"Казвам на българите да не се страхуват, защото те представляват черният дроб на човечеството. Изчезнат ли българите, с тях ще изчезне и черният дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, и храносмилането не може да се извършва. Всеки народ изпълнява специална работа в общия Божествен организъм."

"Черният дроб е необходим, но като се увеличи много, настъпват нещастията, и малък като стане, ще бъде лошо. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Следователно, ако българите изчезнат от света, ще има запичане, а от това и големи страдания. Благодарете, че сте българи и не се безпокойте какво ще стане с вас."

ДУША / 7
Космос и съзнание/ Адам Кадмон/ душа и дух/  прераждане/ карма/ човекът на Земята/ Бог/ Божественото/ влияния ­ нисши духове, мисли, животни, между хора/ съдба/ ангели/ болести, здраве, причини, вегетарианство/ мъжът и жената/ ад/ страдания/ богатство и бедност/ думи/ Истина/ грях/ добродетели/ смърт/ безсмъртие

БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ / 135
 раси/ народи/ славяни/ мястото и ролята на българите и на България/ астрологични влияния/ черти на българите/ език/ планини и върхове/ станции на Бялото братство/ основна идея/ политици и партии/ предсказания за България/ войните/ Кобургите/ Учителя и българите/ Учителя и църквата/ златният век на България/ молитва за България

ПРОРОЧЕСТВА / 221
ясновидство/ интуиция/ сила на пророчеството/ може ли да се промени пророчеството/ краят на съвременната епоха/ катаклизмите и човешките мисли и действия/ новата духовна вълна/ преустройство на човешкия организъм и новото съзнание/ нови земи и морета/ идването на шестата раса/ новите условия на Земята/ Второто пришествие/ културата на шестата раса

УЧИТЕЛЯ / 277
да живееш с Господа/ учението/ Бялото братство/ черната ложа/ Школа/ кой е брат и сестра, и баща/ ученикът в окултната Школа/ слабите и страдащите/ религия и църква/ отражения/ езикът на цигулката и птиците/ братът на най-малките/ вселяване/ Учителите слизат на Земята/ паметник 

Д У Ш А

Пър­ви­ят при­н­цип ­ Лю­бо­в­та е съ­з­да­ла Ко­с­мо­са, ма­те­ри­ал­ния свят, вси­ч­ки ви­ди­ми све­то­ве с на­ши­те те­ла и си­ли, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми за съ­г­ра­ж­да­не­то им.

Ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во е жи­во и в не­го съ­ще­с­т­ву­ва един ко­с­ми­че­с­ки чо­век, кой­то из­пъл­ва вси­ч­ко и се дви­жи тол­ко­ва бър­зо, че ед­но­в­ре­мен­но е на­в­ся­къ­де.

Це­ли­ят Ко­с­мос е ед­но жи­во съ­ще­с­т­во, в ко­е­то ние жи­ве­ем и се дви­жим. То­зи Ко­с­мос мо­же да бъ­де без­г­ра­ни­чен, ве­лик и ма­лък ­ свой­с­т­во на ве­ч­но­то е да про­из­ве­ж­да ка­к­ви­то фор­ми ис­ка.

Тия 18 ми­ли­о­на го­ди­ни, от­ка­к­то се е по­я­вил чо­век на Зе­мя­та, вие по­м­ни­те ли ги? Тия 18 ми­ли­о­на го­ди­ни са в съ­з­на­ни­е­то на чо­ве­че­с­т­во­то. Ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во пре­д­с­та­в­ля­ва ед­но съ­з­на­ние. Ко­га­то съ­з­на­ни­е­то на ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во ви ста­не бли­з­ко, то ще се от­во­ри и ще раз­ши­ри ва­ше­то съ­з­на­ние. Кол­ко­то то по­ве­че се раз­ши­ря­ва, тол­ко­ва по­ве­че ще за­по­ч­не­те да си спом­ня­те да­ле­ч­но­то ми­на­ло от пре­ди ми­ли­о­ни го­ди­ни.

