Съставеният от Блаватска ТЕОСОФСКИ ТЪЛКОВНИК би трябвало да служи като помагало при четенето на "Тайната доктрина", "Разбулената Изида" и др. нейни произведения. Но още при първото издание, което излиза посмъртно през 1892 г., най-близките й сътрудници допълват тълковника с нови понятия и термини. При превода на книгата на руски език, издателите внасят също съществени добавки. Българското издание е също допълнено и преработено. По този начин речникът обединява проникновеното познание на Елена Блаватска и по-късните редакции с най-новите явления в езотериката. Книгата съдържа над 3 700 термина и статии, от които 1 000 са нови добавки. Препратките и маркираните в текста думи се срещат и като самостоятелни термини, което дава възможност на читателя да проследи цели теми от всички области на езотериката и граничните й науки:

световни религии, ереси и езичници, митологии, мистика и магия, окултни техники и практики, окултни символи и знаци, окултни явления и феномени, най-изтъкнатите личности в езотериката, организации, ордени и тайни общества, терапевтични методи, лечение с цветове, скъпоценни камъни, растения и др.

A – Z

А Пър­ва­та бук­ва на по­вечето све­тов­ни аз­бу­ки, ка­то се из­к­лючат са­мо та­ки­ва ка­то мон­гол­с­ка­та, япон­с­ка­та, ти­бет­с­ка­та, ети­оп­с­ка­та и др. То­ва е бук­ва с го­ля­ма мис­тична си­ла и ма­гичес­ко дейс­т­вие при на­ро­ди­те, ко­и­то са я за­им­с­т­ва­ли и за ко­и­то ней­но­то чис­ло­во значение е еди­ни­ца. То­ва е Алеф на ев­ре­и­те, сим­во­ли­зи­ран от Би­ка и Те­ле­ца; Ал­фа­та на гър­ци­те е еди­ни­ца и пър­ви; Аз на сла­вя­ни­те, оз­начаващ мес­то­и­ме­ни­е­то „аз“ (от­на­сяй­ки се към „аз съм то­ва, ко­е­то съм“). До­ри и в ас­т­ро­ло­ги­я­та Те­ле­цът (Бик или Би­вол, или Алеф) е пър­ви­ят знак на Зо­ди­а­ка, не­го­ви­ят цвят е бял или жълт. Све­ще­ни­ят Алеф ста­ва още по-сък­ро­вен при хрис­ти­ян­с­ки­те ка­ба­лис­ти, те учат, че та­зи бук­ва оз­начава тро­и­ца в Един­с­т­во, тъй ка­то се със­тои от три Иода – еди­ни­ят прав, дру­ги­ят – пре­о­бър­нат, с нак­ло­не­на нап­речна пра­ва или връз­ка. Ке­нет Р. К. Мак­кен­зи твър­ди, че „кръс­тът на св. Ан­д­рей е свър­зан с нея окул­т­но“. Бо­жес­т­ве­но­то име, пър­во в ре­ди­ца­та, съ­от­вет­с­т­ва­що на Алеф, е AkHkIkH или Ахих (ако е без глас­ни) и то­ва е сан­с­к­рит­с­ки ко­рен.
В Вто­ра­та бук­ва във всички аз­бу­ки, включител­но и ев­рейс­ка­та. Не­ин сим­вол е до­мът, фор­ма на Бет, са­ма­та бук­ва при­лича на жи­ли­ще, пок­рив или ук­ри­тие. „Чес­то я упот­ре­бя­ват, за да се по­ка­же, че има ня­как­ва връз­ка с ка­мъ­ка: нап­ри­мер, ко­га­то в Бет-ел са съб­ра­ни ка­мъ­ни. Ней­но­то ев­рейс­ко чис­ло­во значение е две. За­ед­но с пър­ва­та бук­ва тя об­ра­зу­ва ду­ма­та Аб, ко­рен на ду­ма­та „ба­ща“, Учител, ли­це, об­лечено във власт, и при­те­жа­ва ка­ба­лис­тична­та осо­бе­ност да бъ­де пър­ва­та бук­ва в Све­ще­на­та Кни­га на За­ко­на. Бо­жес­т­ве­но­то име, свър­за­но с та­зи бук­ва, е Bakhour“ (R. M. Cyc.).
С Тре­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка, ня­ма­ща ек­ви­ва­лент в ев­рейс­кия, ка­то се из­к­лючи Каф, за ко­е­то вж. бук­ва­та К.
