БО­ЛЕС­ТИ НА ДИ­ХА­ТЕЛ­НИ­ТЕ ОР­ГА­НИ

Об­щи упът­ва­ния

Хи­ги­е­на на ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни. Важ­но ус­ло­вие, за да се за­па­зят те­зи ор­га­ни от за­бо­ля­ва­не, е да се ди­ша ви­на­ги чист въз­дух. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо да се пре­кар­ва по­ве­че на от­к­ри­то сред при­ро­да­та, да се про­вет­ря­ват ре­дов­но по­ме­ще­ни­я­та, къ­де­то се пре­би­ва­ва, да се из­бяг­ват по­ме­ще­ния със за­мър­сен въз­дух, пре­пъл­не­ни с мно­го хо­ра. При топ­ло вре­ме да се спи на от­во­рен про­зо­рец. По­лез­но е да се пра­вят те­лес­ни уп­раж­не­ния, осо­бе­но ди­ха­тел­на гим­нас­ти­ка, и то на чист въз­дух. Вдиш­ва­не­то тряб­ва да ста­ва през но­са, а из­диш­ва­не­то през ус­та­та.
Мно­го важ­но е да се съз­да­де на­вик да се стои и хо­ди с из­п­ра­ве­но тя­ло, из­пък­на­ли гър­ди и приб­ра­ни на­зад ра­ме­не. Пре­гър­бе­но­то по­ло­же­ние, от­пус­на­ти­те нап­ред ра­ме­не не поз­во­ля­ват дро­бо­ве­те да се про­вет­ря­ват доб­ре. Все­кид­нев­но или през ден да се пра­вят хлад­ни фрик­ции на гър­ди­те. Въз­душ­ни­те и слън­че­ви­те ба­ни са мно­го по­лез­ни и тряб­ва да се пра­вят ре­дов­но. Пу­ше­не­то и пи­е­не­то са вред­ни, мъг­ла­та съ­що.
Всич­ки мер­ки да­ват осо­бе­но доб­ри ре­зул­та­ти, ако се при­ла­гат още в дет­с­ки­те и юно­шес­ки­те го­ди­ни, ко­га­то тя­ло­то се раз­ви­ва.
Об­що за ле­че­ни­е­то на бе­лод­роб­ни­те за­бо­ля­ва­ния. При ле­че­ние на гръд­ни­те бо­лес­ти мно­го важ­но е да се уси­ли съп­ро­ти­ви­тел­на­та спо­соб­ност на тя­ло­то и да се от­с­т­ра­нят вред­ни­те вли­я­ния. Тряб­ва да се оси­гу­рят здра­ва хра­на, хи­ги­е­нич­ни ус­ло­вия и до­бър сън. На­ред с пра­вил­но­то (при­ро­до­съ­об­раз­но­то) хра­не­не да се взе­мат мер­ки за усил­ва­не на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то и ди­ша­не­то. За та­зи цел на­ред с въз­душ­ни­те ба­ни най-под­хо­дя­щи са ком­п­ре­си­те, из­т­ри­ва­ни­я­та (фрик­ци­и­те) и т. н.

Ос­т­ро въз­па­ле­ние на глът­ка­та (ос­тър фа­рин­гит)