Лю­бо­в­та се про­я­вя­ва и в най-мал­ки­те ча­с­ти­ци ка­то енер­гия, ка­то им­пулс. Уче­ни­те на­ри­чат тая енер­гия при­те­г­ля­не, сро­д­с­т­во. Ка­к­то и да я на­ри­чат, тя е ед­на и съ­ща ­ Лю­бов на ча­с­ти­те и Лю­бов на ця­ло­то. Ня­ма атом, йон, мо­ле­ку­ла, ко­и­то да не съ­дър­жат вси­ч­ко, да не съ­дър­жат енер­ги­я­та на Лю­бо­в­та.

Ка­к­то в мо­е­то тя­ло са съ­б­ра­ни ми­ли­ар­ди съ­ще­с­т­ва, та­ка и в све­та мо­гат да жи­ве­ят мно­го хо­ра за­е­д­но. Вси­ч­ки хо­ра на Зе­мя­та мо­гат да се съ­бе­рат в един общ ор­га­ни­зъм ­ то­ва е го­ле­ми­ят, ве­ли­ки­ят ко­с­ми­чен чо­век, на­ре­чен Адам Ка­д­мон, в ко­го­то ни­що не уми­ра, но вси­ч­ко се из­ме­ня. Той по­е­ма гри­жа­та за вси­ч­ки съ­ще­с­т­ва, ко­и­то съ­с­та­в­ля­ват не­го­вия ор­га­ни­зъм.

Жи­во­тът е стро­го оп­ре­де­ле­на ма­те­ма­ти­че­с­ка ве­ли­чи­на. Ис­тин­с­ки­ят жи­вот е оня, кой­то из­ти­ча от Ду­ха. Ду­хът е ос­но­ва на жи­во­та и от не­го са про­из­ле­з­ли вси­ч­ки мал­ки ду­хо­ве, вси­ч­ки мал­ки ду­ши. Тоя Дух ин­ду­си­те на­ри­чат Бра­ма, окул­ти­с­ти­те ­ Адам Ка­д­мон, ев­ре­и­те ­ Йе­хо­ва, но вси­ч­ки тия име­на имат и съ­дър­жат ед­на и съ­ща идея. Съ­в­ре­мен­на­та на­у­ка под „Дух“ раз­би­ра не­що, ко­е­то про­ни­к­ва ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во или оная пър­ви­ч­на ма­те­рия, ко­я­то но­си в се­бе си жи­вот чист, не­о­пе­т­нен. Ако има­те от тая пър­ви­ч­на ма­те­рия са­мо сто­ми­ли­он­на част от ми­ли­г­ра­ма, вие ще на­п­ра­ви­те чу­де­са с нея. Но за да из­вър­ши­те чу­де­са, тря­б­ва да раз­бе­ре­те за­ко­ни­те на тая пър­ви­ч­на ма­те­рия. Чо­век гу­би жи­во­та си, за­що­то не по­з­на­ва или не спа­з­ва тия за­ко­ни.
 
Чо­век е ча­с­ти­ца от ця­ло­то и всле­д­с­т­вие на то­ва съ­з­на­ни­е­то на вси­ч­ки хо­ра на Зе­мя­та е съ­б­ра­но в ед­но ця­ло. Съ­з­на­ни­е­то на вси­ч­ки тия хо­ра съ­с­та­в­ля­ва ко­с­ми­че­с­ки­ят чо­век.

Външната природа, това е човекът, разложен на своите части.

Според някои, човекът е съставен от триста милиарда клетки, но според мен те са сто хиляди милиарда. Едно грамадно общество от души. Всяка душа има своя строеж, своите мисли и чувства, стремежи. Обаче всички клетки се подчиняват на една централна душа. Всеки човек е малка душица във великия Божествен организъм.
Вие сте свободни, но се подчинявате на закони, които са общи за целия организъм.

Хората представляват система от скачени съдове, според която, ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него.

