"Къде ще поставите факта, къде ще поставите закона и къде ще поставите причината? Причината е горе в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха вътре. Защото при сегашните условия най-първо фактът трябва да дойде. Под думата "факт"всякога трябва да разбирате, че фактът е Истина, законът това е Мъдростта, подбудителната причина е Любовта. Всякога фактът предизвиква Истината, Истината – Мъдростта, Мъдростта – Любовта. Ако посеете едно семе, ще дойдат Любовта и Мъдростта да го възрастят."

ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ И ФАКТИ

Смисълът на живота седи във вътрешното разбиране и прилагане на закона на любовта. Три велики закона управляват битието: законът на абсолютната реалност, законът на абсолютната разум­ност и законът на абсолютната материя.

Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Ду­ховният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се“. Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път си дошъл. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата – числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение – едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение семето в хам­бара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието.

Всички явления в света са свързани с известен род разумни същества. Всеки закон, всеки принцип, всяко явление и всеки факт имат отношение не само до вас, но и до всички напреднали съ­щества. И ангелите имат закони, на които се подчиняват. И Бог даже има Свой закон, по който Той действа. Обаче Той не е подчинен на закона.

Всеки принцип си има свои закони, свой начин на приложение. И всеки закон има свои начини и методи как да се приложи. Ти не можеш да познаеш един принцип, ако не разбираш законите, които влизат в него. И ако не можеш да приложиш закона, ти не можеш да имаш никакво последствие.

Фи­зи­че­с­ки­ят свят е един ре­зул­тат. Ми­с­ло­вни­ят свят е при­чи­на­та, ми­с­ло­вни­ят свят е по­д­бу­ди­тел­на­та при­чи­на. Ду­хо­в­ни­ят свят, то­ва са ма­те­ри­а­ли­те, от ко­и­то та­зи при­чи­на ис­ка да съ­з­да­де не­що. За­ко­ни­те се на­ми­рат в ду­хо­в­ния свят, във фи­зи­че­с­кия свят има­­ме ре­зул­та­ти­те. По­­бу­ди­тел­на при­чи­на, за­ко­ни и ре­зул­тат – по­след­­ствия.
Ка­з­ва­те: „Има­ме ед­но яв­ле­ние“. Туй яв­ле­ние кол­ко при­чи­ни има? Уча­с­тие взе­ма ко­нят, уча­с­тие взе­ма чо­ве­кът, уча­с­тие взе­ма и ка­ру­ца­та, и тя вър­ви. Ка­ру­ца­та, ако от­ка­же да се вър­ти, ко­нят не мо­же да те­г­ли. Ако ко­нят се от­ка­же да те­г­ли, ка­ру­ца­та ня­ма да мо­же да се вър­ти. Ко­нят не е за­ин­те­ре­су­ван в ка­ру­ца­та и ка­ру­ца­та не е за­ин­те­ре­су­ва­на в ко­ня. Тя 5 па­ри не да­ва за ко­ня, и ко­нят 5 па­ри не да­ва за ка­ру­ца­та. Но чо­ве­кът е за­ин­те­ре­су­ван и от ко­ня, и от ка­ру­ца­та. Ка­з­ва­ме, че той е при­чи­на­та – впре­г­не ка­ру­ца­та и ко­ня на­е­д­но и ка­то се ка­чи от­го­ре на ка­ру­ца­та, ко­нят те­г­ли ка­ру­ца­та, а ка­ру­ца­та но­си чо­ве­ка.

Къде ще поставите факта, къде ще поставите закона и къде ще поставите причината? Причината е горе в главата, законът е в дро­бовете, фактът е в стомаха вътре. Защото при сегашните условия най-първо фактът трябва да дойде. Под думата „факт“ всякога трябва да разбирате, че фактът е истина, законът това е мъдростта, под­будителната причина е любовта. Всякога фактът предизвиква истината, истината – мъдростта, мъдростта – любовта. Ако посеете едно семе, ще дойдат любовта и мъдростта да го възрастят.

Има един закон: всяко нещо, което е вярно на физическото поле, всяко нещо, което е вярно в духовния свят и всяко нещо, което е вярно в Божествения свят, всякога придават сила на човека. При­добивка има. Всяко нещо, което не е вярно на физическото поле, всяко нещо, което не е вярно в духовния свят и всяко нещо, което не е вярно в Божествения свят, носи загуба. Щом губиш, нещата са неверни. Щом има печалба, едно нещо е вярно на физическото поле, вярно е и в духовния свят, вярно е и в Божествения свят.
Казвам: туй, което е вярно, винаги придава една микро­ско­пическа придобивка. Туй, което придобиваш, то е мярката. Щом имаш придобивка с каквато и да е мисъл, щом имаш придобивка с каквото и да е чувство, щом имаш придобивка с каквато и да е постъпка, туй чувство, тази мисъл, тази постъпка са прави.
Правото във физическия свят е право в духовния свят. Правото в духовния свят е право в Божествения свят. Правото в Божествения свят е право във физическия свят. Правото е едно във всички светове. Господства един закон.