D И в ан­г­лийс­ка­та, и в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка чет­вър­та­та бук­ва, чието чис­ло­во значение е чети­ри. Сим­во­лично­то значение на Да­лет в ка­ба­ла е „вра­та“. То­ва е гръц­ка­та дел­та d, през ко­я­то въз­ник­нал све­тът (чий­то сим­вол е тет­ра­да­та, или чис­ло­то чети­ри), про­из­веж­дай­ки бо­жес­т­ве­ни­те се­дем. При пи­та­го­рей­ци­те Тет­ра­да­та се на­ричала Хар­мо­ния, „за­що­то то­ва е ди­а­те­са­рон в сес­ки­тер­тия“. При ка­ба­лис­ти­те бо­жес­т­ве­но­то име, свър­за­но с Да­лет, би­ло Да­гул.
Е Пе­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка. „Хе“ (мек) на ев­рейс­ка­та аз­бу­ка, при чете­не на то­зи език по ме­то­да Ехе­ви, ста­ва бук­ва­та Е. Ней­но­то чис­ло­во значение е пет, ка­то сим­вол тя е „про­зо­рец“; ут­ро­ба в ка­ба­ла. В ре­ди­ца бо­жес­т­ве­ни име­на съ­от­вет­с­т­ва на пе­то­то – Ха­дур, или „ве­личес­т­вен“, „ве­ли­ко­ле­пен“.
F Шес­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка, ко­я­то ня­ма ек­ви­ва­лент в ев­рейс­кия език. То­ва е двой­но­то F на еоли­а­ни­те, ко­е­то по ня­как­ви тайн­с­т­ве­ни причини ста­на­ло Ди­га­ма. Тя съ­от­вет­с­т­ва на гръц­ко­то „фи“. Чис­ло­во­то й значение ка­то ла­тин­с­ка бук­ва е 40, а с чер­та от­го­ре F – 400 000.
G Сед­ма­та бук­ва в ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка. В гръц­кия, хал­дейс­кия, си­рийс­кия, ев­рейс­кия, аси­рийс­кия, са­ма­ри­тян­с­кия, ет­рус­кия, коп­т­с­кия, в съв­ре­мен­ния но­вог­ръц­ки и в гот­с­кия език тя за­е­ма тре­то мяс­то в аз­бу­ка­та, до­ка­то в ки­ри­ли­ца­та, гла­го­ли­ца­та, хър­ват­с­кия, рус­кия, сръб­с­кия и влашкия тя е четвърта. Тъй като думата „бог“ в много езици започва с тази буква (на сирийски – гад, на шведски – гуд, на немски – гот, на английски – год, на персийски - гада и т.н.), това има окултно основание, което ще бъде разбрано напълно само от изучаващите езо­те­рична фи­ло­со­фия и Тай­на­та Док­т­ри­на, ко­я­то е ра­зяс­не­на езо­те­рично; то­ва се от­на­ся към три­те ло­го­са – към пос­лед­ния, към Ело­хи­ми­те и към ема­на­ци­я­та на Ело­хи­ми­те, ан­д­ро­гин­ни­ят Адам Кад­мон. Всички те­зи на­ро­ди са нас­ле­ди­ли име­то на „бо­га“ от сво­и­те тра­ди­ции, по­вече или по-мал­ко яс­ни от­г­ла­си на езо­те­рична­та тра­ди­ция. Ус­т­на­та и „без­мъл­в­на­та реч“ (пис­ме­ност­та) са „дар от бо­го­ве­те“ – каз­ват всички на­род­ни пре­да­ния, ка­то се за­почне с древ­но­а­рийс­ки­те сан­с­к­ри­то­е­зични на­ро­ди, твър­дя­щи, че тях­на­та аз­бу­ка, Де­ва­на­га­ри (бук­вал­но език на де­ви­те, бо­го­ве­те), им е би­ла да­де­на от не­бе­са­та, та чак до ев­ре­и­те, го­во­ре­щи за аз­бу­ка­та – пра­дя­до на та­зи, ко­я­то се е за­па­зи­ла до днес – ка­то за не­бе­сен и мис­тичен сим­во­ли­зъм, да­ден от ан­ге­ли­те. За­то­ва вся­ка бук­ва е има­ла мно­жес­т­во значения. Са­ма­та тя сим­вол на не­бес­но съ­щес­т­во и яв­ле­ния, би­ла, на свой ред, пред­с­та­ве­на на зе­мя­та чрез по­доб­ни съ­от­вет­ни пред­ме­ти, ве­щи, чиято фор­ма сим­во­ли­зи­ра­ла очер­та­ни­е­то на бук­ва­та. Да­де­на­та бук­ва, ко­я­то на ев­рейс­ки се на­рича ги­мел и се сим­во­ли­зи­ра от дъл­га­та шия на ка­ми­ла­та или по-ско­ро от на­диг­на­ла се змия, е свър­за­на с тре­то­то све­ще­но бо­жес­т­ве­но име, Га­дол или Маг­нус (ве­лик). Ней­но­то чис­ло­во значение е чети­ри, Тет­раг­ра­ма­тон и све­ще­ния Тет­рак­тис – от­тук е ней­на­та сак­рал­ност. При дру­ги на­ро­ди тя оз­начава­ла 400, а с чер­та от­го­ре – 400 000.