Бог тря­б­ва да съ­ще­с­т­ву­ва ка­то мо­щ­на идея в съ­з­на­ни­е­то и в ума на чо­ве­ка. Ако чо­век не ми­с­ли за при­ро­да­та, от­къ­де ще по­чер­пи си­ли и ма­те­ри­а­ли, с ко­и­то да ра­бо­ти? Чо­век жи­вее в без­пре­дел­но­то про­с­т­ран­с­т­во, от вси­ч­ки не­бе­с­ни те­ла по­лу­ча­ва по­да­ръ­ци ка­то от ед­на ве­ли­ка май­ка, но не му ид­ва на­ум да пра­ти ед­но бла­го­дар­с­т­ве­но пи­с­мо за бла­га­та, ко­и­то по­лу­ча­ва. Има по­ща за оня свят, но вие сте за­б­ра­ви­ли къ­де се на­ми­ра. Мо­же да сте уче­ни, но за­б­ра­вя­те съ­ще­с­т­ве­ни­те не­ща. Бла­го­дар­но­ст­та е съ­ще­с­т­ве­но не­що.

Не­въз­мо­ж­но е чо­век да уни­що­жи се­бе си, по­не­же жи­во­тът е це­ло­ку­пен, чо­век е жив еле­мент от ед­но ця­ло и по ни­кой на­чин не мо­же да уни­що­жи тоя жив еле­мент. Един чо­век не мо­же да уни­що­жи ця­ло­то. Ни­то пък ця­ло­то мо­же да уни­що­жи, да раз­ру­ши сво­и­те ча­с­ти.

Ду­ша­та е то­ва, в ко­е­то вси­ч­ко жи­вее. Тя вклю­ч­ва в се­бе си ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во, вси­ч­ки си­ли, ця­ла­та ма­те­рия, вси­ч­ко ви­ди­мо и не­ви­ди­мо.

Под „ду­ша“ аз раз­би­рам съ­з­на­ни­е­то, ве­ли­ко­то съ­з­на­ние на ця­ло­то, на би­ти­е­то в ду­ша­та. Тя но­си съ­з­на­ни­е­то. Вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то от пам­ти­ве­ка е ста­на­ло, то е на­пи­са­но вър­ху нея, тя го но­си.

Чо­ве­ш­ка­та ду­ша не се е въ­п­лъ­ти­ла на­пъл­но в чо­веш­ко­то тя­ло. Тя­ло­то не е съ­вър­ше­но, част от на­ша­та ду­ша се­ди вън и ча­ка апар­та­мент за нея. И ду­хът ни съ­що. Те­пър­ва в нас се гра­ди един храм, в кой­то ще до­й­де Бог да жи­вее.

Взе­мам две ду­ми: „дух“ и „ду­ша“. Ду­хът е то­ва, ко­е­то тла­с­ка хо­ра­та да вър­вят. А пък ду­ша­та е то­ва, ко­е­то въз­при­е­ма не­ща­та, ко­е­то съ­дър­жа не­ща­та. Зна­чи ду­хът е, кой­то да­ва, а пък ду­ша­та е, ко­я­то въз­при­е­ма. Зна­чи те­че­ни­е­то на ду­ша­та е от­вън на­въ­т­ре, а пък дви­же­ни­е­то на ду­ха е от­въ­т­ре на­вън. Те са две те­че­ния, ко­и­то се сре­щат ед­но­в­ре­мен­но ­ на ду­ха и на ду­ша­та. То­ва, ко­е­то вли­за в нас и ко­е­то из­ли­за от нас. То­ва, ко­е­то вли­за в нас, е те­че­ни­е­то на ду­ша­та. То­ва, ко­е­то из­ли­за от нас, е те­че­ни­е­то на ду­ха. И ко­га­то те­зи две те­че­ния са пра­вил­ни, съ­ра­з­мер­ни, то­ва е ща­с­ти­е­то.

 Във все­ки чо­век, в къ­ща­та на тя­ло­то му жи­вее ед­но съ­ще­с­т­во, ко­е­то е кра­си­во ­ ра­зум­но съ­ще­с­т­во жи­вее в чо­ве­ка. Ня­кой път туй съ­ще­с­т­во е за­т­во­ре­но, ня­кой път е сво­бо­д­но. Вие ви­ж­да­ли ли сте чо­ве­ш­ка­та ду­ша? Аз съм я ви­ж­дал. Тя е един ан­гел, кой­то е за­т­во­рен в ко­ли­ба, кой­то е за­т­во­рен в за­т­вор.

