Мехлеми

1. Мехлем за водни пъпки.

2. Мехлем за гнойни пъпки по лицето и тялото.

3. Жълт мехлем за сухи рани.

4. Мехлем за мокра екзема.

5. Мехлем против хлъцване (прищипване) на нерв или жила.

6. Мехлем за дълбоки и гнойни рани.

7. Мехлем за екземи с гнойни рани.

8. Мехлем за гангренозни рани.

9. Мехлем за подхранване на кожата и за бръчки по лицето.

10. Мехлем за втвърдени мускули.

11. Мехлем болкоуспокоителен.

12. Мехлем за разнасяне или пробиване на бубони.

13. Сладък мехлем за обикновени гнойни рани, приготвен с бяла дъвка и др.

14. Сладък мехлем за слепоци и др., приготвен от мурова борова смола (колофон).

15. Сладък мехлем с бъз.

16. Меден мехлем.

17. Мехлем за гнойни и изгорени рани, който не оставя белези.

18. Мехлем за лимфни гнойни рани.

Мушами (якии или везикатори)

Те също са ценно лечебно средство. Препоръчват се следните две домашни мушами.

За едната мушама са необходими кори от къна или пък хининови кори – 40 г, два жълтъка и селитра – 80 г. Корите, счукани на прах, се забъркват добре с жълтъците. Прибавя се селитрата, също счукана на прах. Ако якията стане суха, може да се разреди с още 1 жълтък.

Якиите се слагат 3 вечери поред на темето и се държат цяла нощ.

За другата мушама се вземат борова смола и терменте (чуждестранна смола, прилича на мед – набавя се от аптеките) по 50 г.

Приготовление. Смолата се счуква, като се прибавя и терменте. Слагат се на тих огън, за да се стопят. Получената смес се намазва равномерно върху памучен плат (50 на 50 см). При поставянето върху кръста мушамата се търка отгоре с топла тухличка или ютия, докато залепне добре. След това кръстът се увива с пояс или шалче и мушамата се оставя така да стои, докато сама не падне. Това обикновено става след 5–6 дни.

1. Мушама против напикаване.

2. Мушама за забременяване.

3. Мушама против силна менструация.

4. Мушама за слаб кръст.

5. Мушама за новоизкълчена става и пукната кост.

6. Мушама за стари и тежки изкълчвания на ставите.

7. Мушама за стопяване на костен шип.

8. Мушама за изтегляне на гнойни рани.

9. Мушама от корените на хаваджива. Употребява се при бронхиална астма, безплодие, изпаднала матка, спаднал бъбрек и др. За нея се вземат 40 г хаваджива, 100 г костен мозък или стопена овча лой (вътрешна), 40 г пчелен восък, 1 г чист бял тамян, 5 зърна бяла дъвка (сакъз), 1 супена лъжица чист маслинен зехтин.

Приготовление. Първо в чист тиган се стопява лойта или костният мозък. След като се стопи, едновременно се прибавят восъкът, зехтинът, тамянът, бялата дъвка и хавадживата (последните три предварително счукани, особено хавадживата). После цялата смес се бърка с дървена лъжица, за да поври 10 минути, снема се от огъня и се прецежда през цедка за супа.

След това се взема 1/2 метър изпран американ (платно, изпрано хасе) и се натопява добре в сместа, като постепенно се притиска с дървена лъжица. Щом се напои платното, изважда се и докато е още горещо, се изопва и се поръсва цялото със скълцана ляна захар, след което се сгъва отново на 4 парчета и отново се потопява в сместа, за да се намокри и попие захарта навсякъде. След това се изважда и простира, за да изсъхне. Така приготвената мушама е готова за употреба.

Употреба. От така направената мушама се отрязва с ножица необходимото парче, предварително се натопля на огъня и след това се превързва болното място. Едно парче мушама може да се употребява 14 дни поред. Превързването трябва да става винаги сутрин, и то при спазване на следното правило: преди слагане на затоплената мушама болното място леко се масира с чист маслинен зехтин. Веднъж в седмицата болното място да се измива с топла вода и сапун.

Друг вид мушама от хаваджива, много полезна при бронхиална астма, силикоза и др. За нея се вземат 30 г корени хаваджива, 100 г костен мозък, 15 г чист пчелен восък, 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин, 1 изравнена чаена лъжичка стопена зайча мас, по 1 г чист бял тамян и чиста бяла дъвка (сакъз). Начинът на приготовление и употреба е същият както по-горе.

Трети вид мушама от хаваджива, много полезен при костни заболявания. Вземат се 15 г корени от хаваджива, 15 г зайча мас стопена (може и от питомен заек), козя мас и чист пчелен восък по 1 чаена лъжичка от трите, по 1 чаена лъжичка чиста бяла дъвка и колофон и 1 супена лъжица ляна захар.