При­чи­ни. Най-чес­то нас­тъп­ва при прос­ту­да, ко­га­то в глът­ка­та по­пад­нат бо­лес­тот­вор­ни при­чи­ни­те­ли. По­ня­ко­га прид­ру­жа­ва об­що­то въз­па­ле­ние на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща и ня­кои ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния.
Приз­на­ци. Бол­ни­ят усе­ща су­хо­та и па­ре­не в гър­ло­то, а по­ня­ко­га и бол­ки при прег­лъ­ща­не. Драз­не­не­то в гър­ло­то го при­нуж­да­ва да пра­ви чес­то опит да каш­ля и хра­чи. Ли­га­ва­та ци­па в гър­ло­то е за­чер­ве­на. По­ня­ко­га ези­че­то (мъ­же­цът) е зна­чи­тел­но уве­ли­че­но и бол­ни­ят го чув­с­т­ву­ва ка­то храч­ка в гър­ло­то.
Пред­с­ка­за­ние. Бла­гоп­ри­ят­но. За­бо­ля­ва­не­то обик­но­ве­но трае ня­кол­ко дни.
Пред­паз­ва­не. Фа­рин­ги­тът мо­же да се пов­лияе бла­гоп­ри­ят­но още в са­мо­то на­ча­ло, ако се нап­ра­ви гар­га­ра с хлад­ка во­да, в ко­я­то има ня­кол­ко кап­ки оцет.
Ле­че­ние. На­род­на­та ме­ди­ци­на пре­по­ръч­ва, ако бол­ни­ят е за­пе­чен, да му се нап­ра­ви топ­ла клиз­ма с 1 л во­да или пък да му се да­де очис­ти­тел­но.
Вся­ка сут­рин да се пра­ви пар­на ба­ня на гла­ва­та с чай от лай­ка с про­дъл­жи­тел­ност 5­10 ми­ну­ти, пос­лед­ва­на от го­ре­ща ба­ня на кра­ка­та (40°С за 10­15 ми­ну­ти) и ко­ре­мен ком­п­рес от 4 ха­се­ни пар­че­та, на­то­пе­ни в хлад­ка во­да, пок­ри­ти от­го­ре с въл­нен по­яс. На гър­ло­то се пос­та­вя тор­бич­ка с топ­ла ла­па от пе­чен кро­мид лук, обе­лен, на­ря­зан, из­с­тис­кан и по­ръ­сен с 1 су­пе­на лъ­жи­ца сит­на за­хар и мал­ко ца­ре­вич­но браш­но (за от­не­ма­не на из­лиш­на­та вла­га на ла­па­та), а от­го­ре фла­не­лен бинт ­ дър­жи се до ве­чер­та.
Ве­чер пре­ди ля­га­не се пов­та­ря съ­що­то, съ­че­та­но с „шап­ка“ на гла­ва­та от зе­лен лист пряс­но зе­ле, ле­ко нап­ръс­кан от вът­реш­на­та стра­на с мал­ко оцет, или пък (при гла­во­бо­лие) от тен­зух, на­пъл­не­на със су­ро­ви нас­тър­га­ни кар­то­фи, по­ле­ти с ед­на ка­фе­на чаш­ка оцет, прес­то­я­ли в не­го 1/2 час и мно­го доб­ре из­с­тис­ка­ни. От­го­ре се сла­гат вес­т­ник и въл­не­на шап­ка и се дър­жи до сут­рин­та.
Все­ки 2­3 ча­са през де­ня се пра­ви гар­га­ра с хлад­ка со­ле­на во­да (ед­на ча­ша во­да с1/4 лъ­жич­ка гот­вар­с­ка сол) или с ни­ша­дъ­ре­на во­да (пра­ви се как­то со­ле­на­та во­да). При по-си­лен оток мо­же да се пра­ви гар­га­ра с го­ре­ща ли­мо­не­на во­да. Гар­га­ра се пра­ви и с 2­3 стръ­ка от ме­ча пи­та и джо­д­жен, ко­и­то се ва­рят в по­ло­вин ли­тър во­да, до­ка­то ос­та­не по­ло­ви­на­та. От­вар­ка­та се пре­цеж­да и се гар­га­ри ня­кол­ко пъ­ти на ден, ка­то се сръб­ва и по ед­на-две глът­ки от нея.
Вън­ш­но. По­лез­но е да се на­маз­ва глът­ка­та сут­рин и ве­чер с па­мук, на­то­пен в ли­мо­нов сок.
Вът­реш­но. Да се пие то­пъл чай от лай­ка, под­с­ла­ден с мед и ли­мо­нов сок, или чист ли­мо­нов сок ­ сут­рин, обед и ве­чер по 2­3 ча­е­ни лъ­жич­ки пре­ди яде­не.
Ди­е­та. Ле­ка при­ро­до­съ­об­раз­на, млеч­но-рас­ти­тел­на хра­на с по­ве­че сок от ябъл­ки и дру­ги пло­до­ве или ком­пот с хляб.
При ле­че­ни­е­то тряб­ва да се спаз­ват об­щи­те упът­ва­ния за бо­лес­ти­те на ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни.