Н Ос­ма­та бук­ва и сла­бо про­из­на­ся­не на звук х пред ня­кои глас­ни в начало­то на ду­ми­те в ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка, и ос­ма­та – в ев­рейс­ка­та. Ка­то ла­тин­с­ка бук­ва тя оз­начава чис­ло­то 200, а ка­то се при­ба­ви чер­та – 200 000; в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка Хет е ек­ви­ва­лен­т­на на h, съ­от­вет­с­т­ва на чис­ло­то осем и се сим­во­ли­зи­ра, спо­ред Сей­фа­рат, с Ог­ра­да и Ве­не­ра; род­с­т­ве­на и свър­за­на с Хе и по­ра­ди то­ва – с от­вор или ут­ро­ба. То­ва е пре­дим­но йо­ничес­ка бук­ва.
I Де­ве­та­та бук­ва в ан­г­лийс­ка­та, де­се­та­та – в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка. Ней­но­то чис­ло­во значение и в два­та ези­ка е еди­ни­ца­та, а съ­що де­сет в ев­рейс­кия (вж. J), къ­де­то тя съ­от­вет­с­т­ва на Бо­жес­т­ве­но­то име Ях – мъж­ка­та стра­на, или ас­пект на хер­маф­ро­дит­но­то съ­щес­т­во, или мъ­же-жен­с­кия Адам, чий­то жен­с­ки ас­пект е хо­ва (Ях-хо­ва, Йе­хо­ва). Тя се сим­во­ли­зи­ра от ръ­ка със сгъ­нат по­ка­за­лец, ко­е­то по­сочва ней­но­то фа­лично значение.
J Де­се­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та и ев­рейс­ка­та аз­бу­ка, в ев­рейс­кия език тя е ек­ви­ва­лент на „у“ и „i“; ней­но­то чис­ло­во значение е 10, съ­вър­ше­но­то чис­ло (Иод) или еди­ни­ца. (Вж. съ­що та­ка I.)
К Еди­най­се­та­та бук­ва как­то на ан­г­лийс­ка­та, та­ка и на ев­рейс­ка­та аз­бу­ка. Ка­то чис­ло тя оз­начава в пос­лед­на­та – 20, а в пър­ва­та – 250 и с чер­та от­го­ре – 250 000. Ка­ба­лис­ти­те и ма­со­ни­те (ма­сон­с­т­во) при­е­мат ду­ма­та Ко­деш или Ка­дош ка­то име на ев­рейс­кия бог под та­зи бук­ва.
L Два­най­се­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка, а съ­що и на ев­рейс­ка­та, в ко­я­то Ла­мед оз­начава бод­лив бик, знак на ед­на от фор­ми­те на бо­га Марс, за­раж­да­що­то бо­жес­т­во. Та­зи бук­ва е ек­ви­ва­лен­т­на на чис­ло­то 30. Ев­рейс­ко­то бо­жес­т­ве­но име, ко­е­то й съ­от­вет­с­т­ва, е Ли­муд или Док­тус.
М Три­най­се­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та и ев­рейс­ка­та аз­бу­ка и двай­сет и чет­вър­та­та в араб­с­ка­та. Ка­то рим­с­ка циф­ра та­зи бук­ва оз­начава 1 000, а с чер­та от­го­ре – ми­ли­он. В ев­рейс­ка­та аз­бу­ка „Мем“ сим­во­ли­зи­ра­ло во­да­та, а ка­то чис­ло би­ло ек­ви­ва­лен­т­но на 40. Сан­с­к­рит­с­ко­то „ма“ съ­от­вет­с­т­ва на чис­ло­то 5, а съ­що та­ка е свър­за­но с во­да­та чрез зна­ка на Зо­ди­а­ка, на­ричан Ма­ка­ра. Ос­вен то­ва в ев­рейс­ки­те и ла­тин­с­ки­те циф­ри „м“ пред­с­та­вя „оп­ре­де­ле­но чис­ли­тел­но за не­оп­ре­де­ли­мо чис­ло“ (Мак­кен­зи, „Mason. Cyc.“) и „ев­рейс­ко­то све­ще­но име на Бо­га, от­на­ся­но към та­зи бук­ва, е Ме­бо­рах, Бе­не­дик­тус“. При езо­те­ри­ци­те М е сим­вол на Вис­ше­то Аз – ма­нас, умът.
N Чети­ри­най­се­та бук­ва как­то в ан­г­лийс­ка­та, та­ка и в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка. В ев­рейс­кия език N се на­рича Нун и оз­начава ри­ба. То­ва е сим­вол на жен­с­кия прин­цип или ло­но. В ка­ба­лис­тична­та сис­те­ма ней­но­то чис­ло­во значение е 50, но пе­ри­па­те­ти­ци­те са я нап­ра­ви­ли рав­на на 900, а с чер­та от­го­ре – 9 000. При ев­ре­и­те обаче край­но­то Нун оз­начава­ло 700.
