АЛАН КАРДЕК (1804 – 1869) е един от най-известните автори в окултизма. Създател е на съвременния спиритизъм, чието учение и практика, под различни форми и имена, има своите многобройни последователи и днес.

ЧАСТ ПЪРВА / 9
ОБЩИ ПОНЯТИЯ / 9
Глава първа / 9
ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН СПИРИТИЗЪМ / 9
Глава втора / 14
ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО / 14
Глава трета / 20
СИСТЕМИ 20
Системи на отрицанието: мошеничество, умопомрачение, халюцинации, мускулни спазми, физически причини, система на отразено действие. – Системи на утвърждаването: система на колективната душа, сомнабулична система, песимистична, диаболична или демонична система, оптимистична система, юниспиритна или моноспиритна система, мултиспиритна или полиспиритна система, система на материалната душа.

ЧАСТ ВТОРА / 36
ПРОЯВИТЕ НА ДУХОВЕТЕ / 36
Глава първа / 36
ДЕЙСТВИЯ НА ДУХОВЕТЕ ВЪРХУ
МАТЕРИЯТА / 36
Глава втора / 41
ФИЗИЧЕСКИ ПРОЯВИ. ВЪРТЕНЕ НА МАСИ / 41
Глава трета / 43
ПРОЯВИ НА РАЗУМ / 43
Глава четвърта / 46
ТЕОРИЯ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ / 46
Движения и левитации. – Шумове. – Увеличаване и намаляване теглото на телата
Глава пета / 57
СПОНТАННИ ФИЗИЧЕСКИ ПРОЯВИ / 57
Шумове, пукот и смущение. – Феноменът на материа-лизацията. – Материализация на духовете. – Падащи предмети и т.н.
Глава шеста / 76
ВИЗУАЛНИ ПРОЯВИ / 76
Теоретично есе върху виденията.
Кълбовидни духове. – Отговорите на един дух. – Теория за халюцинациите
Глава седма / 93
БИМАТЕРИАЛНОСТ И ТРАНСФИГУРАЦИЯ / 93
Видения на духове на живи хора. - Двойни хора. – Се. Алфонс от Лигуори и се. Антоан от Падуа. – Веспасиан. – Трансфигурация. – Невидимост
Глава осма / 102
ЛАБОРАТОРИЯ НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ / 102
Облекло на духовете.– Спонтанно образуване на осезаеми предмети. – Модификации на свойствата на материята. – Магнетични лечебни действия
Глава девета / 109
МЕСТА, ОБИТАВАНИ ОТ ДУХОВЕ / 109
Глава десета / 114
ЕСТЕСТВО НА КОНТАКТИТЕ / 114
Груби, лекомислени, сериозни и поучителни
Глава единадесета / 117
СЕМАТОЛОГЙЯ И ТИПТОЛОГИЯ / 117
Езикът на знаците и почукването. – Азбучна типтология
Глава дванадесета /  121
ПНЕВМАТОГРАФИЯ ИЛИ ДИРЕКТНО ПИСАНЕ. –
ПНЕВМАТОФОНИЯ / 121
Директно писане
Глава тринадесета / 125
ПСИХОГРАФИЯ / 125
Индиректна психография: Кошници и планшети. Директна или ръчна психография
Глава четиринадесета / 128
ЗА МЕДИУМИТЕ / 128
Медиуми за физически действия. Наелектризирани хора. Чувствени и впечатлителни медиуми. Чуващи медиуми. Говорещи медиуми. Виждащи медиуми. Сомнамбулистич-ни медиуми. Лекуващи медиуми. Медиуми пневматографи
Глава петнадесета / 139
ПИШЕЩИ ИЛИ ПСИХРГРАФИЧНИ
МЕДИУМИ / 139
Механични, Интуитивни. Полумеханични. Вдъхновени или. неволни медиуми. Предчувстващи медиуми
Глава шестнадесета / 144
СПЕЦИАЛНИ МЕДИУМИ / 144
Особени дарби на медиумите. Синоптичен списък на различните видове медиуми
Глава седемнадесета / 157
ФОРМИРАНЕ НА МЕДИУМИТЕ / 157
Развитие на способностите. Промяна в писането. Загуба или преустановяване на способностите
Глава осемнадесета / 168
НЕУДОБСТВА И ОПАСНОСТИ / 168
Как упражненията по медиуматизъм се отразяват на здравето, на мозъка, на децата
Глава деветнадесета / 169
РОЛЯТА НА МЕДИУМА В КОНТАКТИТЕ
С ДУХОВЕТЕ / 169
Глава двадесета / 172
МОРАЛНО ВЛИЯНИЕ НА МЕДИУМА / 172
Различни въпроси. Есе на един дух върху моралното влияние
Глава двадесет и първа / 177
ВЛИЯНИЕ НА ОБКРЪЖЕНИЕТО / 177
Глава двадесет и втора / 179
ЗА МЕДИУМАТИЗМА ПРИ ЖИВОТНИТЕ / 179
Глава двадесет и трета / 181
ЗА ОБСЕБВАНИЯТА / 181
Преследвания. – Обсебвания. – Покорявания. –  Случаи на обсебване. – Начини на. борба срещу тях
Глава двадесет и четвърта / 191
ИДЕНТИЧНОСТ НА ДУХОВЕТЕ / 191
Възможни доказателства. – Разлики между добрите и лошите духове. – Въпроси за природата им
Глава двадесет и пета / 199
ЗА ПРИЗИВИТЕ / 199
Духове, които могат да бъдат призовани.  – Въпроси върху призоваването. – Призоваване на животни. – Призоваване на живи хора. – Човешка телеграфия
Глава двадесет и шеста / 208
ВЪПРОСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ
ЗАДАДЕНИ НА ДУХОВЕТЕ / 208
Предварителни наблюдения. – Въпроси, приятни и неприятни за духовете. – Въпроси за бъдещето. –  За минали и бъдещи съществувания. – Морални и материални интереси. – За съдбата на духовете. – За здравето. – За изобретения и открития. – За скрити съкровища. – За другия свят
Глава двадесет и седма / 222
ПРОТИВОРЕЧИЯ И МИСТИФИКАЦИИ / 222
Глава двадесет и осма / 227
СЪБРАНИЯ И СПИРИТИСТКИ ОБЩЕСТВА / 227

