ТУ­БЕР­КУ­ЛО­ЗА

Об­щи упът­ва­ния

Ту­бер­ку­ло­за­та е об­що за­бо­ля­ва­не, при ко­е­то се ув­реж­дат раз­лич­ни ор­га­ни. При­чи­ня­ва се от ту­бер­ку­лоз­ни­те бак­те­рии, ко­и­то мал­ко из­дър­жат на слън­че­ва свет­ли­на, но дъл­го се за­паз­ват на влаж­но и тъм­но мяс­то.
Ту­бер­ку­ло­за­та мо­же да бъ­де бе­лод­роб­на и из­вън­бе­лод­роб­на: на лим­ф­ни­те въз­ли (скро­фу­ло­за), на грък­ля­на (ла­рин­к­са), на ко­жа­та (лу­пус), на кос­ти­те (ту­бер­ку­ло­зен ос­тит), на мо­зъч­ни­те об­вив­ки (ту­бер­ку­ло­зен ме­нин­гит), на ко­рем­на­та об­вив­ка (ту­бер­ку­ло­зен пе­ри­то­нит), на чер­ва­та (ту­бер­ку­ло­зен ен­те­рит), на ста­ви­те (ту­бер­ку­ло­зен ар­т­рит) и др.
Най-чес­ти­ят на­чин на за­ра­зя­ва­не е през ди­ха­тел­на­та сис­те­ма при ки­ха­не, каш­ля­не, го­вор или чрез прах, в кой­то се съ­дър­жат ту­бер­ку­лоз­ни бак­те­рии. То мо­же да ста­не и през ус­та­та с хра­на или при упот­ре­ба­та на мля­ко от бол­ни кра­ви, а по-ряд­ко чрез пряк кон­такт (це­лув­ки). За въз­ник­ва­не­то на бо­лест­та зна­че­ние имат на­ма­ле­на­та съп­ро­ти­ва на ор­га­низ­ма (слаб и из­то­щен ор­га­ни­зъм), не­хи­ги­е­нич­ни­те ус­ло­вия, ал­ко­хо­лиз­мът, тю­тю­но­пу­ше­не­то и др.
Ту­бер­ку­ло­за­та про­ти­ча мно­го раз­но­об­раз­но в за­ви­си­мост от мяс­то­то и раз­ви­ти­е­то на бо­лес­т­ния про­цес Ле­че­ни­е­то се гра­ди на пра­вил­но­то из­пол­з­ва­не на слън­це­то, во­да­та, ди­е­та­та, по­чив­ка­та и уме­ре­но­то дви­же­ние плюс бод­рия дух на бол­ния — всич­ко, ко­е­то уве­ли­ча­ва съп­ро­ти­ви­тел­ни­те си­ли на ор­га­низ­ма.

Бе­лод­роб­на ту­бер­ку­ло­за (ох­ти­ка)

Бе­лод­роб­на­та ту­бер­ку­ло­за е за­раз­на бо­лест, но за­ра­зя­ва­не­то от нея не ста­ва та­ка лес­но, как­то при дру­ги­те за­раз­ни бо­лес­ти (скар­ла­ти­на, брус­ни­ца, диф­те­рия, грип и др.). За да се за­ра­зи чо­век от ту­бер­ку­ло­за, не е дос­та­тъч­но да се доп­ре вед­нъж до бол­ния или не­го­ви­те пред­ме­ти, а е нуж­но да бъ­де близ­ко до не­го про­дъл­жи­тел­но вре­ме и чес­то — нап­ри­мер ко­га­то жи­вее за­ед­но с бол­ния.
При­чи­ни. Прос­ту­да­та са­ма по се­бе си не е в със­то­я­ние да при­чи­ни ту­бер­ку­ло­за. Слу­чай­но­то про­ник­ва­не на ту­бер­ку­лоз­ни­те бак­те­рии (ко­хо­ви­те пръ­чи­ци) ряд­ко во­ди до за­бо­ля­ва­не. Те са опас­ни са­мо за ор­га­низ­ми с не­дос­та­тъч­ни съп­ро­ти­ви­тел­ни си­ли. Ос­вен хра­на­та зна­че­ние имат ло­ши­те хи­ги­ен­ни ус­ло­вия — влаж­ни и тъм­ни квар­ти­ри, прах, пу­ше­не на тю­тюн, теж­ки гри­жи, раз­в­ра­тен жи­вот, ал­ко­хо­ли­зъм. Ня­кои от­да­ват бо­лест­та и на нас­лед­с­т­ве­ни при­чи­ни, т.е. че тя се пре­да­ва от ро­ди­те­ли­те на де­ца­та. То­ва не е до­сущ вяр­но. Ако де­ца­та из­рас­нат при доб­ри ус­ло­вия, не ще за­бо­ле­ят от ту­бер­ку­ло­за, въп­ре­ки че ро­ди­те­ли­те им са би­ли ту­бер­ку­лоз­ни.