О Пет­най­се­та­та бук­ва и чет­вър­та глас­на в ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка. Тя ня­ма ек­ви­ва­лент в ев­рейс­ка­та, ко­я­то, с ед­но из­к­лючение, ня­ма глас­ни. Ка­то чис­ло при древ­ни­те тя оз­начава­ла 11; а с чер­та от­го­ре – 11 000. То­ва би­ла све­ще­на бук­ва и за дру­ги древ­ни на­ро­ди. В де­ва­на­га­ри, или аз­бу­ка­та на бо­го­ве­те, ней­но­то значение дос­та се е раз­личава­ло, но за при­ме­ри тук ня­ма мяс­то.
Р Шес­т­най­се­та­та бук­ва как­то в гръц­ка­та, та­ка и в ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка и се­дем­най­се­та в ев­рейс­ка­та, къ­де­то тя се на­рича „пе“ или „пей“ и се сим­во­ли­зи­ра от ус­та­та, съ­от­вет­с­т­вай­ки, как­то и в гръц­кия, на чис­ло­то 80. При пи­та­го­рей­ци­те тя би­ла ек­ви­ва­лент на 100, а с чер­та от­го­ре оз­начава­ла 400 000. Ка­ба­лис­ти­те свър­з­ват с нея име­то Phodeh (Спа­си­тел), въп­ре­ки че за то­ва не са да­де­ни ни­как­ви се­ри­оз­ни ос­но­ва­ния.
Q Се­дем­най­се­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка. То­ва е ос­та­ря­ло­то еолийс­ко Qoppa и ев­рейс­ко Koph. Ка­то чис­ло е рав­на на 100 и не­ин сим­вол е зад­на­та част на гла­ва­та от уши­те до ши­я­та. При еолийс­ки­те окул­тис­ти тя слу­же­ла ка­то сим­вол на ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та.
R Осем­най­се­та­та бук­ва на аз­бу­ка­та; „кучеш­ка“, тъй ка­то ней­ни­ят звук на­пом­ня ръм­же­не. В ев­рейс­ка­та аз­бу­ка тя е двай­се­та и чис­ло­то й е 200. Ка­то Реш тя е ек­ви­ва­лент на бо­жес­т­ве­но­то име Ра­хим (ми­ло­сър­дие); ней­ни сим­во­ли са сфе­ра, гла­ва или кръг.
S Де­вет­най­се­та­та бук­ва; чис­ле­но – 60. В ев­рейс­кия език – пет­най­се­та бук­ва, Са­мех, почита­на ка­то све­ще­на, тъй ка­то „сък­ро­ве­но­то име на бо­га е Са­мех“. Ней­ни сим­во­ли са „опо­ра“, „стълб“ и „фа­лично яй­це“. В окул­т­на­та ге­о­мет­рия тя е пред­с­та­ве­на ка­то кръг с кръст r. В ка­ба­ла „об­лас­ти­те на Ган-Едем, рая“ са раз­де­ле­ни по по­до­бен начин.
Т Двай­се­та­та бук­ва на аз­бу­ка­та. В ла­тин­с­ка­та аз­бу­ка ней­но­то значение би­ло 160, а с чер­та – 160 000. То­ва е пос­лед­на­та бук­ва от ев­рейс­ка­та аз­бу­ка, Тау, чиито ек­ви­ва­лен­ти са Т, ТН, а чис­ло­во­то й значение е 400. Ней­ни сим­во­ли би­ли: ка­то тау – кръст +, ске­ле­тът на ос­но­ва­та на стро­е­жа; и ка­то тет (Т), де­ве­та­та бук­ва – зме­ят и кош­ни­ца­та на Елев­зин­с­ки­те мис­те­рии (Елев­зи­нии).
U Двай­сет и пър­ва­та бук­ва на ла­тин­с­ка­та аз­бу­ка, неп­ри­те­жа­ва­ща ек­ви­ва­лент в ев­рейс­ка­та. Обаче ка­то чис­ло то се смя­та­ло за ви­со­ко мис­тично как­то от пи­та­го­рей­ци­те, та­ка и от ка­ба­лис­ти­те, тъй ка­то пред­с­тав­ля­ва ре­зул­тат от 3 Х 7. Пос­лед­ни­те я смя­та­ли за най-све­ще­но­то от всички нечет­ни чис­ла, тъй ка­то 21 е су­ма на чис­ло­во­то значение на Бо­жес­т­ве­но­то Име aeie, или eiea, или aheihe – та­ка (чете се от дяс­но на­ля­во aheihe):
he i he a
5 + 10 + 5 + 1 = 21
В ал­хи­ми­я­та сим­во­ли­зи­ра 21 дни, не­об­хо­ди­ми за прев­ръ­ща­не­то на по-мал­ко бла­го­род­ни ме­та­ли в среб­ро.