ЧАСТ ПЪРВА

ОБЩИ ПОНЯТИЯ

ГЛАВА ПЪРВА
ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН СПИРИТИЗЪМ

Недоверчивото отношение към съществуването на духовете се корени в липсата на познания за тяхното естество. Обикновено те се приемат като нещо, чието съществуване не е необходимо да се демонстрира. Много хора ги познават само от фантастичните истории, чути през детските години, почти както някои познават историята от романите – без стремеж да проверят дали тези истории, изчистени от забавните допълнения, имат някаква фактическа база. Не им се главоболи с това да отстранят горчивата обвивка, за да стигнат до бадема, и затова направо го хвърлят. По същия начин някои пуритани, шокирани от някоя ругатня, подлагат всичко на отрицание.
Каквато и да е представата за духовете, тя непременно се основава на убеждението, че извън материята съществува разум. Вземаме за отправна точка съществуването, оцеляването и индивидуалността на душата, за което спиритуализмът е теоретично учение, а спиритизмът – проява. Нека за малко се абстрахираме от проявите и водени от индукцията видим до какви изводи ще стигнем.
От мига, в който е признато съществуването на душата и нейната индивидуалност след смъртта, трябва също да се признае, първо – че това е различна природа от тялото, макар че веднъж отделила се от него за кратко време тя запазва свойствата му; второ – че тя притежава собствено съзнание, позволяващо Ј да страда или да се радва. Приемаме, че тази душа отива някъде. Какво се случва с нея? Къде отива тя? Общоприето е, че тя отива или в небесата, или в пъкъла. Но къде са небесата и къде – пъкълът? Казано е в други времена, че небето е над нас, а адът – под нас. Но сега, когато знаем, че земята е кръгла, кое е над нас и кое под нас? Движението на звездите ги поставя за 12 часа под нас. А безкрайността на Космоса? Там, където човешкият поглед потъва в необятни пространства? Истина е, че знаем нещо за земните недра, но какво ще стане, когато геологията ги изучи окончателно? А тези концентрични сфери, известни като „небеса от огън“ и „небеса от звезди“? Знае се, че Земята не е център на световете, че нашето Слънце е просто едно от милионите слънца, греещи в Космоса, всяко от които е център на своя планетна система. Какво става със значението на Земята, размито в тази необятност? По каква неуточнена привилегия тази незначителна прашинка, незабележителна нито с размера си, нито с мястото си, нито с нещо друго, единствена ще е населена с разумни същества?
Досегашното учение за местонахождението на душите си противоречи с научните факти. Друго, по-логично учение им определя владения без точни координати – всемирното пространство. Това е един изцяло невидим свят, в средата на който живеем, който ни заобикаля и винаги е в пряк контакт с нас. Невъзможно ли е? Има ли нещо нелогично? Не е само това. Всичко ни говори, че не може да бъде другояче.
Но какво ще стане тогава с тях, ако ги лишите от бъдещите наказания и възнаграждения и от тяхното специално предназначение? Забележете недоверието, че на такива места наказание или възнаграждения изобщо съществуват, поради представянето им в неприемлива светлина. Ако вместо това кажете, че душите намират щастието или мизерията в самите себе си, че техният жребий е определен от моралното им състояние, че срещата на добрите и състрадателни души е извор на блаженство, че в зависимост от степента си на прочистване те ще проникнат и видят дълбочината на мъдростта, всеки ще го разбере без усилие. Нека кажем отново, че душите се стремят към висшата степен само чрез усилията, които полагат за собственото си усъвършенстване и след серия от изпитания за пречистването си. Ангелите са души, достигнали най-високото ниво, което всички могат да достигнат с усилия. Те са Божии пратеници, задължени да наблюдават изпълнението на неговите замисли из цялата Вселена, щастливи от славната си мисия. Демоните са души още грешни, но души, които могат да се пречистят, и това говори повече за справедливостта и добротата на Бога, отколкото учението, че те са създадени и обречени завинаги на зло.
Духовете са души лишени от телесната си обвивка. Ако духовете бяха нещо отделно, тяхното съществуване би могло да се приеме хипотетично. Но ако приемем, че съществуват душите, трябва да приемем, че съществуват и духовете, които не са нищо друго освен души. Ако приемем, че душите са навсякъде, автоматично трябва да приемем, че и духовете са навсякъде. Съществуването на духовете не може да бъде отречено, без да бъде отречено съществуването на душите.
Това, наистина, е само теория по-смислена от всяка друга. Но не е малко да има теория, непротивопоставяща се нито на разума, нито на науката. Дори нещо повече, тя е подкрепена от факти, потвърдена от разсъждения и опити. Ние намираме тези факти във феномена на спиритическите прояви, които са явно доказателство за съществуването на душата и нейното оцеляване от тленното тяло. Но при много хора вярата свършва дотук. Те приемат съществуването на душата, респективно и на духовете, но отричат възможността да се контактува с тях, тъй като материалното не може да влиза в контакт с нематериалното. Това се базира на липсата на знания за естеството на духовете. Възприета е съвсем неточната версия, че те са абстрактни, неясни същества, което е невярно.