Начинът на приготовление и употреба е същият както по-горе.

10. Дневна мушама – при липса на хаваджива тази мушама във всяко отношение напълно я замества.

За нея се вземат 5 г зайча мас стопена (от див или питомен заек), 40 г прясно стопена овча лой, 50 г чиста мурово-борова смола (ако не е чиста, 88 г), 50 г чист восък, по 5 г бяла дъвка (сакъз) и чист бял измирски тамян, 1 супена лъжица чист маслинен зехтин или орехов шарлан и 5 г терпентин от аптеката.

Приготовление. Първо в тиган се стопяват зайчата мас и овчата лой. След това се добавят зехтинът, восъкът и смолата и накрая бялата дъвка с тамяна (предварително счукани на ситно) и се бъркат на тих огън да поврят, докато се махне пяната им. Получената смес се снема от огъня и в нея внимателно се сипва терпентинът, за да не избухне от огъня, като сместа се разбърква хубаво. Подир това се взема парче изпран американ с големина 60 на 40 см и се поставя в тигана, като няколко пъти поред с дървена лъжица се обръща на всички страни, за да се напои равномерно и отвсякъде, след което се изважда. Подир това натопеният американ се изопва върху масата и се поръсва с 1/2 супена лъжица ляна захар (небетшекер), а при липса на такава и с горяна (карамелизирана), стрита на пудра, и след това платното отново се потапя в тигана и се бърка на всички страни, за да попие хубаво захарта, след което се изважда и изопва, за да изсъхне добре. Тогава мушамата е вече готова за употреба.

Употреба. Според големината на болното място се отрязва едно парче, затопля се на огъня и след това се прикрепва с помощта на лейкопласт или с превръзки и се държи върху същото място от сутринта до вечерта, а в някои случаи и цяла нощ.

Забележка. При липса на чист бял тамян той може да се замени с бяла дъвка в двоен размер.

Ако мушамата е предназначена за гръбнака, тя се разделя на 3, 4 или 5 равни части, за да не се сбръчква. Носи се две седмици от едната страна и след това от другата.

11. Зимна мушама. Употребява се при радикулит, дискова херния, безплодие и др. Вземат се 60 г бяла смола, но не мурова (колофон), защото от нея мушамата става мека и не може да се залепва добре, 5 г бяла дъвка (сакъз), 5 г чист бял тамян, 20 г чист пчелен восък, 5 г стопена зайча мас (може и от домашен заек), 50 г ляна захар (небетшекер).

Приготовление. Твърдите смоли се счукват в хаван и след това заедно с восъка и зайчата мас се разтопяват в съд, като през всичкото време се бъркат с дървена лъжица, докато се изгуби пяната, без да заври сместа. Тогава съдът се снема от огъня и към сместа се добавя терпентинът, като сместа се бърка непрекъснато, докато се сгъсти добре. След това се размазва равномерно върху парче американ или хасе, дълго според дължината на гръбнака и широко 40 см, за да излязат 4 мушами (всяка по 10 см широка) с дебелина на пласта около половин милиметър най-малко. Преди да изстине глазурата, мушамата се поръсва със счукан като брашно небетшекер. Размазването трябва да става винаги от ляво на дясно и от долу на горе, за да станат мушамите готови една след друга.

Залепената мушама (ако болният я понася) се носи не повече от 14 дни. При много чувствителна кожа се носи 7 дни или само за през нощта. След свалянето й мястото, където е била залепена, се изтрива с памуче, натопено в терпентин, за да не дава пъпки. Ако са излезли много пъпки, тогава 2–3 вечери те се налагат с торбички, напълнени с прясна хладка и несолена извара. Следващата мушама се залепва, след като по гърба не остане нито една пъпка, за да не се разрани и получи инфекция.

12. Мушама против воден плеврит. За нея се вземат 10 г камфор на прах, 10 г алое сарасабор, 60 г чист домашен (тоалетен) сапун, настърган на ренде, 1/4 част от цяло яйце (белтък и жълтък), 50 г чист маслинен зехтин и 50 г мастика.

Приготовление. От всички тези продукти се прави средно гъста смес с прибавка на 1 супена лъжица бяло брашно. Сместа се размазва върху жилава хартия (отговаряща на болното място), предварително добре надупчена с дебела игла.

Употреба. Мушамата се държи 24 часа, сваля се, почива се 2–3 часа, отново се изтрива болното място с камфоров спирт, залепя се втора мушама и ако и тя не изтегли водата, тогава по същия начин се залепва третата мушама, която непременно ще изтегли водата.