ПЪ­ТИ­ЩА

Об­щи упът­ва­ния

Бъб­ре­ци­те за­ед­но с пи­кочни­те пъ­ти­ща об­ра­зу­ват пи­кочния апа­рат. Два­та бъб­ре­ка имат бо­бо­вид­на фор­ма и са го­ле­ми кол­ко­то юм­рук. Те ле­жат на зад­на­та ко­рем­на сте­на в по­яс­на­та об­ласт от две­те стра­ни на гръб­на­ка. Пок­ри­ти са с тън­ка кап­су­ла и са об­ви­ти в маз­ни­на. През бъб­ре­ци­те за крат­ко вре­ме ми­на­ва всичко­то ко­личес­т­во кръв и се от­де­ля ури­на­та, ко­я­то се съ­би­ра в бъб­речно­то ле­генче. От­там по пи­кочоп­ро­во­да тя се от­веж­да в пи­кочния ме­хур. Ко­га­то ме­ху­рът се на­пъл­ни, усе­ща­ме на­пън за ури­ни­ра­не. Пи­кочни­ят ме­хур тряб­ва да се из­п­раз­ва ре­дов­но. За­дър­жа­не­то на ури­на­та в не­го за дъл­го е вред­но. Топ­ли­те це­ли ба­ни об­лек­чават ра­бо­та­та на бъб­ре­ци­те.
Бъб­речни­те бо­лес­ти в по­вечето случаи се за­раж­дат бав­но, раз­ви­ват се скри­то и са опас­ни, за­що­то не причиня­ват са­мо мес­т­ни раз­с­т­ройс­т­ва. Важ­но сред­с­т­во за ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то им е из­след­ва­не­то на ури­на­та. Обаче за то­ва не би­ва да се съ­ди са­мо по вън­ш­ния вид. Тя мо­же да е мът­на, гъс­та, да има утай­ка и при все то­ва бол­ни­ят да ня­ма бъб­речно за­бо­ля­ва­не — нап­ри­мер при прос­ту­да, трес­ка и сил­но те­лес­но нап­ря­га­не ури­на­та има чер­ве­ни­кав цвят. В дру­ги случаи утай­ка­та е бя­ла, а при чер­нод­роб­ни за­бо­ля­ва­ния ури­на­та има тъ­мен цвят. При ня­кои бъб­речни бо­лес­ти тя мо­же да е на­пъл­но бис­т­ра.
Бол­ни­ят тряб­ва да ща­ди бъб­ре­ци­те си, т. е. да от­бяг­ва всичко, ко­е­то ги драз­ни. За цел­та да се из­бяг­ват ал­ко­хол­ни­те на­пит­ки и хра­на­та да е бед­на от­към сол и бел­тъчни ве­щес­т­ва. В нея тряб­ва да има сле­ди или мал­ко ко­личес­т­во гот­вар­с­ка сол. Да не се упот­ре­бя­ват сил­ни под­п­рав­ки ка­то пи­пер, горчица и др. Вмес­то оцет да се упот­ре­бя­ва ли­мо­нов сок. В ин­те­рес на бол­ния е да ог­ра­ничи упот­ре­ба­та на ме­со. Ви­на­ги да се пред­почитат мля­ко­то (пряс­но и ки­се­ло), су­пи­те от пло­до­ве и зе­ленчуци, всички ви­до­ве пло­до­ве (осо­бе­но ди­ни­те, пъ­пе­ши­те, чере­ши­те и яго­ди­те при ус­ло­вие да се ядат су­ро­ви и доб­ре сдъв­ка­ни, дю­ли­те — су­ро­ви или сва­ре­ни, а най-мно­го гроз­де­то), зе­ленчуци (ре­вент, ря­па — да се взе­ма пре­ди яде­не по 1 су­пе­на лъ­жи­ца, чер­вен кро­мид лук, чесън, зем­ни ябъл­ки и зе­лен фа­сул) и зър­не­ни хра­ни. Це­ли­на­та, кон­сер­ви­ра­ни­те и су­хи­те зе­ленчуци са заб­ра­не­ни за бол­ни­те от бъб­речни бо­лес­ти.