V Двай­сет и вто­ра­та бук­ва в ла­тин­с­ка­та аз­бу­ка. Ней­но­то чис­ло­во значение е 5; от­тук рим­с­ко­то V (с чер­та) оз­начава 5 000. За­пад­ни­те ка­ба­лис­ти я свър­за­ли с ев­рейс­ко­то бо­жес­т­ве­но име IHVH. Обаче ев­рейс­ко­то Vau е чис­ло­то 6 – и са­мо отъж­дес­т­ве­но с W мо­же да ста­не под­хо­дящ сим­вол за мъ­же-жен­с­кия прин­цип и ду­хо-ма­те­ри­я­та. Ек­ви­ва­лент на ев­рейс­ко­то Vau е YO, а в чис­ло­во значение – 6.
W Двай­сет и тре­та­та бук­ва. Ня­ма ек­ви­ва­лент в ев­рейс­кия език. В за­пад­ния окул­ти­зъм ня­кои я смя­тат за сим­вол на не­бес­ни­те во­ди, до­ка­то М сим­во­ли­зи­ра зем­на­та во­да.
Х Та­зи бук­ва е един от важ­ни­те сим­во­ли в окул­т­на­та фи­ло­со­фия. Ка­то чис­ло Х в ма­те­ма­ти­ка­та обоз­начава не­из­вес­т­на ве­личина; в окул­т­ни­те чис­ла – съ­вър­ше­но­то чис­ло 10; ко­га­то е пред­с­та­ве­на хо­ри­зон­тал­но тя оз­начава 1000; съ­що­то с чер­та – 10 000; и са­ма по се­бе си, в окул­т­ния сим­во­ли­зъм, пред­с­та­вя Ло­го­са на Пла­тон – (чове­ка или мик­ро­кос­мо­са), раз­п­нат в прос­т­ран­с­т­во­то във фор­ма­та на бук­ва­та Х. Ос­вен то­ва, q, кръст вът­ре в кръ­га, има още по-яс­но значение в из­точна­та окул­т­на фи­ло­со­фия; то­ва е Чове­кът вът­ре в сво­я­та соб­с­т­ве­на сфе­рична об­вив­ка.
Y Двай­сет и пе­та­та бук­ва на ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка и де­се­та в ев­рейс­ка­та – Иод. То­ва е litera Pythagoroe, пи­та­го­рейс­ка бук­ва и сим­вол, по­сочващ две­те раз­к­ло­не­ния, пъ­те­ки­те на доб­ро­де­тел­та и по­ро­ка, съ­от­вет­но дяс­на­та – во­де­ща към доб­ро­де­тел, ля­ва­та – към по­рок. В ев­рейс­кия ка­ба­лис­тичен мис­ти­ци­зъм то­ва е фа­лични­ят мъж­ки член, а ка­то чис­ло – де­сет – е съ­вър­ше­но­то чис­ло. Сим­во­лично тя е пред­с­та­ве­на ка­то ръ­ка със сгъ­нат по­ка­за­лец. Ней­ни­ят чис­лов ек­ви­ва­лент е де­сет.
Z Двай­сет и шес­та­та бук­ва в ан­г­лийс­ка­та аз­бу­ка. Ка­то чис­ло тя оз­начава 2000, а с чер­та се рав­ня­ва на 2 000 000. То­ва е сед­ма бук­ва в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка – За­йин, за не­ин сим­вол слу­жи раз­но­вид­ност на еги­пет­с­кия скип­тър, оръ­жие. За­йин чис­ле­но е ра­вен на се­дем. Ка­ба­лис­ти­те смя­тат чис­ло­то 26 за осо­бе­но све­ще­но, тъй ка­то то е чис­ло­во значение на бук­ви­те на Тет­раг­ра­ма­то­на – та­ка:
хе вау хе йод
5 + 6 + 5 + 10 = 26

А

ААРОН (ивр.) По-го­ле­ми­ят брат на Мой­сей и пър­ви­ят пос­ве­тен за­ко­но­да­тел на ев­ре­и­те. Та­зи ду­ма оз­начава „оза­рен“ или „прос­ве­тен“. Та­ка Аарон ог­ла­вя­ва ре­да или йе­рар­хи­я­та на пос­ве­те­ни­те на­би­ми, или про­ро­ци.
АБ (ивр.) Еди­най­се­ти­ят ме­сец на ев­рейс­ка­та граж­дан­с­ка го­ди­на; пе­ти ме­сец на све­ще­на­та го­ди­на, за­почва­ща през юли. (W.W.W.)
АБА­ДОН (ивр.) Ан­гел на ада, съ­от­вет­с­т­ващ на гръц­кия Апо­ли­он.