Нека първо поговорим за духа в неговата цялост с тялото. Духът принципно съществува, тъй като е нещо, което МИСЛИ и ОЦЕЛЯВА. Тялото е само дреха, която духът напуска, когато тя се изхаби. След смъртта духът съблича първата, материалната, но не и втората, полуматериалната, която служи за връзка с тялото. Тази полуматериална обвивка в човешката форма образува за духа флуидно, мъгливо тяло, невидимо за нас в обичайното си състояние, притежаваща някои свойства на материята. Тази обвивка ще наречем ПЕРИСПРИТ. Духът тогава не е абстракция, а същество ограничено и очертано, на което се иска да бъде видимо и досегаемо, приличащо на човешките същества. Защо тогава не може да въздейства върху материята? Дали защото тялото му е флуидно? Но ако е между най-редките флуиди, тези, които изглеждат неизмерими – например електричеството – как тогава човекът е създал най-мощните си двигатели? Нима неизмеримата светлина не е пример за въздействие на химическо въздействие върху измеримата материя? Ние не познаваме специфичната материя на перисприта, но нека предположим, че той е изграден от електричество или нещо подобно. Защо тогава да не притежава същите специфични свойства?
Съществуването на душата и това на Бога – резултат едно от друго – служат за база на надстройката, преди да навлезем в спиритическа дискусия, необходима да убедим нашия събеседник.
Ако на следните въпроси: „Вярвате ли в Бога?“, „Вярвате ли, че има душа?“, „Вярвате ли, че притежавате душа?“, той отговори отрицателно или дори просто каже: „Не знам“, „Надявам се да е така, но не съм сигурен“ – най-учтивият израз на отрицание, прикриващ съществуването на т. нар. прилични предразсъдъци, ще е безполезно да се продължава по-нататък, защото това ще бъде равносилно да демонстрирате свойствата на светлината пред слепец, непризнаващ съществуването й. В крайна сметка спиритическите прояви не са нищо друго освен прояви на свойствата на душата.
Ако основата е приета, но не като нещо вероятно, а като нещо сигурно, то съществуването на духовете се подразбира.
Ако духът иска да контактува с човек, значи той иска да обмени някаква информация с него. И защо не? Какво е човекът, ако не дух, затворен в тяло? Защо свободните духове да не могат да контактуват с пленените, също както свободен човек може да контактува с окован? След като приемате оцеляването на душите, защо да не приемете оцеляването на чувствата? След като душите са навсякъде, не е ли естествено да се мисли, че душата, която ни е обичала през живота си, ще е близо до нас и след това и ще използва за това предимствата на състоянието си? Нима през живота си не е въздействала върху материята на тялото? Нима не е била тя тази, която е направлявала движенията му? Защо тогава, след смъртта си, бидейки в съгласие с друг дух, ограничен в тялото си, да не използва това тяло, за да изрази мислите си, както някой ням би използвал говорител, осигуряващ контакта му с говорещите?
Нека за миг се абстрахираме от фактите, които според нас, правят нещата неоспорими. Нека ги приемем като скромна хипотеза и поискаме от скептиците да ни убедят не просто чрез отрицание, а с категорични доводи, че това е невъзможно.
Установяваме се на тяхна територия и те преценяват нещата през призмата на материалните закони, използвайки арсенала на математически, физически, химически, механични и физиологични доказателства от А до Я, винаги започвайки с принципа за съществуването и оцеляването на душата. И така:
ПЪРВО. Съществувалата в нас през живота ни душа не може да съществува като дух след смъртта.
ВТОРО. Ако той (духът) мисли, той не мисли за този, когото е обичал.
ТРЕТО. Ако той мисли за този, когото е обичал, той няма да пожелае да се свърже с него.
ЧЕТВЪРТО. Ако той може да бъде навсякъде, той не може да бъде до нас.
ПЕТО. Ако е до нас, той не може да контактува с нас.
ШЕСТО. Със своята флуидна обвивка той не може да въздейства върху инертната материя.
СЕДМО. Ако той може да въздейства върху инертната материя, той не може да я оживи.
ОСМО. Ако може да я оживи, той не може да направлява ръката да пише.
ДЕВЕТО. Направлявайки я да пише, той не би могъл да отговори на нашите въпроси, и да предаде своите мисли.
Когато противниците на спиритизма ни убедят, че това е така, с ясни доводи като тези, с които Галилей е доказал, че не Слънцето се върти около Земята, а тя около него, тогава бихме приели, че съмненията им са основателни. За съжаление, до ден днешен техните аргументи се изчерпват с думите „Не вярвам в това“, „Това е невъзможно“.  Те несъмнено ще кажат, че и ние трябва да докажем своите твърдения. Ние ще ги докажем и ако те не приемат нито доводите, нито фактите, ако те отрекат дори очевидното, ще трябва да докажат, че доводите ни са фалшиви, а фактите – невъзможни.