Лечеб­на хра­на за стра­да­щи­те от бъб­речна бо­лест са тик­ви­те във вид на мар­ма­лад. Взе­ма се 1 сред­но го­ля­ма тик­ва и се от­ряз­ва ка­па­кът Ј. От об­ра­зу­ва­ния от­вор се из­г­реб­ват кон­ци­те и сем­ки­те на тик­ва­та. В та­ка при­гот­ве­на­та тик­ва се на­ли­ва 1/4 л чист мас­ли­нен зех­тин и се при­ба­вя 1/4 кг не­бет­ше­кер. Тик­ва­та се сла­га в теп­сия, ка­то Ј се пос­та­вя ка­пачето, и се пече. След ка­то се из­пече, ма­ха се ко­ра­та, а вът­реш­ност­та се раз­бър­к­ва, смачква се и ста­ва на мар­ма­лад. Взе­ма се сут­рин, обед и вечер пре­ди яде­не по 1 су­пе­на лъ­жи­ца. Съ­що е по­лез­на тик­ва­та ва­ре­на, печена, във вид на крем с мля­ко и пр. В ня­кои случаи са по­лез­ни до­ма­ти­те и до­ма­те­но­то пю­ре, при­гот­ве­но по ва­ку­у­мен начин. Из­меж­ду ди­е­ти­те на пър­во мяс­то тряб­ва да се пос­та­ви су­ро­во­яд­с­т­во­то.
Ка­то на­пит­ка ос­вен пряс­на­та во­да да се упот­ре­бя­ват пло­до­ви со­ко­ве, а съ­що чай от ко­си­те на ца­ре­ви­ца или от шип­ко­ви­те пло­до­ве (то­зи чай, пре­це­ден и при­ет вът­реш­но, действа за ук­реп­ва­не на бъб­ре­ци­те), или от­вар­ка от маг­да­но­зе­ни ко­ре­ни, или от­вар­ка от ко­ре­ни­те на трос­кот, или пък от­вар­ка от овес. Съ­що по­лез­на е и су­ро­ват­ка­та.
Кли­мат. За хо­ра­та, ко­и­то стра­дат от бъб­речна бо­лест, не е без­раз­лично при как­ви кли­ма­тични ус­ло­вия жи­ве­ят, за­що­то кли­ма­тът мо­же бла­гоп­ри­ят­но и неб­ла­гоп­ри­ят­но да дейс­т­ва вър­ху бо­лест­та. На та­ки­ва бол­ни се пре­по­ръчват топ­ли и су­хи мес­та. Пла­нин­с­ки­ят сту­ден и чес­то вла­жен въз­дух не е бла­гоп­ри­я­тен за тях. Осо­бе­но мно­го тряб­ва да из­бяг­ват сту­ден и си­лен вя­тър да не ду­ха в гър­ба им. Съ­що та­ка да се па­зят от пре­у­мо­ра, мок­ри и сту­де­ни кра­ка, влаж­ни жи­ли­ща и про­дъл­жи­тел­но сто­е­не във вла­жен въз­дух. Във влаж­ния въз­дух ко­жа­та сла­бо се по­ти, за­що­то кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве са пос­то­ян­но сви­ти, по­ра­ди ко­е­то бъб­ре­ци­те се пре­сил­ват. За бол­ни­те е нуж­но чрез слънчеви ба­ни да уси­лят дей­ност­та на ко­жа­та си и да об­лекчат бъб­ре­ци­те. Вечер кра­ка­та да се из­ми­ват с хлад­ка во­да (30°С), а при пос­то­ян­но сту­де­ни кра­ка вся­ка вечер да се пра­вят го­ре­щи ба­ни (40°С) с 1—2 ше­пи мор­с­ка сол.

