УВОД  / 11

КНИГА ПЪРВА – ПЪРВОПРИЧИНИ
ГЛАВА ПЪРВА – БОГ  /  21
      1. Бог и безкрайност / 21
      2. Доказателства за съществуването на Бог /  23
      4. Пантеизъм /  24

ГЛАВА ВТОРА – ОБЩИ ОСНОВИ И СТИХИИ
НА ВСЕЛЕНАТА  /  25
      5. Знание за началото на нещата /  25
      6. Дух и материя / 26
      7. Свойства на материята /  28
      8. Космическо пространство /  29

ГЛАВА ТРЕТА – СЪТВОРЕНИЕТО /  30
        9. Образуване на световете /  30
      10. Създаване на живите същества /  31
      11. Населението на Земята. Адам /  32
      12. Разнообразие на човешките раси /  33
      13. Множественост на световете  /  33

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – ЖИЗНЕНО НАЧАЛО  /  34
      14. Органични и неорганични същества  /  34
      15. Живот и смърт  /  36
      16. м и инстинкт  /  36

КНИГА ВТОРА – СПИРИТИЧЕН СВЯТ ИЛИ СВЯТ
НА ДУХОВЕТЕ
ГЛАВА ПЪРВА – ДУХОВЕ   /  38
      17. Произход и природа на духовете  /  38
      18. Нормален първоначален свят  /  40  
      19. Форма и вездесъщие на духовете  /  40
      20. Перисприт  /  42
      21. Разлика в ранговете сред духовете  /  43
      22. Трети ранг. Несъвършени духове  /  44
      23. Втори ранг. Духове на доброто, добри духове  /  47
      24. Първи ранг. Чисти духове, истински духове  /  49
      25. Прогресиране на духовете  /  50
      26. Ангели и демони  /  53

ГЛАВА ВТОРА – ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА ДУХОВЕТЕ
      27. Цел на въплъщението  /  55
      28.  За душата  /  56
      29.  Материализъм  /  60

ГЛАВА ТРЕТА – ВЪЗВРЪЩАНЕ ОТ ТЕЛЕСЕН
КЪМ ДУХОВЕН ЖИВОТ
      30. Душата след смъртта  /  61
      31. Отделяне на душата от тялото  /  62
      32. Спиритичен смут  /  65

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – МНОЖЕСТВЕНОСТ НА
СЪЩЕСТВУВАНИЯТА
      33. За превъплъщението  /  67
      34. Справедливост на превъплъщението  /   69
      35. Въплъщение в различни светове  /  69
      36. Възходящо движение по световете  /  74
      37. Съдбата на децата след смъртта  /  77
      38. Полът сред духовете  /  78
      39. Роднинство, роднински връзки  /  78
      40. Прилика по външност и по характер  /  80
      41. Вродени идеи  /  83

ГЛАВА ПЕТА – ЖИВОТЪТ НА ДУХОВЕТЕ
      42. Блуждаещи духове  /  84
      43. Преходни светове  /  87
      44. Възприятие, усещания и страдания у духовете  /  89
      45. Теоретичен очерк за усещанията при духовете  /  94
      46. Избор на изпитания  /  98
      47. Отношения в отвъдния свят  /  105
      48. Симпатия и антипатия сред духовете.
            „Вечни половини“  /  108
      49. Спомен за живота в тяло  /  110
      50. Помен за умрелите. Погребение  /  115

ГЛАВА ШЕСТА – ЗАВРЪЩАНЕ В ТЕЛЕСНИЯ ЖИВОТ
      51. Преддверие на завръщането  /  117
      52. Съединяване на душа и тяло  /  120
      53. Нравствени и интелектуални качества  /  124
      54. Влияние на организма  /  125
      55. Идиотство, безумие, лудост  /  126
      56. За детството  /  129
      57. Земни симпатии и антипатии  /  132
      58. Забрава на миналото  /  134