В за­ко­ните на ан­ге­лите има ог­ра­ни­че­ния, в за­ко­ните на хо­ра­та има ог­ра­ни­че­ния, но в Бо­жес­т­ве­ните за­ко­ни има сво­бо­да, по­не­же Не­го­вите за­ко­ни за­поч­ва­т доб­ре и свър­ш­ва­т доб­ре. Ан­гел­с­ките за­ко­ни за­поч­ва­т зле и свър­ш­ва­т доб­ре. Чов­еш­ките за­ко­ни за­поч­ва­т доб­ре и свър­ш­ва­т зле. Ние сме об­рат­но на ан­ге­лите. Ан­ге­лите, по­не­же за­поч­ва­т ви­на­ги зле и свър­ш­ва­т доб­ре, взе­ма­т хо­ра­та за об­разе­ц, по­не­же хо­ра­та за­поч­ва­т доб­ре и свър­ш­ва­т зле. Те за­поч­ва­т от­та­м, де­то хо­ра­та свър­ш­ва­т, за да свър­ша­т доб­ре. Има­т из­вес­т­ни съ­ображения, ин­те­ре­си има­т. Ако еди­н уче­ни­к влезе в ед­но учи­ли­ще, де­то учи­телят за­поч­ва зле, уче­ни­къ­т трябва да за­поч­не доб­ре. Учи­теля­т ще го при­еме от­та­м, от­де­то той е свър­ши­л. Ако уче­ни­къ­т за­поч­ва доб­ре, той ще бъде в хар­мо­ния с учи­те­ля си, по­не­же ако учи­теля­т и уче­ни­къ­т са ло­ши, и два­ма­та за­поч­ва­т зле. Не мо­же да ме­ля­т браш­но. Каз­ват: „Уче­ни­къ­т трябва да бъде ме­к“. Ме­ко­та, зна­чи доб­ре да за­поч­не­ш. Ло­ш, зна­чи зле да свър­ши­ш.

По­г­ре­ш­ки­те на ми­на­ло­то се ли­к­ви­ди­рат с вой­на. Ко­га­то по­­греш­ки­те на хо­ра­та не се ли­к­ви­ди­рат ра­зум­но, ви­на­ги се ли­к­ви­ди­рат чрез вой­на. Ня­кое го­ля­мо не­ща­с­тие до­й­де, то е ли­к­ви­ди­ра­не.
По­м­не­те, че бо­ле­з­не­но­то съ­с­то­я­ние е ли­к­ви­ди­ра­не на не­с­го­ди­те на жи­во­та. Не­п­ра­вил­ни­те ми­с­ли, не­п­ра­вил­ни­те чу­в­с­т­ва се ли­к­ви­ди­рат чрез бо­ле­с­ти­те. Аз ви на­ве­ж­дам на та­зи ми­съл: ща­с­ти­е­то на чо­ве­ка за­ви­си от оно­ва съ­че­та­ние на фа­к­ти­те, за­ко­ни­те и при­н­ци­пи­те в при­ро­да­та. Стра­да­ни­я­та про­из­ти­чат от фа­к­ти­те, не­с­го­ди­те про­из­ти­чат от за­ко­ни­те, а пък до­б­ри­ят жи­вот, бла­го­то на чо­ве­ка за­ви­си от при­н­ци­пи­те. При­н­ци­път е, кой­то по­ка­з­ва но­вия път. Ня­ма при­н­цип на зло­то в све­та.

Всичко онова, което носим, е от този Бо­жес­твен свят на при­чините. Ние сме минали през света на за­ко­ните – там чувствата са се развили и сме дошли във физи­ческия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и отново да се върнем в Божествения свят.


ВЪТРЕШЕН И ВЪНШЕН ЗАКОН.
изпълнение на закона

Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии. Съществу­ват големи различия, неразбирания, фило­софски системи, рели­гиозни, известен обществен строй, който хората са създали, известен ред, порядък. В об­щест­вото закони не съществуват. От мое гледище не същест­вуват – правила съще­ствуват. Съществуват закони в приро­дата. В един разумен свят, между разумните същества съ­щест­ву­ват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата могат да се извършат правилно. Тъй, как­то един закон в обществото свързва хората, то е за да се оправ­дават – това е в един свят на безпорядък.