Ал­бу­мин в ури­на­та

Ал­бу­ми­нът е бел­тъчно ве­щес­т­во, ко­е­то нор­мал­но не се съ­дър­жа в ури­на­та. В по­вечето случаи съ­дър­жа­ни­е­то на ал­бу­мин в ури­на­та е приз­нак за бъб­речно ув­реж­да­не. По-ряд­ко то­ва се сре­ща и при здра­ви бъб­ре­ци.
Причини. Ал­бу­мин в ури­на­та с ув­реж­да­не на бъб­ре­ци­те се явя­ва при ос­тър или хро­ничен неф­рит, при неф­ро­за, при хро­нични бо­лес­ти на бе­ли­те дро­бо­ве с наг­но­я­ва­не, при ня­кои ин­фек­ци­оз­ни бо­лес­ти — грип, скар­ла­ти­на, ан­ги­на.
Ал­бу­мин в ури­на­та без ув­реж­да­не на бъб­ре­ци­те се наб­лю­да­ва в юно­шес­ки­те го­ди­ни и ту се явя­ва, ту изчез­ва. Най-чес­то се явя­ва след дъл­го хо­де­не, а съ­що и след пре­у­мо­ра, при про­дъл­жи­тел­но сто­е­не, а изчез­ва след почив­ка. Ал­бу­мин в ури­на­та мо­же да се ус­та­но­ви и след обил­но яде­не, сту­де­на ба­ня, ко­рем­ни ко­ли­ки и др. Ко­га­то те­лес­на­та тем­пе­ра­ту­ра е по­ви­ше­на не­за­ви­си­мо по как­ва причина, обик­но­ве­но ко­личес­т­во­то на ал­бу­ми­на в ури­на­та е мал­ко и изчез­ва с па­да­не­то на тем­пе­ра­ту­ра­та.
Приз­на­ци. Ко­га­то бъб­ре­ци­те са ув­ре­де­ни, на­личието на ал­бу­мин се прид­ру­жа­ва и от дру­ги про­я­ви — бле­да ко­жа, ото­ци под кле­пачите и по кра­ка­та, про­ме­ни в ко­личес­т­во­то и със­та­ва на ури­на­та и др., но не­ви­на­ги. Чес­то бъб­речно­то за­бо­ля­ва­не про­тича дъл­го вре­ме скри­то, без­сим­п­том­но.
Пред­с­ка­за­ние. То е раз­лично и за­ви­си от сте­пен­та на бъб­речно­то ув­реж­да­не.
Пред­паз­ва­не. На­сочено е сре­щу причини­те на ос­нов­но­то за­бо­ля­ва­не.
Лечение. Пре­ди всичко се ле­ку­ва за­бо­ля­ва­не­то, чиято про­я­ва е на­личието на ал­бу­мин в ури­на­та, и то сво­ев­ре­мен­но от ле­кар-спе­ци­а­лист.
От на­род­на­та ме­ди­ци­на се из­пол­зват след­ни­те сред­с­т­ва:
I. Сут­рин, обед и вечер 20 ми­ну­ти пре­ди яде­не при по­ви­ше­но съ­дър­жа­ние на урея (пи­кочина) в кръв­та бол­ни­ят да взе­ма или:
а) по 1 су­пе­на лъ­жи­ца смес от 250 г бял уров (фий) зър­на, смле­ни на браш­но и за­бър­ка­ни с 250 г чист пчелен мед и со­ка на 1 ли­мон; или пък:
б) по 1—2 су­пе­ни лъ­жи­ци си­роп от тик­ва: от­ряз­ва се ка­па­кът Ј, из­важ­дат се са­ло­то и сем­ки­те, ку­хи­на­та се на­пъл­ва със сит­на за­хар, зах­луп­ва се с ка­па­ка и та­ка стои 24 часа. След то­ва си­ро­път се из­ли­ва в ши­ше и се дър­жи за­пу­ше­но на сту­де­но мяс­то да не вкис­не.