За­ня­ти­е­то (про­фе­си­я­та) оказ­ва съ­що из­вес­т­но вли­я­ние за по­я­ва­та и раз­ви­ти­е­то на та­зи бо­лест. От нея за­бо­ля­ват по­ве­че ли­ца, при­ну­де­ни да ра­бо­тят в зат­во­ре­ни по­ме­ще­ния, да ди­шат зас­то­ял и раз­ва­лен въз­дух, т.е. влияе не тол­ко­ва са­ма­та про­фе­сия, а ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то се из­пъл­ня­ва тя.
Об­що­то от­с­лаб­ва­не на тя­ло­то е дру­га пред­раз­по­ла­га­ща при­чи­на. То мо­же да се дъл­жи на за­гу­ба на кръв при чес­ти по­мя­та­ния, на про­дъл­жи­тел­на пре­у­мо­ра и гла­ду­ва­не, на про­дъл­жи­тел­но бо­ле­ду­ва­не и др.
По ка­къв на­чин ста­ва за­ра­зя­ва­не­то? То­ва е въп­рос, кой­то дъл­го вре­ме бе­ше спо­рен — да­ли ста­ва с кап­чи­ци (пръс­ки), ко­и­то из­ли­зат от ус­та­та на бол­ни­те при каш­ли­ца, ки­ха­не, ви­ка­не и т.н., или с прах. То­зи спор се­га е ре­шен в сми­съл, че за­ра­зя­ва­не­то ста­ва глав­но с кап­чи­ци­те (пръс­ки­те), т.е. ин­фек­ци­я­та е, как­то се каз­ва, кап­ко­ва. Из­вес­т­но, но зна­чи­тел­но по-мал­ко зна­че­ние има пра­хът от из­съх­на­ли храч­ки, пръс­ки и дру­ги за­раз­ни ма­те­ри­а­ли.
Бе­лод­роб­на­та ту­бер­ку­ло­за има две фор­ми: хро­нич­на и ос­т­ра.
А. Хро­нич­на бе­лод­роб­на ту­бер­ку­ло­за
Приз­на­ци. На­чал­ни­те про­я­ви на хро­нич­на­та ту­бер­ку­ло­за са от общ ха­рак­тер и са не­яс­ни. Бол­ни­ят е от­пад­нал, ня­ма апе­тит, тем­пе­ра­ту­ра­та му ле­ко се по­ви­ша­ва. По­я­вя­ва се и сла­ба каш­ли­ца. Има бол­ки в гър­ди­те, осо­бе­но под клю­чи­ци­те или меж­ду пле­щи­те и ра­ме­на­та. Ли­це­то е бле­до. Ве­чер­но вре­ме тем­пе­ра­ту­ра­та се по­кач­ва до 37,2—37,5°С, ряд­ко по­ве­че. Каш­ли­ца­та ста­ва влаж­на, бол­ни­ят от­де­ля храч­ки, ко­и­то от­на­ча­ло са бе­ли, леп­ка­ви, а по-сет­не жъл­те­ни­ка­ви, гной­ни. По­ня­ко­га се явя­ват и храч­ки с кръв.
Ако не се ле­ку­ва, бол­ни­ят про­дъл­жа­ва да от­с­лаб­ва, а каш­ли­ца­та се усил­ва все по­ве­че и по­ве­че. Храч­ки­те ста­ват чес­ти и по-обил­ни, осо­бе­но сут­рин. Ве­чер тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва, бол­ни­ят се из­по­тя­ва, ли­це­то чес­то поб­лед­ня­ва. По­я­вя­ват се бо­де­жи в гър­ди­те.
При нап­ред­на­ла фор­ма бол­ни­ят мо­же да зап­ри­ли­ча на съ­щин­с­ки ске­лет, ли­це­то му ста­ва бле­до­син­ка­во. Той хра­чи гъс­ти и жъл­те­ни­ка­ви храч­ки, а кра­ка­та му се по­ду­ват. То­ва е обик­но­ве­на­та кар­ти­на. Тя мо­же да се раз­вие в ня­кол­ко го­ди­ни или сед­ми­ци.