ГЛАВА ВТОРА
ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО

Ако вярата в духовете и техните прояви е ограничено схващане, продукт на определена система, с някои прояви на разума, подозрително напомнящи на илюзии, как бихме си обяснили толкова силното й въздействие върху хората, древни и съвременни, в свещените книги и във всички известни религии? Това е, биха казали някои критици, логично, защото човекът винаги е обичал чудесата. Но какво считаме за чудо? Това, което противоречи на законите на природата. Тогава, след като сте така изцяло запознати със законите на природата, за вас е възможно да ограничите и властта на Бога? Докажете, че съществуването на духовете и техните прояви противоречат на природните закони. Размишлението е едно от свойствата на духа. Възможността да въздейства на материята, на нашите чувства, следователно да предава собствените си мисли, е резултат на нашата чувствителност към неговото физиологично състояние. В този факт няма нищо свръхестествено или чудно. Когато един умрял човек, напълно мъртъв, възкръсне телесно, когато разпръснатите му органи се съберат и тялото му се възстанови и върне към живот, това ще бъде чудо, свръхестествено, фантастично.
Независимо дали го признавате, или не, трябва да се каже, че духът може да повдигне масата и да я поддържа във въздуха без ничия подкрепа. Не е ли това унижение на закона за гравитацията? Да, на познатия закон, но дали Природата е казала последната си дума? Преди да бъде открита подемната сила на газовете, кой би казал, че тежка машина с хора в нея ще триумфира в небето? Не е ли изглеждало това в очите на тълпата като нещо свръхестествено, дяволско? Ако преди стотици години някой беше казал, че може да се изпрати съобщение на пет хиляди мили и да се получи отговор за няколко минути, щеше да бъде сметнат за глупак. А ако го беше направил, щяха да сметнат, че има връзки с дявола. По това време се е считало, че единствено дяволът може да се движи с такава скорост. Защо тогава един непознат флуид да не притежава свойството при някои обстоятелства да преодолее ефекта на материалното тегло, както водородът неутрализира теглото на балона?