Книгата не е само енциклопедия на българската лечителска мисъл през вековете, защото съдържа мъдростта на радетели и на физическото, и на нравственото здраве, а и практическо, приложимо ръководство и в наши дни. Едно от най-честите възражения е, че подобен начин на лечение изисква много време и усилия. Но и резултатите са други – те в значителна степен превъзхождат успеваемостта от прилагането на класическото алопатично лечение. За това има много обяснения, едно от тях е, че личното участие на човека в избора на терапията, в подбора на средствата и начините, в приготовлението на билковите и други препарати, ангажира неговото съзнание и процесът на лечение се осъществява не само във физическото тяло, а и в другите тънки тела, което е верният път към здравето.

"Природата лекува със свой ритъм и срок – лечебните процеси са завършени, а резултатите – трайни."

ФИ­ЗИ­О­ЛЕ­ЧЕ­НИЕ


ВО­ДО­ЛЕ­ЧЕ­НИЕ

Во­до­ле­че­ни­е­то се е при­ла­га­ло от на­шия на­род от най-ста­ри вре­ме­на. Бла­гот­вор­но­то дейс­т­вие на во­да­та ка­то ле­чеб­но и ук­реп­ва­що (за­ка­ля­ва­що) сред­с­т­во се­га е до­ка­за­но на­уч­но. То е по­доб­но на дейс­т­ви­е­то на слън­че­ва­та свет­ли­на, въз­ду­ха и дви­же­ни­е­то.
Упот­ре­бе­но пра­вил­но и ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­но, во­до­ле­че­ни­е­то за­як­ча­ва здра­ви­те и спо­ма­га за оз­д­ра­вя­ва­не­то на бол­ни­те; при­ло­же­но оба­че неп­ра­вил­но и без да се от­чи­та със­то­я­ни­е­то на ли­це­то, ко­е­то се под­ла­га на во­до­ле­че­ние, мо­же да раз­с­т­рои и най-здра­вия ор­га­ни­зъм.

ДЕЙС­Т­ВИЕ НА ТОП­ЛА­ТА ВО­ДА

Топ­ла­та (37–38оС), но не го­ре­ща (39–40–42оС) во­да при по-про­дъл­жи­тел­но въз­дейс­т­вие (по­ве­че от ня­кол­ко се­кун­ди до 1–2 ми­ну­ти) след пър­во­на­чал­но­то въз­буж­да­не дейс­т­ву­ва ус­по­ко­я­ва­що. Кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве по ко­жа­та под вли­я­ние на топ­ла­та во­да се раз­ши­ря­ват. Кръв­та за­поч­ва да те­че в по-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во от вът­реш­ност­та на тя­ло­то към ко­жа­та и кръв­но­то на­ля­га­не спа­да.

Дейс­т­вие на сту­де­на­та во­да

Сту­де­на­та во­да (под 30оС) има сил­но въз­бу­ди­тел­но дейс­т­вие; ко­га­то се при­ла­га пра­вил­но, тя раз­д­виж­ва, ожи­вя­ва, обод­ря­ва, усил­ва об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та. От дейс­т­ви­е­то на сту­де­на­та во­да кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве на ко­жа­та в на­ча­ло­то се сви­ват, ко­е­то бър­зо се пос­лед­ва от раз­ши­ре­ние. Ко­жа­та се за­чер­вя­ва, т. е. от вът­реш­ност­та на тя­ло­то при­иж­да кръв, и с то­ва се об­лек­ча­ват бол­ни­те ор­га­ни. При пър­ва­та фа­за на то­зи про­цес, при сви­ва­не­то на кож­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве, кръв­но­то на­ля­га­не се по­ви­ша­ва. При­ло­же­ни­е­то на сту­де­на во­да изис­к­ва ор­га­ни­зъм, кой­то мо­же на сил­но­то дейс­т­вие на во­да­та да от­го­ва­ря с про­ти­во­дейс­т­вие, ор­га­ни­зъм, кой­то не е слаб и мо­же да от­го­ва­ря с ре­ак­ция на сту­де­но­то дейс­т­вие. Ня­ма ли то­ва про­ти­во­дейс­т­вие, то вся­ко при­ло­же­ние на сту­де­на­та во­да е без­с­мис­ле­но и вред­но. Сту­де­на­та ба­ня се при­ла­га за къ­со вре­ме (1–3 ми­ну­ти) за ця­ла и по­ло­вин ба­ня, а по­ве­че във фор­ма на ду­шо­ве, по­ли­ва­ния, се­дя­щи (от­вод­ни) ба­ни, ба­ни на кра­ка­та, пръс­ка­ния, уви­ва­ния и ка­то пос­лед­но при­ло­же­ние плу­ва­не.