Ус­лож­не­ния. Раз­сей­ва­не на бо­лест­та със за­ся­га­не на раз­лич­ни ор­га­ни. По­ня­ко­га се по­я­вя­ват сил­ни вне­зап­ни кръ­во­из­ли­ви.
Пред­с­ка­за­ние. За ту­бер­ку­ло­за­та обик­но­ве­но се мис­ли, че е мно­го опас­на бо­лест. Ако оба­че се от­к­рие нав­ре­ме и се ле­ку­ва пра­вил­но със съв­ре­мен­ни ле­кар­с­т­ва, тя мо­же да се лик­ви­ди­ра.
Пред­паз­ва­не. Да се из­бяг­ват не­ре­дов­ни­ят, не­хи­ги­е­ни­чен жи­вот, ал­ко­хо­лът и тю­тю­нът, прос­ту­да­та. Ви­на­ги да се хра­чи в плю­вал­ни­ци. Бол­ни­те да се изо­ли­рат в от­дел­ни стаи, ка­то се при­уч­ват и за­дъл­жа­ват да па­зят дру­ги­те от за­ра­зя­ва­не.
Хи­ги­е­на. Ако бол­ни­ят не е в ле­чеб­но за­ве­де­ние, тряб­ва да жи­вее в хи­ги­е­нич­ни ус­ло­вия, ка­то си съз­да­де под­хо­дя­ща до­маш­на об­с­та­нов­ка. В жи­ли­ще­то тряб­ва да има го­ля­ма чис­то­та, дво­рът да бъ­де ви­на­ги по­ме­тен, из не­го да ня­ма не­чис­то­тии, ко­и­то да гни­ят и да раз­ва­лят въз­ду­ха. Ста­я­та и лег­ло­то на бол­ния да се под­ре­дят съг­лас­но да­де­ни­те в том I нас­тав­ле­ния за гле­да­не на бол­ни. Доб­ре е бол­ни­ят да дър­жи в ста­я­та си 2—3 сак­сии с лю­би­мо цве­те, и при то­ва сам да се гри­жи за не­го, ка­то ре­дов­но го по­ли­ва и му се рад­ва.
Бол­ни­ят тряб­ва да ле­жи 2—3 ча­са днев­но на от­к­ри­то сред при­ро­да­та или при от­во­рен про­зо­рец, а при ло­шо вре­ме про­зо­ре­цът да се зат­ва­ря. Ле­жа­не­то да ста­ва при на­пъл­но от­пус­на­то тя­ло и спо­кой­но ди­ша­не, с мис­ли за доб­ро бъ­де­ще и с вя­ра в ско­рош­но­то оз­д­ра­вя­ва­не. Ежед­нев­но, нап­ри­мер сут­рин, да се пра­вят за 3 до 5 ми­ну­ти въз­душ­ни ба­ни, съ­че­та­ни с лек ма­саж на тя­ло­то със су­ха чет­ка или гру­ба въл­не­на кър­па (вж. том I), но без раз­т­ри­ва­не на гър­ди­те и гър­ба.
Бол­ни­ят тряб­ва да но­си ле­ки гор­ни въл­не­ни дре­хи, ко­и­то да са свет­ли и про­вет­ри­ви, и да се па­зи от прос­ту­да. От­руп­ва­не­то с мно­го дре­хи и ша­ло­ве е опас­но, за­що­то те из­неж­ват. Обув­ки­те тряб­ва да са удоб­ни — тес­ни­те стя­гат кра­ка­та, из­по­тя­ват ги и ги из­мо­ря­ват.
Пра­вил­но­то хра­не­не има го­ля­мо зна­че­ние. При лип­са на апе­тит бол­ни­ят мо­же да се ос­та­ви един ден на со­ко­ве или на су­ро­во яде­не (вж. том I). Да се пред­по­чи­та мла­до ме­со от аг­не, те­ле, пти­ца или пряс­на ри­ба — през ден или все­ки ден по 200—250 г. Пре­по­ръч­ва се и при­ро­до­съ­об­раз­но хра­не­не с млеч­но-рас­ти­тел­на, зе­лен­чу­ко­ва и пло­до­ва хра­на, мед, мас­ло, мля­ко, оре­хи, бул­гур, про­со, соя, кар­то­фи, ориз и т.н., раз­лич­но сгот­ве­ни и раз­но­об­раз­но под­не­се­ни. Изо­бил­но да се да­ват пло­до­ве и со­ко­ве от зе­лен­чу­ци (при то­ва су­ро­ви). Ал­ко­хол и тю­тюн в ни­ка­къв слу­чай да не се упот­ре­бя­ват.