ГЛАВА СЕДМА – ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДУШАТА
      59. Сън и сънища  /  137
      60. Спиритични посещения между живи хора  /  143
      61. Окултно предаване на мисли  /  144
      62. Сомнамбулизъм  /  145
      63. Екстаз  /  149
      64. Второ зрение  /  151
      65. Заключителен очерк за сомнамбулизма, екстаза и второто зрение  /  153

ГЛАВА ОСМА – НАМЕСА НА ДУХОВЕТЕ ВЪВ
ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ
      66. Проникване на духовете в мисълта ни  /  159
      67. Окултно влияние на духовете върху нашите мисли и действия  /  160
      68. Омагьосани  /  163
      69. Страдащи от гърчове  /  166
      70. Привързаност на духовете към някои хора  /  167
      71. Ангели-пазители. Духове-закрилници, приятелски и импатизиращи духове  /  169
      72. Предчувствия  /  179
      73. Влияние на духовете върху събития от живота  /  180
      74. Въздействие на духовете върху природни явления  /  184
      75. Духовете по време на битки  /  186
      76. Договори с нечиста сила  /  187
      77. Окултна сила. Талисман. Магьосници  /  189
      78. Благословение и проклятие  /  190

ГЛАВА ДЕВЕТА – ДЕЙНОСТ И МИСИЯ НА ДУХОВЕТЕ
      79. Дейност и мисия на духовете  /  191

ГЛАВА ДЕСЕТА – СВЯТ НА МИНЕРАЛИТЕ,
РАСТЕНИЯТА И ЖИВОТНИТЕ
      80. Минерали и растения  /  196
      81. Животните и човекът  /  198
      82. Метапсихоза (преселване на душите)  /  202
    
КНИГА ТРЕТА – НРАВСТВЕНИ ЗАКОНИ
ГЛАВА ПЪРВА – БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЛИ ПРИРОДНИЯТ ЗАКОН
      83. Свойства на природния закон  /  204
      84. Познаване на природния закон  /  205
      85. Добро и зло  /  207
      86. Делене на природния закон  /  210

ГЛАВА ВТОРА – ЗАКОН ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО
      87. Цел на поклонението  /  218
      88. Външно поклонение  /  212
      89. Съзерцателен живот  /  213
      90. За молитвата  /  213
      91. Политеизъм  /  216
      92. Жертвоприношения  /  217

ГЛАВА ТРЕТА – ЗАКОН ЗА ТРУДА
    93. Необходимост от труд  /  218

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – ЗАКОН ЗА ДЕТЕРАЖДАНЕТО
      94. Населението на земното кълбо  /  219
      95. Редуване и усъвършенствуване на расите  /  219
      96. Брак и безбрачие  /  220

ГЛАВА ПЕТА – ЗАКОН ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЖИВОТА (САМОСЪХРАНЕНИЕ)
        97. Инстинкт за самосъхранение  /  221
        98. Средства за самосъхранение  /  221
        99. Наслаждаване на земните блага  /  223
    100. Необходимо и излишно  /  224
    101. Доброволни лишения. Умъртвяване на плътта  /  224

ГЛАВА ШЕСТА – ЗАКОН ЗА РАЗРУШЕНИЕТО
    102. Необходимо разрушение и злостно разрушение  /  227
    103. Бедствия и разрушения  /  229
    104. Войни  /  231
    105. Убийство  /  232
    106. Жестокост  /  232
    107. Смъртно наказание  /  233

ГЛАВА СЕДМА – ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ
    108. Необходимост от обществен живот  /  235
    109. Уединен живот. Обет за мълчание  /  235
    110. Семейни връзки  /  236

ГЛАВА ОСМА – ЗАКОН ЗА ПРОГРЕСА
    111. Движение на прогреса  /  237
    112. Изродени народи  /  239
    113. Цивилизация  /  243
    114. Прогрес на човешкото законодателство  /  245
    115. Влияние на спиритизма върху прогреса  /  245