Дейс­т­вие на вод­ни­те про­це­ду­ри

От­на­ча­ло при за­поч­ва­не на вся­ка (топ­ла или сту­де­на) вод­на про­це­ду­ра чо­век мо­же да има неп­ри­ят­но чув­с­т­во, но то ско­ро пре­ми­на­ва в об­що при­ят­но усе­ща­не; са­мо то­га­ва та­зи про­це­ду­ра е доб­ра за ор­га­низ­ма. Вод­ни­те про­це­ду­ри прив­ли­чат кръв­та към ко­жа­та и то­ва е един от ос­нов­ни­те ме­ха­низ­ми на тях­но­то дейс­т­вие.
Вод­но­то ле­че­ние пре­диз­вик­ва, об­що взе­то, че­ти­ри важ­ни дейс­т­вия вър­ху ор­га­низ­ма на здра­ви­те и бол­ни­те. Из­ра­зе­ност­та на те­зи дейс­т­вия за­ви­си от тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та, про­дъл­жи­тел­ност­та на въз­дейс­т­ви­е­то Ј, об­що­то със­то­я­ние на ли­це­то и свик­ва­не­то на ор­га­низ­ма с вод­ни­те про­це­ду­ри.
1. То въз­дейс­т­ву­ва пре­ди всич­ко вър­ху нер­в­на­та сис­те­ма; сту­де­ни­те и крат­кот­рай­ни­те го­ре­щи про­це­ду­ри дейс­т­ву­ват въз­буж­да­що, а дъл­гот­рай­ни­те го­ре­щи – по­тис­ка­що.
2. Вър­ху сър­це­то сту­де­ни­те ба­ни дейс­т­ву­ват, ка­то за­ба­вят пул­са и по­ни­жа­ват кръв­но­то на­ля­га­не; топ­ли­те ба­ни учес­тя­ват ле­ко пул­са и сни­жа­ват кръв­но­то на­ля­га­не, а го­ре­щи­те учес­тя­ват зна­чи­тел­но пул­са и по­ви­ша­ват на­ля­га­не­то.
3. При пра­вил­но про­веж­да­не во­до­ле­че­ни­е­то усил­ва фун­к­ци­и­те на всич­ки ор­га­ни и уве­ли­ча­ва об­мя­на­та.
4. Уве­ли­ча­ва се от­де­ля­не­то на ури­на.
За­то­ва при не­раз­по­ло­же­ние доб­ре е да се про­ве­де во­до­ле­че­ние за ня­кол­ко (6–7) дни до 2–3 сед­ми­ци. Ху­ба­во е и при пъл­но здра­ве да се пред­п­ри­е­ма во­до­ле­че­ние за об­що ук­реп­ва­не и за­ка­ля­ва­не. Во­до­ле­че­ни­е­то тряб­ва да се про­веж­да по ле­кар­с­ко пред­пи­са­ние.
Към во­до­ле­че­ни­е­то се от­на­ся и пи­е­не­то на пре­ва­ре­на во­да, ко­я­то е по­лез­на при мно­го за­бо­ля­ва­ния – на сто­ма­ха, бъб­ре­ци­те, сър­це­то, чер­ния дроб, на нер­ви­те, при за­пек и др. На­ши­ят на­род при­ла­га ле­че­ние с пре­ва­ре­на во­да.
Зак­лю­че­ние. Во­да­та, свет­ли­на­та, чис­ти­ят въз­дух, рас­ти­тел­на­та ди­е­та, дви­же­ни­я­та и гим­нас­ти­ка­та, пос­лед­ва­ни от дъл­бо­ко ди­ша­не, ма­саж и ве­се­ло нас­т­ро­е­ние, са най-мощ­ни­те ле­чеб­ни фак­то­ри.