Не вся­ко от­с­лаб­ва­не оз­на­ча­ва вло­ша­ва­не на бо­лест­та, как­то и на­пъл­ня­ва­не­то не зна­чи още по­доб­ря­ва­не — на­пъл­ня­ва­не, съп­ро­во­де­но с чув­с­т­во на не­раз­по­ло­же­ност, уме­ре­ност, от­пад­на­лост, теж­ко ди­ша­не и т.н., е вред­но. В слу­чая най-доб­ро­то е да се за­па­зи сред­но тег­ло.
В ни­ка­къв слу­чай бол­ни­ят не би­ва да от­па­да ду­хом. Вя­ра­та в оз­д­ра­вя­ва­не­то, ув­ли­ча­не­то в при­ят­ни ум­с­т­ве­ни за­ни­ма­ния и при­я­тен раз­го­вор имат го­ля­мо зна­че­ние за бър­зо­то оз­д­ра­вя­ва­не на бол­ния. Бла­го­да­ре­ние на та­къв дух раз­ни­те неп­ри­ят­ни усе­ща­ния (бе­за­пе­ти­тие, без­съ­ние, от­пад­на­лост, да­же каш­ли­ца и бо­де­жи) бър­зо из­чез­ват или ста­ват по­но­си­ми вед­на­га след нап­ра­ве­ния пре­лом в ду­ха на бол­ния.
Ту­бер­ку­лоз­но бол­ни­ят тряб­ва да спаз­ва стро­га хи­ги­е­на. Той тряб­ва да из­ми­ва ръ­це­те и ус­та­та си пре­ди и след вся­ко яде­не, да мие ре­дов­но зъ­би­те си и по ни­ка­къв на­чин да не гъл­та храч­ки­те, ни­то да плюе нав­ся­къ­де, за­що­то по та­къв на­чин се раз­на­ся за­ра­за­та. Плю­ва­не­то тряб­ва да ста­ва в спе­ци­а­лен плю­вал­ник, кой­то да се из­ва­ря­ва и в не­го да се пос­та­вя 5 % ли­зо­лов раз­т­вор. Бол­ни­ят да се хра­ни в от­дел­ни съ­до­ве и с от­дел­ни при­бо­ри, ко­и­то след яде­не да се из­ва­ря­ват. Дол­ни­те дре­хи съ­що тряб­ва да се из­ва­ря­ват. Ко­га­то каш­ля, бол­ни­ят да пос­та­вя кър­па (най-доб­ре книж­на) или ръ­ка­та си на ус­та­та. Да не пу­ши, ни­то да по­се­ща­ва за­ве­де­ния, къ­де­то въз­ду­хът е не­чист (ка­фе­не­та, кръч­ми). Да бъ­де по въз­мож­ност по­ве­че на чист въз­дух, да не е из­ло­жен на вя­тър или те­че­ние.
Ту­бер­ку­лоз­но бол­ни­ят тряб­ва да дър­жи тя­ло­то си ви­на­ги чис­то. Чис­то­та­та ос­ве­жа­ва ко­жа­та, обод­ря­ва ор­га­низ­ма и улес­ня­ва ди­ша­не­то. Ба­ни­те за чис­то­та са по­лез­ни за оне­зи, ко­и­то ня­мат тем­пе­ра­ту­ра, ка­то про­дъл­жи­тел­ност­та им е око­ло 10 ми­ну­ти, след ко­е­то бол­ни­ят се из­т­ри­ва доб­ре и ос­та­ва в ста­я­та. Фрик­ци­и­те тряб­ва да се пра­вят бър­зо (3 ми­ну­ти) и да се спи­рат при кръ­во­хра­че­не. По­ло­ви­те въз­буж­да­ния тряб­ва да се из­бяг­ват.
По­лез­но за бол­ни­те е кли­ма­то­ле­че­ни­е­то в не­ви­со­ки пла­нин­с­ки мес­та, но след съ­вет с ле­кар. На­ше­то оте­чес­т­во е бо­га­то с та­ки­ва мес­та. Са­мо ка­то об­щи на­со­ки ще спо­ме­нем ня­кол­ко осо­бе­нос­ти, ко­и­то да слу­жат при из­бор на мяс­то за кли­ма­то­ле­че­ние.