Ду­ша­та е свър­за­на с ви­с­ши съ­ще­с­т­ва от раз­ли­ч­ни йе­рар­хии, а пък чо­ве­ш­ки­ят дух е свър­зан с Бо­га.

Ду­ша­та е съ­ще­с­т­ву­ва­ла пре­ди тя­ло­то. Ду­ши­те съ­з­да­ват те­ла­та, но те­ла­та не мо­гат да съ­з­да­дат ду­ши.

Ду­ша­та на чо­ве­ка е в гър­ди­те му, в ди­ха­тел­на­та си­с­те­ма. Слън­че­ви­ят въ­зел е се­да­ли­ще на ду­ша­та.

Ду­ша­та има две се­да­ли­ща: ед­но­то в слън­че­вия въ­зел, под лъ­жи­ч­ка­та, а пък дру­го­то в цен­тъ­ра на мо­зъ­ка. И ко­га­то Го­с­под ка­з­ва: „Си­не мой, дай ми сър­це­то си!“, раз­би­ра се то­ва мя­с­то до­лу, то е мя­с­то­то на Бо­га.

Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.

От ду­ша­та във вид на си­ло­ви ли­нии из­ли­зат вси­ч­ки ор­га­ни на чо­ве­ш­ко­то тя­ло. Спо­ред ед­ни ду­ша­та се на­ми­ра ня­къ­де под лъ­жи­ч­ка­та, спо­ред дру­ги ­ в цен­тъ­ра на слън­че­вия въ­зел (сто­ма­ш­ния мо­зък). В сто­ма­ш­ния мо­зък се на­ми­рат ред ган­г­лии, ко­и­то об­ра­зу­ват пър­ви­ч­ния мо­зък, кой­то пък иг­рае ро­ля при хра­но­с­ми­ла­не­то и кръ­во­о­б­ра­ще­нието ­ там е мя­с­то­то на сим­па­ти­ч­на­та не­р­в­на си­с­те­ма.

Чо­век е ед­но­в­ре­мен­но фи­зи­че­с­ко и ду­хо­в­но съ­ще­с­т­во. Ду­ша­та е, ко­я­то уп­ра­в­ля­ва то­ва съ­ще­с­т­во. Тя е по­лу­ду­хо­в­на и по­лу­ма­те­ри­ал­на „фи­зи­че­с­ка ма­те­рия“ ­ то­ва е све­тът на фор­ми­те, не­об­хо­ди­ми за про­я­ва­та и би­ти­е­то на не­ща­та. Ду­хо­вен свят ­ то­ва са ония си­ли, ко­и­то ра­бо­тят за съ­з­да­ва­не­то на тия фор­ми.
Ду­ша­та ­ то­ва е ус­ло­ви­е­то, ко­е­то по­д­го­т­вя съ­г­ра­ж­да­не­то на тия фор­ми. Вся­ка ду­ша тря­б­ва да има тя­ло, за да се про­я­ви.

Сър­це­то не е до­с­та­тъ­ч­но да да­де не­об­хо­ди­ма­та енер­гия, за­то­ва умът че­с­то го кре­ди­ти­ра. А ду­ша­та пък кре­ди­ти­ра ума.

Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа.

Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице. Аз съм оная благородна, възвишена мисъл, която никой с нищо не може от мен да премахне.
 
Кол­ко­то ед­на ду­ша е по-раз­ви­та, по-бла­го­ро­д­на, тол­ко­ва и све­т­ли­на­та на очи­те е по-ме­ка. В не­бе­то ня­ма хо­ра с тъм­ни или све­т­ли ко­си, от тях из­ли­за са­мо све­т­ли­на ­ и те по тая све­т­ли­на се раз­ли­ча­ват един от друг.

Когато вярвам, че имам душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам душа, почвам да скърбя. За мене да вярвам в душата си е извор на радост.