Хро­нич­но въз­па­ле­ние на глът­ка­та
(хро­ни­чен фа­рин­гит)

Сре­ща се по-чес­то сред мъ­же­те.
При­чи­ни. Прос­ту­да, осо­бе­но на кра­ка­та, ди­ша­не през ус­та­та на сту­ден и пра­шен въз­дух, неп­ра­вил­но ди­ша­не, зло­у­пот­ре­ба с ал­ко­хол и тю­тюн, хро­нич­на хре­ма или си­ну­зит, пре­ка­ле­но нап­ря­га­не при го­во­ре­не, пе­е­не, ви­ка­не.
Приз­на­ци. Бол­ни­те усе­щат су­хо­та и бол­ки в гър­ло­то, осо­бе­но при прег­лъ­ща­не, драз­не­не и па­ре­не. Ли­га­ва­та ци­па и сли­ви­ци­те в гър­ло­то са за­чер­ве­ни. По тях се на­ми­рат по­ня­ко­га мал­ки чер­ве­ни и по-ряд­ко жъл­ти зрън­ца. Под­че­люс­т­ни­те жле­зи са по­ду­ти. В по­ве­че­то слу­чаи гла­сът е прег­рак­нал и дрез­гав. Чес­то се сре­ща драз­не­ща, мъ­чи­тел­на каш­ли­ца с жи­ла­ви храч­ки. Гър­ло­то ста­ва мно­го чув­с­т­ви­тел­но, по­я­вя­ва се га­де­не за пов­ръ­ща­не. При все че стра­да­ни­е­то е хро­нич­но, чес­то въз­ник­ват пе­ри­о­ди на утих­ва­не и усил­ва­не.
Пред­паз­ва­не. Не­об­хо­ди­мо е ор­га­низ­мът да се за­ка­ля­ва от ран­ни го­ди­ни, ка­то се пра­вят въз­душ­ни ба­ни, а вся­ка ве­чер да се из­ми­ват (из­т­ри­ват) ши­я­та и гър­ди­те със сту­де­на во­да. Да се из­бяг­ва и вред­но­то вли­я­ние на раз­лич­ни­те драз­ни­те­ли (глав­но прос­ту­ди). Да се въз­с­та­но­ви но­со­во­то ди­ша­не.
Ле­че­ние. Ле­че­ни­е­то се про­веж­да как­то при ос­т­ро­то въз­па­ле­ние.
Пу­ше­не­то, ал­ко­хол­ни­те на­пит­ки и праш­ни­ят въз­дух тряб­ва да се из­бяг­ват.
Бол­ни­ят да се на­у­чи да ди­ша пра­вил­но, т. е. през но­са, а не през ус­та­та.
Мор­с­ки­ят и пла­нин­с­ки­ят кли­мат дейс­т­ву­ват доб­ре, осо­бе­но ако се съ­че­та­ят със слън­че­ви и въз­душ­ни ба­ни и с ма­саж на ця­ло­то тя­ло, ка­то се пос­лед­ват от хлад­ка ба­ня (3­5 ми­ну­ти).
Все­ки 2­3 ча­са се пра­ви гар­га­ра с хлад­ка от­вар­ка от ко­ре­ни­те на бя­ла ру­жа (ед­на су­пе­на лъ­жи­ца ко­ре­ни се ва­рят в 200 г во­да 10 ми­ну­ти) или със сла­бо под­со­ле­на во­да (1/4 ча­е­на лъ­жич­ка сол в ча­ша хлад­ка во­да).
Вът­реш­но. От­вар­ка от ра­но­це­леб­ник ­ 1 су­пе­на лъ­жи­ца се за­пар­ва ка­то чай с 300 г вря­ща во­да. Пие се сут­рин, обед и ве­чер пре­ди яде­не по ед­на ви­не­на чаш­ка. Доб­ре дейс­т­ву­ва и от­вар­ка от ко­ре­ни­те на бя­ла ру­жа ­ ед­на ча­е­на лъ­жич­ка ко­ре­ни се ва­рят в ед­на ча­ша во­да, до­ка­то ос­та­не по­ло­вин ча­ша теч­ност. Пие се сут­рин, обед и ве­чер пре­ди яде­не по ед­на ка­фе­на чаш­ка с мед и ли­мон. При су­хо­та в гър­ло­то се взе­ма кра­ве мас­ло 100 г, мед (пред­ва­ри­тел­но врял 10 ми­ну­ти на вод­на ба­ня) 100 г, ба­де­ми счу­ка­ни 100 г, бя­ла дъв­ка 10 г и кам­фор 1 зър­но с го­ле­ми­на кол­ко­то гра­хо­во, счу­ка­но на прах. Всич­ко се из­сип­ва в чист ти­ган и се бър­ка на тих огън, до­ка­то се сто­пи дъв­ка­та. От та­зи смес се взе­ма по 1 ча­е­на лъ­жич­ка сут­рин, обед и ве­чер пре­ди яде­не.
При драз­не­не в гър­ло­то се пре­по­ръч­ва да се из­пи­ва на глът­ки по ед­но су­ро­во раз­би­то яй­це, под­с­ла­де­но с мед.
При ле­че­ни­е­то тряб­ва да се имат пред­вид об­щи­те упът­ва­ния за бо­лес­ти­те на ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни.