АБАЛ ДЕ ГАР­МИН (ивр.) Спо­ред ка­ба­ла то­ва е тя­ло­то на въз­к­ре­се­ни­е­то: це­лем – об­раз или де­мут – по­до­бие на ум­ре­лия човек; вът­ре­шен ос­но­вен ду­хо­вен тип, ос­та­ващ след смърт­та. То­ва е „Ду­хът на кос­ти­те“, спо­ме­нат в кни­ги­те на Да­ни­ил и Исаия и в Псал­ми­те, за кой­то се го­во­ри във ви­де­ни­я­та на Иезе­ки­ил, къ­де­то се раз­каз­ва за об­личане­то на су­хи­те кос­ти с жи­вот. (Вж. К. дьо Лей­нин­ген за ка­ба­ла, T.P.S. Pamphlet, т.II, NN 18.) (W.W.W.)
АБА­ТУР (гност.) В сис­те­ма­та на на­за­ре­и­те (еби­о­ни­ти) „ста­ри­ят Ден­ми“, Antiquus Altus, ба­ща­та на Де­ми­ур­га на все­ле­на­та се на­рича Тре­ти Жи­вот или „Аба­тур“. В тай­на­та док­т­ри­на той съ­от­вет­с­т­ва на Тре­тия „Ло­гос“. („Ко­декс на на­за­ре­и­те“.)
АБ­БА АМО­НА (ивр.) „Ба­ща-май­ка“; окул­т­но­то на­и­ме­но­ва­ние на два­та вис­ши се­фи­ро­та Хок­ма и Би­на от гор­на­та три­а­да, чий­то връх е Се­фи­ра, или Ке­тер. От та­зи три­а­да из­ли­за дол­ни­ят сеп­те­нер на Дър­во­то на се­фи­ро­ти­те.
АБИБ (ивр.) Пър­ви­ят све­щен ев­рейс­ки ме­сец, за­почва през март; на­рича се съ­що Ни­сан.
АБИ­ЕГ­НУС МОНС (лат.) Мис­тично наз­ва­ние, оз­начава­що пла­ни­на­та, ко­я­то чес­то се по­сочва ка­то мяс­то­то, от­къ­де­то са про­из­лез­ли ро­зен­к­рой­цер­с­ки­те (ро­зен­к­рой­це­ри) пи­са­ния – „Monte Abiegno“. Тук съ­щес­т­ву­ва връз­ка с пла­ни­на­та Ме­ру и дру­ги све­ще­ни пла­ни­ни. (W.W.W.)
АБИ­РИ (гр.) Ка­би­ри, пи­ше се съ­що ка­бей­ри. Мо­гъ­щи не­бес­ни жи­те­ли, си­но­ве на Зе­дек, спра­вед­ли­ви­ят; гру­па бо­жес­т­ва, почита­ни във Фи­ни­кия: по вся­ка ве­ро­ят­ност те са иден­тични с ти­та­ни­те, ко­ри­бан­ти­те, ку­ре­ти­те, тел­хи­ни­те и Dii Маgni на Вeрги­лий. (W.W.W.)
АБ-И-ХА­ЯТ (перс.) Во­да на без­с­мър­ти­е­то. Пред­по­ла­га се, че на то­зи, кой­то е пил от нея, тя да­ря­ва вечна мла­дост и вечен жи­вот.
АБ­ЛА­НАТ­ХА­НАЛ­БА (гност.) Тер­мин, при­личащ на „Аб­ра­ка­даб­ра“. К. У. Кинг сочи, че та­зи ду­ма е оз­начава­ла „Ти, Отче наш“; тя ед­нак­во се чете и в две­те по­со­ки и се е упот­ре­бя­ва­ла в Еги­пет ка­то зак­ли­на­ние. (Аб­ра­ка­даб­ра.)
АБ­НАУАЮ („гор­с­ки човек“) В араб­с­ка­та ми­то­ло­гия – ог­ром­но зло чудо­ви­ще, от­личава­що се с не­о­бик­но­ве­на фи­зичес­ка си­ла и сви­ре­пост. Тя­ло­то му е пок­ри­то с дъл­га, при­личаща на чети­на ко­зи­на, има ог­ром­ни нок­ти; очите и но­сът са ка­то при хо­ра­та. Оби­та­ва неп­ро­хо­ди­ми­те го­ри (съ­щес­т­ву­ва­ло е по­ве­рие, че във вся­ка гор­с­ка дъб­ра­ва има по един та­къв). Сре­ща­та с не­го е опас­на, на гър­ди­те си той има сто­ма­не­на из­пък­на­лост, по­доб­на на брад­ва: при­тис­кай­ки жер­т­ва­та към гър­ди­те си, той я раз­сича на две. Аб­науаю пред­ва­ри­тел­но знае име­то на ло­ве­ца или пас­ти­ра, с ко­го­то ще се срещ­не. Но в край­на смет­ка звя­рът е по­бе­ден. (А.)