ГЛАВА ДЕВЕТА – ЗАКОН ЗА РАВЕНСТВОТО
    116. Естествено равенство  /  248
    117. Неравенство на способностите  /  248
    118. Обществено неравенство  /  249
    119. Неравенство по богатство  /  250
    120. Изпитание чрез богатство и бедност  /  252
    121. Равенство на правата на мъже и жени  /  252
    122. Равенство пред гроба  /  253

ГЛАВА ДЕСЕТА – ЗАКОН ЗА СВОБОДАТА
    123. Естествена свобода  /  254
    124. Робство  /  254
    125. Свобода на мисленето  /  255
    126. Свобода на съвестта  /  255
    127. Свобода на волята  /  257
    128. Съдба, участ, неизбежност  /  259
    129. Знание за бъдещето  /  264

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – ЗАКОН ЗА
СПРАВЕДЛИВОСТТА, ЛЮБОВТА И
МИЛОСЪРДИЕТО
    130. Справедливост и естествени права  /  265
    131. Право на собственост. Кражба  /  267
    132. Милосърдие и любов към ближния  /  268

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА – НРАВСТВЕНО
СЪВЪРШЕНСТВО
    133. Добродетели и пороци  /  270
    134. За страстите  /  272
    135. За егоизма  /  273
    136. Черти на характера на добрия човек  /  274
    137. Самопознание  /  276

КНИГА ЧЕТВЪРТА – НАДЕЖДИ И УТЕШЕНИЯ
ГЛАВА ПЪРВА – ЗЕМНИ МЪКИ И НАСЛАДИ
    138. Относителност на щастието и нещастието  /  279
    139. агуба на любимите  /  281
    140. Pазочарования, неблагодарност, разрушени привързаности  /  283
    141. Антипатични съюзи  /  284
    142. Страх от смъртта  /  285
    143. Отвращение от живота. Самоубийство  /  286

ГЛАВА ВТОРА – БЪДЕЩИ МЪКИ И РАДОСТИ
    144. Небитие. Бъдещ живот  /  292
    145. Предчувствие за бъдещите мъки и наслади  /  292
    146. Божията намеса в разпределението на мъките и насладите  /  293
    147. Характер на бъдещите мъки и наслади  /  293
    148. Временни мъки  /  300
    149. Изкупление и разкаяние  /  202
    150. Продължителност на бъдещите мъки  /  304
    151. Възкръсване на плътта  /  306
    152. Рай, ад и чистилище  /  307

ЗАКЛЮЧЕНИЕ  /  312

КНИГА ПЪРВА
ПЪРВОПРИЧИНИ

ГЛАВА ПЪРВА
БОГ

Бог и безкрайност – Доказателства за съществуването на Бог – Свойства на Божеството – Пантеизъм

1. БОГ И БЕЗКРАЙНОСТ
1. Какво е Бог?
– Бог е висш разум, първопричина на всичко.
2. Какво трябва да се разбира под безкрайност?
– Това, което няма нито начало, нито край; непознаваемото; всичко, което е знайно, безкрайно.
3. Би ли могло да се каже, че Бог е безкрайност?
– Определението е непълно. Беден е езикът на хората. Той е недостатъчен за определяне на неща, стоящи по-високо от тяхното разбиране.
– Бог е безкраен в своите съвършенства, но безкрайността е една абстракция; да се каже, че Бог е безкрайност, значи да се приемат свойствата на нещото за самото нещо и да се определя неизвестното чрез нещо не по-известно.*

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ
4. Къде могат да се намерят доказателства за съществуването на Бог?
–В аксиомата, която вие използвате в своите науки: „Няма следствие без причина“. Търсете причината за всичко онова, което не е човешко дело, и вашият разум ще ви отговори.
5. Какво заключение може да се направи от интуитивното чувство, което всички хора носят в себе си и което им казва, че Бог съществува?
– Че Бог съществува; защото откъде на човека може да му дойде това чувство, ако то на нещо не се базира? Това е още едно следствие на принципа, че няма действие без причина.
6. Това съкровено чувство, което ние носим у себе си, усещането за Бог, не е ли то резултат от възпитанието и продукт на придобитите идеи?
– Ако беше така, защо тогава вашите диваци имат това чувство?
7. Може ли първопричината за образуването на нещата да се намери във вътрешносъщностните свойства на материята?
– Но тогава каква би била причината за тези свойства? Винаги трябва да има първопричина.
– Да се приписва първичното сътворение на нещата на вътрешните свойства на материята би означавало да се приема следствието за причина, защото самите тези свойства са едно следствие, което трябва да има някаква причина.
8. Какво да мислим за твърдението, което приписва първичното сътворение на случайно съчетаване на атоми на материята, с други думи – на случайността?
– Друга нелепост! Кой здравомислещ човек може да гледа на случайността като на разумно същество? И после, какво е това случайност? Нищо.
– Хармонията, която управлява движещите сили на Вселената, разкрива определени съчетания и цели и по този начин открива във всичко една разумна цел. Да се приписва първичното сътворение на случайността е безсмислено, защото случайността е сляпа и не може да предприеме разумни действия. Разумната случайност вече не би била случайност.
9. Какво ни дава вярата в първопричината на върховен разум, който превъзхожда всички разуми?
– Вие имате поговорка, която гласи: „Майсторът се познава по работата“. Погледнете работата и търсете майстора. Само горделивостта поражда неверие. Горделивият човек не иска нищо, което е по-високо от него, и затова той нарича себе си „свободомислещ“. Жалко създание, то може да бъде сразено и от най-лекия Божи полъх!

3. СВОЙСТВА НА БОЖЕСТВОТО
10. Може ли човек да разбере вътрешната, съкровена природа на Бога?
– Не, твърде бедна е неговата познавателна способност, на човека липсва специален сетивен орган.
11. Ще може ли някога човек да разбере тайната на Божеството?
– Когато неговият дух няма да бъде повече затъмнен от материята и когато чрез своето съвършенство той се приближи до Него, тогава ще Го види и ще разбере.
12. След като не можем да разберем съкровената природа на Бога, може ли поне да имаме някаква идея за някои Негови съвършенства?
– За някои – да. Човек ги разбира по-добре с извисяването си над материята; той ги прозира с мисълта си.
13. Когато казваме, че Бог е вечен, безкраен, непроменим, нематериален, единствен, всемогъщ, пределно справедлив и благ, то нямаме ли пълна представа за Неговите свойства?
– От ваша гледна точка – да, защото вие вярвате, че обхващате всичко; но разберете добре, че има неща, които стоят по-високо от разбирането дори и на най-умния човек и за които вашият език, ограничен от вашите идеи и усещания, не може да изрази. Разумът действително ви казва, че Бог трябва да притежава тези съвършенства в най-висока степен, защото ако не му достигаше дори едно от тях, той не би превъзхождал всичко и следователно, не би бил Бог. За да бъде над всички, Бог трябва да бъде абсолютно непорочен и не трябва да има нито един недостатък, какъвто може да допусне въображението.
– Бог е вечен; ако Той би имал начало, това би означавало, че е излязъл от небитието или Той самият е бил създаден от предишно същество. Ето по такъв начин ние все повече се издигаме към безкрайността и вечността.
– Той е непроменим; ако Той би търпял промени, то законите, които управляват Вселената, не биха имали никаква устойчивост и постоянство.
– Той е нематериален; т.е. Неговата природа се различава от всичко онова, което ние наричаме материя; в противен случай Той не би бил непроменим, тъй като може да бъде трансформиран от материята.
– Той е единствен; ако имаше много Богове, нямаше да има единство на възгледите, нито единство на силата в управлението на Вселената.
– Той е всемогъщ, защото Той е единствен. Ако Той не притежаваше суверенна сила и имаше нещо по-силно или също толкова силно като него, тогава Той не би направил всичко и онова, което Той не би направил, би било направено от друг Бог.
– Той е във висша степен справедлив и благ. Мъдростта на божествените закони се открива и в най-дребните неща, както и в най-големите, и тази мъдрост не позволява да се съмняваме нито в Неговата справедливост, нито в Неговата благост.

4. ПАНТЕИЗЪМ
14. Отделно същество ли е Бог или Той, както някои смятат, е част от всички сили и всички умове на Вселената?
– Ако беше така, Бог нямаше да има, защото тогава Той би бил следствие, а не причина; Той не може едновременно да бъде и едното, и другото.
– Бог съществува, вие не можете да се съмнявате в това, и то е главното; повярвайте, вие не трябва да отивате по-нататък, да навлизате в лабиринт, от който няма да можете да излезете, тези разсъждения не биха ви направили по-добри, но може би малко по-горделиви, защото вие бихте се смятали за знаещи, докато в действителност вие нищо няма да знаете. Оставете настрана всички тези системи; има достатъчно неща, които ви засягат повече, започнете дори от себе си; изучавайте своите собствени недостатъци, за да се освободите от тях, това ще е по-полезно за вас, отколкото желанието да достигнете недостижимото.
15. Какво да мислим за мнението, че всички природни тела, всички същества, всички светове във Вселената са част от самото Божество; иначе казано, за пантеистичното учение?
– Човек, след като не е в състояние да направи себе си Бог, иска поне да бъде някаква част от Бога.
16. Последователите на това учение твърдят, че в него намират доказателство за някои атрибути на Бога: тъй като световете са безкрайни, то Бог по този начин е безкраен; тъй като абсолютна пустота или небитие няма никъде, то Бог е вездесъщ; тъй като Бог е вездесъщ и всичко е съставна част от Бога, то Той дава основание на всички явления в природата да бъдат разумни. Какво може да бъде противопоставено на това разсъждение?
– Разумът. Ако разсъждавате зряло, няма да ви е трудно да разберете колко нелепо е посоченото разсъждение.


ГЛАВА ВТОРА
ОБЩИ ОСНОВИ И СТИХИИ
НА ВСЕЛЕНАТА

Знание за началото на нещата – Дух и материя – Свойства на материята – Космическо пространство

5. ЗНАНИЕ ЗА НАЧАЛОТО НА НЕЩАТА
17. Дадено ли е на човек да познае началото на нещата?
– Не. Бог не позволява всичко да се открие на човека в този свят.
18. Ще проникне ли някога човек в тайните на скритите от него неща?
– Покровът се повдига за него заедно с пречистването; но за да разбере някои неща, са му нужни способности, каквито той още не притежава.
19. Може ли човек чрез научни търсения да проникне в някои от тайните на природата?
– Науката му е дадена за неговото развитие и прогрес във всичко, но той не може да излезе извън пределите, поставени от Бог.
20. Извън научните изследвания, дадено ли е на човека да получава съобщения от по-висок ранг за това, което се изплъзва от неговите чувства?
– Да, ако Бог сметне това за полезно, той може да разкрие неща, които науката не може да узнае.
– Именно чрез тези съобщения човек черпи (в определени рамки) знание за своето минало и за своята бъдеща съдба.

6. ДУХ И МАТЕРИЯ
21. И материята ли е така изначална, както Бог, или тя е сътворена от Него?
– Само Бог знае това. Но все пак има нещо, което разумът трябва да ви посочи, то е, че Бог – средоточие на любов и милосърдие – никога не е бездействал. Колкото и отдалечено да си представяте началото на Неговите действия, можете ли дори за миг да си го представите в бездействие?
22. Обикновено материята се определя като нещо, което притежава определени измерения; като нещо, което може да въздействува върху нашите сетивни органи, предизвиквайки усещания; като нещо недостижимо; точни ли са тези определения?
– От ваша гледна точка са точни, защото вие говорите само това, което знаете; но материята съществува и в състояния, които не са ви известни; тя, например, може да бъде толкова ефирна и фина, че да не оказва никакво въздействие върху вашите сетивни органи; и всичко това е материя, въпреки че за вас не би било така.
– Какво определение за материя можете да дадете?
– Материята е верига, в която е окован дух; това е оръдие, което му служи и върху което в същото време той оказва своето въздействие.
23. Какво е дух?
– Разумното начало на Вселената.