Ра­ни на гър­ло­то (ул­це­ра­ти­вен фа­рин­гит)

При­чи­ни. Те мо­гат да бъ­дат най-раз­лич­ни: ту­бер­ку­ло­за на гър­ло­то, си­фи­лис, диф­те­рит и дру­ги.
Приз­на­ци. Ра­ни в гър­ло­то от раз­лич­на го­ле­ми­на и вид.
Ле­че­ние. Спо­ред бо­лест­та, ко­я­то ги е по­ро­ди­ла. Ако не е из­вес­т­на, да се тър­си ле­кар­с­ка по­мощ. След то­ва или да се при­ло­жи ка­за­но­то за съ­ща­та бо­лест, или пък бол­ни­ят да се до­ве­ри на гри­жи­те на ле­кар спе­ци­а­лист по съ­щи­те бо­лес­ти.

Гър­ло­бол (ан­ги­на)

При­чи­ни. Прос­ту­да и по­па­да­не в глът­ка­та и гър­ло­то на бо­лес­тот­вор­ни мик­ро­би или ви­ру­си.
Приз­на­ци. Бол­ни­ят усе­ща бол­ки в гър­ло­то, осо­бе­но при прег­лъ­ща­не. Тем­пе­ра­ту­ра­та се по­кач­ва, ези­кът по­бе­ля­ва, дъ­хът за­поч­ва да ми­ри­ше, бол­ни­ят има за­пек, лип­са на апе­тит и об­ща от­пад­на­лост. Сли­ви­ци­те са за­чер­ве­ни и по­ду­ти; по тях чес­то се виж­дат мал­ки жъл­ти зрън­ца. След 3­4­5 дни от за­бо­ля­ва­не­то сли­ви­ци­те из­б­лед­ня­ват и спа­дат, гной­на­та ма­те­рия пос­те­пен­но из­чез­ва. Тем­пе­ра­ту­ра­та спа­да, бол­ки­те из­чез­ват и бол­ни­ят се чув­с­т­ву­ва по-доб­ре.
Пред­паз­ва­не. Да се из­бяг­ва прос­ту­да­та. Да не се упот­ре­бя­ват мно­го сту­де­ни на­пит­ки (во­да, би­ра, ви­но). При сту­де­но вре­ме да се об­ли­чат топ­ли дре­хи и обув­ки. Доб­ре е да не се го­во­ри и пее на сту­де­но, да не се ти­ча, ко­га­то е сту­де­но, има вя­тър, ни­то пък да се ди­ша мно­го сту­ден въз­дух. И да не се об­щу­ва с бол­ни от та­зи бо­лест. Важ­но зна­че­ние има за­ка­ля­ва­не­то на ор­га­низ­ма.
Ле­че­ние. Про­веж­да се как­то при въз­па­ле­ние на глът­ка­та, ка­то се дейс­т­ву­ва на сли­ви­ци­те и об­що на ця­ло­то тя­ло. Ос­вен то­ва все­ки 2—3 ча­са да се пра­ви гар­га­ра с го­ре­ща ли­мо­не­на во­да (20­30 кап­ки на ча­ша во­да), с го­рещ чай от лай­куч­ка или с го­рещ чай от жълт кан­та­ри­он (1 су­пе­на лъ­жи­ца цвят се за­пар­ва с 200 г вря­ща во­да и кис­не зах­лу­пе­но 1—2 ча­са) или пък с от­вар­ка от къ­пи­на (20 г лис­та и цвят се за­пар­ват с 500 г вря­ща во­да и врят 10 ми­ну­ти, ка­то из­с­ти­не, се пре­цеж­да).
Мно­го е важ­но след вся­ко хра­не­не да се из­п­лак­ват гър­ло­то и ус­та­та с хлад­ка ли­мо­но­ва или со­ле­на во­да.
Са­мов­ну­ше­ние. С об­ща­та фор­му­ла: „Все­ки ден във вся­ко от­но­ше­ние все по-доб­ре и по-доб­ре ми ста­ва.“
При ле­че­ни­е­то тряб­ва да се имат пред­вид и об­щи­те упът­ва­ния за бо­лес­ти­те на ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни.