разрешиш въпроса има ли вселената край. Нещата, които са без край, не могат да имат край. Това, което има край, не може да бъде безкрайно. Математиците се занимават с този въпрос и аз ги слушам, и колкото и да се представят за учени, виждам, че разбират толкова, колкото разбирам и аз. Математикът предполага, после доказва предположението и прави логическо заключение, че вселената има край. Тогава, ако мине само с логическо заключение, и аз казвам: след 365 дни ще имаш 365 милиона лева. Мога и да го докажа. Но дойде 365-ят ден, а ти нямаш толкова милиони. Следователно, колкото е вярно, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева, толкова е вярно, че вселената има някакви мъглявости, че Вселената има край. Това е голяма презумица. Той трябва да каже: “Не зная дали вселената има край, не зная дали няма край. Две неща не зная: аз не разисквам крайните и безкрайните неща.”
Съзнанието може да се занимава с цялата вселена, може да си я представя безпределна, може да си я представи и в най-дребните частици. Когато човек е малък, не може да мисли. Трябва да стане голям, за да мисли.
При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. Със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената.
В морския охлюв е показан пътят, по който е създаден светът. Разрешението на нещата не е в кръга или в елипсата, но в спиралата. В отворените кръгове, спирално навити, вече има разрешение началото е А, а краят е В (широкият край, отворът). Щом влезем в метагеометрията, в астралната геометрия, там фигурите са повече. Всички форми са все отсечки от горните тела.
Като вземеш едно яйце, което кокошката снася, ще научиш как е създаден светът: то съдържа загадката на цялата вселена. Всички истини се крият в това яйце. Целият свят не е нищо друго, освен едно увеличено кокоше яйце.
Окултистите поддържат идеята, че първоначално светът е бил затворен в черупката на яйце, което впоследствие се пукнало и светът се създал. Сега се задават въпросите: “Кой снесе това яйце?”, “Кой го разчупи?”, “Как е могъл целият свят да се скрие в това малко яйце?” Както и да се отговори на тия въпроси, истината пак ще остане скрита. Тези въпроси се решават по дух, а не по буква. Под думата “яйце” се разбират съвършените условия, при които животът може да се прояви и развива.
Изчисляват сега, че цялата вселена приличала на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на стотици милиона светлинни години. Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули наши години. И една Божествена нощ е равна на толкова. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата “слизане” се разбира насочване на съзнанието.
Какво означава този кръг? Това означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който отпосле се е определил от само себе си, или тази първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина; както индусите казват: образувал се е периодът на Кали Юга. След време в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази, каквото вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува вселената. Това наричам забременяване на космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната.
Нека дойдем до първоначалното състояние на света, на материята. Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. За това как е създаден светът, съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, за този процес са били нужни милиарди години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща вселена.
Казват, че преди 30 години във френската академия на науките имало 99 теории за създаването на света. Коя от тия теории е вярна? Сега тия теории са се увеличили. Тогава последната, 99-ата, беше меродавна. Сега и тя се е изменила. Светът е съвсем другояче построен.
Светът не е създаден така, както учените мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя, като се е събрала, образувала Слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими.
Според някои астрономи, първоначално материята е била в спящо състояние. Като се събудила, тя започнала да се върти и образувала живи кръгове и сфери. Днес изучават тия кръгове и сфери, без да споменават нещо за разумната Причина, която ги е образувала. Движението, което става във вселената, се дължи на оня разумен Дух, който регулира и управлява всички сили. Само това движение е реално, само то прави света реален. Според философите съществуват две реални неща в света: субстанция видимата форма на телата, и есенция невидимото, неуловимото, което се крие в тия форми. Хората изучават главно формата на нещата, не са дошли още до есенцията.
Казвате: “Да се свърши войната”. Каква война ще се свърши? От хиляди години воюват хората. В миналото е имало по-големи войни. Преди тази война се биха на небето и разрушиха цялото небе. Господ от този бой на ангелите създаде цялата вселена. Всичките слънца, които сега съществуват, бяха грамадни, но боговете се биха с тях. Господ гледа как се биеха, как хвърляха слънцата и най-после мирясаха. Ангелите и боговете мирясаха. И сега от всички наши пакости, като се бием, от това, което направим, Господ ще създаде един нов свят.
Има една теория, според която цялата вселена е създадена от една война. Цялата вселена е била едно нещо, звезди не е имало, всички слънца, звезди били едно. Като се скарали жителите й тогава, започнали да я делят. Били толкова силни, че я разделили на парчета. Започнали да се замерват с тях. Така разрушили цялото небе. Като погледнал Господ, едни оставил горе, други долу. Нашата Земя е направена от такива парчета, Слънцето, Месечината, всички са направени от такива парчета, останали от войната. Това е една теория, не искам да вярвате в това, но всичко е възможно.
Голяма катастрофа е станала в света. След катастрофата, която е станала в нашата слънчева система, има една планета разрушена. Грехопадането, което влезе в хората, се дължи на това, че преди няколко милиона години няма да ви кажа колко преди няколко милиона години, тъй, в далечното минало, нашето Слънце минало през едно черно слънце, което оставило всички лоши последствия. Без малко щяла да се изличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение, в което сме се намирали. Господ създал нашата Земя. Казва: “В начало Бог създаде небето и земята и земята беше неустроена”. Тогава създаде Слънцето и Луната, за да улесни сегашния наш живот. Сегашният наш живот е дошъл до положението да се освободим от това черно слънце, което дава съвсем друга насока.