Раз­ни ви­до­ве ба­ни

Об­щи упът­ва­ния. Ба­ня обик­но­ве­но се на­ри­ча по­то­пя­ва­не­то на ця­ло­то тя­ло или са­мо на част от не­го във во­да – в пър­вия слу­чай ба­ня­та се каз­ва ця­ла (об­ща), а във вто­рия слу­чай – мес­т­на. В на­род­на­та ме­ди­ци­на се из­пол­зу­ват и два­та ви­да ба­ни.
Как­то за об­ща­та, тъй и за мес­т­на­та ба­ня има на­роч­но нап­ра­ве­ни ва­ни, но при лип­са на та­ки­ва мо­же да си пос­лу­жим и с под­ръч­ни сред­с­т­ва, пред­ва­ри­тел­но прис­по­со­бе­ни за цел­та.
Спо­ред цел­та, за ко­я­то се упот­ре­бя­ват, ба­ни­те би­ват хи­ги­ен­ни, т. е. са­мо за оми­ва­не и очис­т­ва­не на тя­ло­то, и ле­чеб­ни – за ле­че­ние на ня­кои бо­лес­ти.
Ба­ни­те с во­да от 35 до 38оС се на­ри­чат топ­ли; ба­ни­те с во­да от 30 до 35оС – хлад­ки; от 20 до 30оС – хлад­ни, а под 20оС – сту­де­ни. (Тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та да се из­мер­ва из­к­лю­чи­тел­но с во­ден топ­ло­мер, а не с ръ­ка.)
Ба­ни, на ко­и­то тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та във вре­ме на къ­па­не­то се по­кач­ва, се на­ри­чат по­кач­ва­щи, дру­ги­те пък, на ко­и­то тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та се по­ни­жа­ва, се на­ри­чат по­ни­жа­ва­щи.
Топ­ли­те ба­ни се пра­вят ви­на­ги в топ­ло по­ме­ще­ние (25оС), но ни­ко­га в по-сту­де­но.
Хлад­ни­те и сту­де­ни­те ба­ни ни­ко­га не се при­ла­гат при усе­ща­не на студ, тръп­ки, въ­об­ще при не­дос­та­тъч­но топ­ло тя­ло. Тя­ло­то тряб­ва пред­ва­ри­тел­но да се за­топ­ли. Ако ба­ни­те са це­ли (об­щи), тряб­ва да се пра­вят на стай­на тем­пе­ра­ту­ра, ка­то при то­ва ви­на­ги бъ­дат пред­шес­т­ву­ва­ни от сту­де­но оми­ва­не на че­ло­то, гър­ди­те и вра­та или пък заб­раж­да­не на че­ло­то със сту­де­на кър­па.
Теж­ко бол­ни­те тряб­ва да бъ­дат под­по­ма­га­ни във вре­ме на ба­ня­та и да пра­вят кол­ко­то мо­же по-мал­ко дви­же­ния. При нуж­да мо­гат да се нап­ра­вят прис­по­соб­ле­ния за ля­га­не.
Мно­го пре­по­ръ­чи­тел­но е във во­да­та не­теж­ко бол­ни­те да пра­вят дви­же­ния с кра­ка­та, ръ­це­те, ма­са­жи и т. н. с цел да се об­ра­зу­ват въл­ни и та­ка да се уве­ли­чи ме­ха­ни­чес­ко­то дейс­т­вие на во­да­та. При теж­ко бол­ни въл­ни­те се об­ра­зу­ват от вто­ро (об­с­луж­ва­що) ли­це.
Вся­ка топ­ла ба­ня тряб­ва да се пос­лед­ва от сту­де­но об­ли­ва­не, душ или фрик­ция, ка­то во­да­та е с 5 или 10оС по-сту­де­на от во­да­та на ба­ня­та съ­от­вет­но за де­ца и сла­би бол­ни и с 10оС за здра­ви хо­ра.
Вся­ка хлад­ка ба­ня, ако е ця­ла, се пос­лед­ва от сту­де­но об­ли­ва­не на кра­ка­та и бед­ра­та. Не­об­хо­ди­ми­те за цел­та съ­до­ве се при­гот­вят още в на­ча­ло­то на ба­ня­та.
След вся­ка ба­ня (топ­ла или сту­де­на) е не­об­хо­ди­мо гла­ва­та доб­ре да се из­су­ши, а тя­ло­то енер­гич­но да се из­бър­ше със су­ха кър­па. Ако бол­ни­ят има по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра, взи­ма се са­мо го­ля­ма­та мок­ро­та чрез по­пи­ва­не с кър­па­та, без да се из­бър­с­ва на­пъл­но, пос­ле ля­га в лег­ло­то или пък се раз­д­виж­ва до пъл­но за­топ­ля­не.
Не заб­ра­вяй­те, че по вре­ме на как­ва­то и да е ба­ня се по­лу­ча­ват из­па­ре­ния. За­то­ва след при­вър­ш­ва­не на ба­ня­та (ако е про­ве­де­на в стая) про­зор­ци­те тряб­ва да се от­во­рят, за да се про­вет­ри на­пъл­но ста­я­та, в ко­я­то ос­та­ва бол­ни­ят. Дъл­бо­ко­то ди­ша­не, ко­е­то нас­тъп­ва след вся­ка ба­ня, съ­що на­ла­га то­ва.