Мор­с­ки­ят кли­мат не е за пре­по­ръч­ва­не. Ви­со­коп­ла­нин­с­ки­ят кли­мат се пре­по­ръч­ва на бол­ни със за­па­зе­ни си­ли, без тем­пе­ра­ту­ра, при ко­и­то бо­лест­та е в ня­коя от фа­зи­те на оз­д­ра­вя­ва­не. Във всич­ки ос­та­на­ли слу­чаи не се пре­по­ръч­ва. Сред­ноп­ла­нин­с­ки­ят кли­мат е под­хо­дящ при поч­ти всич­ки слу­чаи. Пол­с­ки­ят кли­мат се пре­по­ръч­ва при ос­т­ри­те фор­ми на бо­лест­та и те­зи бол­ни се чув­с­т­ват доб­ре са­мо в по­ле­то. Мно­го ес­тес­т­ве­но, той е под­хо­дящ ка­то пре­ход­но мяс­то към сред­ноп­ла­нин­с­кия и ви­со­коп­ла­нин­с­кия кли­мат.
Бол­ни­ят тряб­ва да из­мер­ва тем­пе­ра­ту­ра­та си сут­рин в 7 ч., на обяд в 12 ч., сле­до­бед в 4 ч. и ве­чер в 7 ч. Тер­мо­ме­тъ­рът се дър­жи 5 ми­ну­ти под миш­ни­ца­та. Ако тем­пе­ра­ту­ра­та над­ми­на­ва 37,5°С, бол­ни­ят тряб­ва да ле­жи. Той мо­же да пра­ви ле­ки раз­ход­ки, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та му ня­кол­ко дни под­ред е по-нис­ка от 37°С. Обик­но­ве­но бол­ни­ят тряб­ва да спи 9—10 ча­са.
Раз­ход­ки се пра­вят от­на­ча­ло мал­ко, са­мо в дво­ра, ка­то все­ки ден се уве­ли­ча­ват. Те тряб­ва да пре­къс­ват, щом тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ка­чи или пък за­ва­ли дъжд, по­я­ви се си­лен вя­тър или мъг­ла. Бол­ни­ят не тряб­ва да пра­ви уси­ле­ни фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния с ръ­це, да ка­ра лод­ка, да иг­рае те­нис, да ка­ра ве­ло­си­пед, да плу­ва, да ти­ча, да яз­ди кон.
При бла­гоп­ри­ят­но (топ­ло) вре­ме през го­ди­на­та мно­го доб­ре дейс­т­ва хо­де­не­то с бо­си кра­ка по рос­на или мок­ра тре­ва. То­ва ка­ля­ва и ук­реп­ва тя­ло­то.
Жи­ли­ще­то на ту­бер­ку­лоз­но бол­ния тряб­ва да се под­дър­жа чис­то. Доб­ре е в ста­я­та му да има ока­че­ни по та­ва­на или раз­х­вър­ля­ни по по­да бо­ро­ви клон­ки или клон­ки от ел­ха. Вся­ка ве­чер пре­ди ля­га­не бо­ро­ви­те клон­ки да се раз­тър­с­ват доб­ре, за да из­ли­за аро­ма­ти­чен пра­шец, кой­то пре­чис­т­ва и за­сил­ва дро­бо­ве­те. След 3—4 сед­ми­ци се за­ме­нят с но­ви. Дре­хи­те на бол­ния чес­то да се из­ла­гат на слън­це. При­бо­ри­те за яде­не да се из­ва­ря­ват най-мал­ко 1/2—1 час във во­да. Близ­ки­те на бол­ния не би­ва да спят в не­го­ва­та стая, тряб­ва да се хра­нят с от­дел­ни при­бо­ри, да дър­жат про­зор­ци­те на ста­я­та от­во­ре­ни, при вся­ко до­пи­ра­не до бол­ния и не­го­ви­те пред­ме­ти (дре­хи, пос­тел­ки, ри­зи, кър­пи, ви­ли­ци, лъ­жи­ци) да из­ми­ват ръ­це­те си доб­ре със са­пун и во­да. Да ми­ят ръ­це­те си и пре­ди вся­ко хра­не­не. Дре­хи­те на бол­ния да се пе­рат от­дел­но.
Ле­че­ние. Съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на раз­по­ла­га със си­гур­ни сред­с­т­ва за ле­че­ние на ту­бер­ку­ло­за­та — то тряб­ва да се про­веж­да от спе­ци­а­лист-ле­кар, най-доб­ре от съ­от­вет­ния дис­пан­сер.