II. Де­сет ми­ну­ти след ед­но от ка­за­ни­те сред­с­т­ва да из­пи­ва 1 чаш­ка от 100 г от­вар­ка от 5 кит­ки маг­да­ноз (лис­та и дръж­ки) за­ед­но с 5 ме­сес­ти ли­мо­на, раз­ря­за­ни все­ки на 4 час­ти, и 2 пъл­ни су­пе­ни лъ­жи­ци очис­те­ни ове­се­ни зър­на — в 1,5 л во­да на тих огън се ва­рят 10 ми­ну­ти, след то­ва се при­ба­вят по 2 пъл­ни су­пе­ни лъ­жи­ци лис­та от къ­пи­на, из­т­рав­ниче и пол­с­ки хвощ и 1 пъл­на су­пе­на лъ­жи­ца ко­но­пе­но се­ме, счука­но на сит­но. вари се още 10 ми­ну­ти и ка­то из­с­ти­не, се пре­цеж­да.
Ди­е­та. Ве­ге­та­ри­ан­с­ка хра­на, млечно-рас­ти­тел­на с по­вече пло­до­ве (ви­на­ги из­ми­ти, за­що­то се пръс­кат с от­ров­ни хи­ми­ка­ли) и зе­ленчуци или пък обик­но­ве­на хра­на без свин­с­ко, го­веж­до, ов­неш­ко и кон­сер­ви­ра­ни ме­са и ри­би. Лю­то, ал­ко­хол и тю­тюн — не! Съ­що да се от­бяг­ват коп­ри­ва­та, ла­па­дът и спа­на­кът.
На обяд за­ед­но с дру­га­та хра­на (ви­на­ги съчета­на със са­ла­та от кро­мид лук с маг­да­ноз — лис­та, и мор­ко­ви, на сит­но рен­до­са­ни, с мал­ко чист ви­нен оцет и чист мас­ли­нен зех­тин по вкус) мо­же да изяж­да и по 100 г мла­до ме­со — аг­неш­ко, те­леш­ко, пти­ца или пряс­на ри­ба (речна или оке­ан­с­ка), ва­ре­но или печено, но не и пър­же­но. На вечеря без­мес­на хра­на — ки­се­ло мля­ко, зе­ленчуко­ви яс­тия, ва­ре­на или печена тик­ва, под­с­ла­де­на с мед, яс­тия от грис и ориз, ком­по­ти, но без сли­ви, с мал­ко ле­ко пре­печен хляб. Вмес­то за­хар да пред­почита гли­ко­за­та. Бол­ни­ят ви­на­ги мно­го доб­ре да дъвче хра­на­та, до­ка­то се втечни в ус­та­та му, и то­га­ва да я по­гъл­не.
Вмес­то во­да, ако да­де­ни­те от­вар­ки са не­дос­та­тъчни, да пие от­вар­ка от ца­ре­ви­ца (зър­на): 100 г зър­на с при­бав­ка на 20 шип­ки (плод), раз­ря­за­ни на две, в 600 г во­да на тих огън се ва­рят 30 ми­ну­ти. Ка­то из­с­ти­не, се пре­цеж­да.
III. Два часа след яде­не да из­пи­ва 1 чаша от­вар­ка от 150 г или:
а) от 5 зе­ле­ни лис­та от ин­д­ри­ше, 1 пъл­на су­пе­на лъ­жи­ца ле­не­но се­ме и 1 сред­на въз­ки­се­ла ябъл­ка, раз­ря­за­на на 4 рав­ни час­ти — за­пар­ват се с 300 г вря­ща во­да и на тих огън се ва­ри 10 ми­ну­ти; ка­то из­с­ти­не, се пре­цеж­да чрез из­с­тис­к­ва­не и се за­сил­ва с 300 г го­ре­що сва­ре­но мля­ко. Или пък от­вар­ка:
б) от ца­ре­вични зър­на с шип­ки плод (вж. по-нап­ред „Вмес­то во­да...“).