Ця­ла (об­ща) ба­ня

При ця­ла­та ба­ня чо­век се по­то­пя­ва във во­да­та до вра­та. Тя въз­буж­да ця­ло­то тя­ло. Тряб­ва да про­дъл­жа­ва са­мо до­ка­то се чув­с­т­ву­ва при­ят­на.
За та­зи ба­ня во­да­та тряб­ва да е 250–300 л, за да мо­же чо­век, ка­то лег­не във ва­на­та, да бъ­де пок­рит с во­да до ши­я­та; за де­ца са дос­та­тъч­ни 50–100 л во­да.
Топ­ла ця­ла (об­ща) ба­ня (35–37оС) е по­лез­на при без­съ­ние, сър­деч­но нес­по­койс­т­вие (нев­ро­за), при нер­в­на въз­бу­да и ня­кои ду­шев­ни бо­лес­ти. В те­зи слу­чаи ба­ня­та трае 10–15–20–25 ми­ну­ти и мо­же да се пов­то­ри след 8 ча­са. През вре­мет­ра­е­не­то Ј се при­ба­вя го­ре­ща во­да, за да се за­паз­ва тем­пе­ра­ту­ра­та все ед­на и съ­ща.
По-дъл­гот­рай­ни (по­ня­ко­га це­ли ча­со­ве и дни) це­ли топ­ли ба­ни вли­я­ят мно­го доб­ре при бъб­реч­ни ка­мъ­ни, улес­ня­ват от­де­ля­не­то на за­дър­жа­на в пи­коч­ния ме­хур ури­на и дейс­т­ву­ват доб­ре при по-раз­п­рос­т­ра­не­ни из­га­ря­ния.
Го­ре­щи це­ли ба­ни (38–42°С) са под­хо­дя­щи са­мо за въз­рас­т­ни със здра­ви нер­ви и сър­це, и то с про­дъл­жи­тел­ност 3 до 10 ми­ну­ти. Де­ца­та по­на­сят та­зи ба­ня до 10 ми­ну­ти. Ба­ня­та вся­ко­га тряб­ва да се пра­ви на гла­ден сто­мах. Пре­ди вли­за­не във ва­на­та бол­ни­ят тряб­ва да из­мие ли­це­то и гла­ва­та с топ­ла во­да, а във вре­ме на ба­ня­та се пос­та­вя при­ят­но го­рещ ком­п­рес на гла­ва­та.
Те­зи ба­ни са по­лез­ни ка­то за­топ­ля­що сред­с­т­во при не­дос­та­тъч­на те­лес­на топ­ли­на, при зи­мор­ни­ча­вост, усе­ща­не на сту­де­ни тръп­ки, прос­ту­да и пр. С тях мо­же да се пре­диз­ви­ка бър­зо и изо­бил­но из­по­тя­ва­не. Нак­рая ви­на­ги тряб­ва да се пос­лед­ват от об­ли­ва­не с по-сту­де­на во­да: за сла­би­те и де­ца­та с 5оС, а за здра­ви­те с 10оС по-нис­ка от упот­ре­бе­на­та при ба­ня­та. След та­зи ба­ня бол­ни­ят бър­зо се из­су­ша­ва, об­ли­ча и раз­д­виж­ва на чист въз­дух или не­из­су­шен, увит в хав­лия, ля­га в лег­ло и се за­ви­ва доб­ре, за да се из­по­ти.
Ка­то ле­чеб­но сред­с­т­во та­зи ба­ня на­ми­ра при­ло­же­ние при всич­ки ви­до­ве ко­ли­ки и спаз­ми, пя­сък в бъб­ре­ци­те и жлъч­ка­та, хро­нич­но от­ра­вя­не с оло­во, кож­ни сър­бе­жи и бо­лес­ти, нев­рал­гии, нев­ри­ти, иши­ас.
Та­зи ба­ня не се по­на­ся доб­ре и тряб­ва да се из­бяг­ва при нев­ро­зи, при сър­деч­ни бо­лес­ти, мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния и др. Заб­ра­не­на е и при ате­рос­к­ле­ро­за, при нап­лив на кръв в гла­ва­та, ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не.
Важ­но е да се знае, че прос­ту­дя­ва­не след го­ре­ща ба­ня е не­въз­мож­но.
От прак­ти­ка­та се знае, че го­ре­щи­те ба­ни се по­на­сят по-лес­но в сед­на­ло със­то­я­ние, от­кол­ко­то в лег­на­ло.