АБ­РА­КА­ДАБ­РА (гност.) Та­зи сим­во­лична ду­ма за пръв път се по­я­вя­ва в сти­хот­вор­ния ме­ди­цин­с­ки трак­тат на Са­мо­ник, кой­то е жи­вял при им­пе­ра­тор Сеп­ти­мий Се­вер. Год­ф­ри Хи­гинс твър­ди, че тя про­из­ли­за от Аб­ра или Абар – „бог“ в кел­т­с­кия език и кад – „све­тец“; ду­ма­та се упот­ре­бя­ва­ла ка­то зак­ли­на­ние и я гра­ви­ра­ли вър­ху ка­ме­и­те в качес­т­во­то на аму­лет. (W.W.W.) Год­ф­ри Хи­гинс е почти прав, тъй ка­то ду­ма­та „Аб­ра­ка­даб­ра“ е по-къс­но из­к­ри­вя­ва­не на све­ще­ния гнос­тичен тер­мин „Аб­ра­сакс“, а пос­лед­ни­ят на свой ред е още по-ран­но изо­пачава­не на све­ще­на и древ­на коп­т­с­ка или еги­пет­с­ка ду­ма – ма­гичес­ка фор­му­ла, ко­я­то сим­во­лично оз­начава „Не ми вре­ди“, и се об­ръ­ща със сво­и­те йе­рог­ли­фи към бо­жес­т­во­то ка­то към „Отец“. Обик­но­ве­но я прик­реп­ва­ли към аму­лет или та­лис­ман и но­се­ли ка­то тат на гър­ди­те под дре­ха­та.
АБ­РАК­САС или АБ­РА­САКС (гност.) Мис­тична ду­ма, чий­то про­из­ход мо­же да се прос­ле­ди чак до Ва­си­лид, пи­та­го­ре­ец от Алек­сан­д­рия, 90 г. сл. Хр.. Той упот­ре­бя­ва Аб­рак­сас за оп­ре­де­ле­ние на бо­жес­т­во­то, най-вис­ше­то от се­дем­те, при­те­жа­ва­що 365 доб­ро­де­те­ли. По гръц­ко­то изчис­ле­ние: a-1, b-2, r-100, a-1, x-60, a-1, s-200 = 365, дни­те на слънчева­та го­ди­на, 1 ци­къл (кръ­го­ве и цик­ли) на бо­жес­т­ве­но­то дейс­т­вие. К. У. Кинг, ав­тор на кни­га­та „Гнос­ти­ци“, смя­та, че та­зи ду­ма при­лича на ев­рейс­ко­то Шем­хам­фо­раш, све­ще­на ду­ма, обоб­ще­но име на Бо­га. Ге­ма­та, сим­во­ли­зи­ра­ща Аб­рак­сас, обик­но­ве­но изоб­ра­зя­ва тя­ло­то на човек с гла­ва­та на пе­тел, в ед­на­та си ръ­ка дър­жи щит, в дру­га­та – кам­шик. (W.W.W.)
Аб­рак­сас е двой­ник на ин­дус­кия Аб­хи­ма­ним и Бра­ма за­ед­но. Имен­но те­зи слож­ни и мис­тични качес­т­ва би­ли причина­та Оли­вер, го­лям ма­сон­с­ки ав­то­ри­тет, да свър­же ду­ма­та Аб­рак­сас с име­то на Ав­ра­ам. То­ва би­ло не­оп­рав­да­но; доб­ро­де­те­ли­те и ат­ри­бу­ти­те на Аб­рак­сас, ко­и­то са ка­то ця­ло 365, би тряб­ва­ло да му под­с­ка­жат, че то­ва бо­жес­т­во е свър­за­но със Слън­це­то и слънчево­то де­ле­ние на го­ди­на­та; не­що по­вече, имен­но Аб­рак­сас е ан­ти­ти­път, а Слън­це­то – ти­път.
*В сис­те­ма­та на Ва­си­лид су­ма­та 365 пред­с­тав­ля­ва бро­ят на дни­те в го­ди­на­та („це­ло­куп­ност на све­тов­но­то вре­ме“), а съ­що та­ка бро­ят на не­бе­са­та („це­ло­куп­ност на све­тов­но­то прос­т­ран­с­т­во“), и съ­от­вет­с­т­ва­щи­те на не­бе­са­та еони („це­ло­куп­ност на ду­хов­ния свят“). Спо­ред док­т­ри­на­та на ва­си­ли­ди­а­ни­те (ед­на от гнос­тични­те сек­ти, пос­ле­до­ва­те­ли на Ва­си­лид, II в., Си­рия) Аб­рак­сас е вър­хо­вен гла­ва на не­бе­са­та и еони­те, ка­то че съв­мес­тя­ващ в свое ли­це тях­на­та пъл­но­та. Кос­мични­ят ха­рак­тер на сед­м­u­ца­та ка­то общ брой на бук­ви­те очер­та­ва при­да­ва­ния на Аб­рак­сас сми­съл на из­вес­т­но изчер­п­ва­не на мо­мен­ти­те на би­ти­е­то, окончател­на су­мар­ност. Име­то на Аб­рак­сас и не­го­ви­ят об­раз (съ­щес­т­во с тя­ло на човек, гла­ва на пе­тел и змии на­мес­то кра­ка), из­вес­тен от ге­ми­те-аму­ле­ти, би­ли раз­п­рос­т­ра­не­ни и из­вън гра­ни­ци­те на хрис­ти­ян­с­кия гнос­ти­ци­зъм, в кул­то­во-ма­гичес­ки­те обичаи на къс­но­ан­тично­то син­к­ре­тично езичес­т­во. В ли­те­ра­ту­ра­та на ХХ в. („Се­дем про­по­ве­ди към мър­т­ви­те“ на К. Г. Юнг, „Де­ми­ан“ на Х. Хе­се) към то­зи сим­вол се об­ръ­ща­ли за из­ра­зя­ва­не на иде­и­те за вис­ше един­с­т­во на доб­ри­те и зли­те по­тен­ции на човеш­ка­та ду­ша.*
АБ­РЕ­МА­ЛИН­С­КА МА­ГИЯ Ма­гичес­ка сис­те­ма, опи­са­на в „Кни­га за тай­на­та ма­гия на Аб­ра-Ме­лин, ма­гьос­ни­ка“. Твър­ди се, че е съз­да­де­на през ХV в., но по-ско­ро да­ти­ра от ХVIII в. Оказ­ва сил­но вли­я­ние как­то вър­ху Мак­г­ре­гър Ма­търс, та­ка и вър­ху Алес­тър Кро­у­ли. „Тай­на­та Ма­гия“ от­ра­зя­ва във ви­со­ка сте­пен слож­но­то нас­лед­с­т­во и це­ре­мо­ни­а­ли­те на тра­ди­ци­он­на­та ев­ро­пейс­ка ри­ту­ал­на ма­гия и се ба­зи­ра на пос­ту­ла­та, че ма­те­ри­ал­ни­ят свят е съз­да­ден от зли ду­хо­ве, ко­и­то мо­же да бъ­дат кон­т­ро­ли­ра­ни от ма­гьос­ни­ка, ус­пял пре­ди то­ва да ов­ла­дее „зна­ни­е­то и ези­ка“ на своя све­щен ан­гел-хра­ни­тел, или ка­за­но по-прос­то – осъз­нал в най-вис­ша сте­пен сво­е­то ис­тин­с­ко аз. Вед­нъж пос­тиг­нал то­ва, ма­гьос­ни­кът мо­же да из­пол­з­ва ду­хо­ве­те за свои слу­ги. В кни­га­та има мно­жес­т­во ма­гичес­ки квад­ра­ти – ре­ди­ци от бук­ви, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват сък­ро­ве­ни­те же­ла­ния на ма­гьос­ни­ци­те и оказ­ват въз­дейс­т­вие вър­ху тях, въп­ре­ки че се считат за твър­де опас­ни при из­пол­з­ва­не без под­хо­дя­ща под­го­тов­ка. (Ри­ту­ал­на ма­гия и „Злат­на Зо­ра“.) (А.)
АБ­СО­ЛЮТ­НОСТ Ко­га­то та­зи ду­ма слу­жи за оп­ре­де­ле­ние на Уни­вер­сал­ния прин­цип, тя оз­начава аб­с­т­рак­т­но съ­щес­т­ви­тел­но; то­ва е по-пра­вил­но и ло­гично, от­кол­ко­то да се из­пол­з­ва при­ла­га­тел­но­то „аб­со­лю­тен“ към оно­ва, ко­е­то ня­ма ни­то ат­ри­бу­ти, ни­то ог­ра­ничения и не мо­же да има та­ки­ва.
АБ-СУ (халд.) Мис­тично на­и­ме­но­ва­ние на Прос­т­ран­с­т­во­то, оз­начава­що жи­ли­ще на Аба, „Оте­цът“ или Ку­по­лът на из­во­ра на Во­ди­те на Зна­ни­е­то. Те­зи зна­ния са скри­ти в не­ви­ди­мо­то прос­т­ран­с­т­во или в сфе­ри­те на ака­ша.
АБ­ХА­ВА (санскр.) От­ри­ца­ние или не-съ­щес­т­ву­ва­не на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те обек­ти; но­у­ме­нал­на (но­у­мен) суб­с­тан­ция или аб­с­т­рак­т­на обек­тив­ност.