Албуминът е белтъчно вещество, което нормално не се съдържа в урината. В повечето случаи съдържанието на албумин в урината е признак за бъбречно увреждане. По-рядко това се среща и при здрави бъбреци.

Причини. Албумин в урината с увреждане на бъбреците се явява при остър или хроничен нефрит, при нефроза, при хронични болести на белите дробове с нагнояване, при някои инфекциозни болести — грип, скарлатина, ангина.

Албумин в урината без увреждане на бъбреците се наблюдава в юношеските години и ту се явява, ту изчезва. Най-често се явява след дълго ходене, а също и след преумора, при продължително стоене, а изчезва след почивка. Албумин в урината може да се установи и след обилно ядене, студена баня, коремни колики и др. Когато телесната температура е повишена независимо по каква причина, обикновено количеството на албумина в урината е малко и изчезва с падането на температурата.

Признаци. Когато бъбреците са увредени, наличието на албумин се придружава и от други прояви — бледа кожа, отоци под клепачите и по краката, промени в количеството и състава на урината и др., но невинаги. Често бъбречното заболяване протича дълго време скрито, безсимптомно.

Предсказание. То е различно и зависи от степента на бъбречното увреждане.

Предпазване. Насочено е срещу причините на основното заболяване.

Лечение. Преди всичко се лекува заболяването, чиято проява е наличието на албумин в урината, и то своевременно от лекар-специалист.

От народната медицина се използват следните средства:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при повишено съдържание на урея (пикочина) в кръвта болният да взема или:

а) по 1 супена лъжица смес от 250 г бял уров (фий) зърна, смлени на брашно и забъркани с 250 г чист пчелен мед и сока на 1 лимон; или пък:

б) по 1—2 супени лъжици сироп от тиква: отрязва се капакът Ј, изваждат се салото и семките, кухината се напълва със ситна захар, захлупва се с капака и така стои 24 часа. След това сиропът се излива в шише и се държи запушено на студено място да не вкисне.

II. Десет минути след едно от казаните средства да изпива 1 чашка от 100 г отварка от 5 китки магданоз (листа и дръжки) заедно с 5 месести лимона, разрязани всеки на 4 части, и 2 пълни супени лъжици очистени овесени зърна — в 1,5 л вода на тих огън се варят 10 минути, след това се прибавят по 2 пълни супени лъжици листа от къпина, изтравниче и полски хвощ и 1 пълна супена лъжица конопено семе, счукано на ситно. вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн — не! Също да се отбягват копривата, лападът и спанакът.

На обяд заедно с другата храна (винаги съчетана със салата от кромид лук с магданоз — листа, и моркови, на ситно рендосани, с малко чист винен оцет и чист маслинен зехтин по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска), варено или печено, но не и пържено. На вечеря безмесна храна — кисело мляко, зеленчукови ястия, варена или печена тиква, подсладена с мед, ястия от грис и ориз, компоти, но без сливи, с малко леко препечен хляб. Вместо захар да предпочита гликозата. Болният винаги много добре да дъвче храната, докато се втечни в устата му, и тогава да я погълне.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от царевица (зърна): 100 г зърна с прибавка на 20 шипки (плод), разрязани на две, в 600 г вода на тих огън се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чаша отварка от 150 г или:

а) от 5 зелени листа от индрише, 1 пълна супена лъжица ленено семе и 1 средна възкисела ябълка, разрязана на 4 равни части — запарват се с 300 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути; като изстине, се прецежда чрез изстискване и се засилва с 300 г горещо сварено мляко. Или пък отварка:

б) от царевични зърна с шипки плод (вж. по-напред „Вместо вода...“).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или пък с чай от лайка. След това:

а) Областта на бъбреците се налага с торбичка от тънко хасе (30 на 15 см), напълнена с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), преди поставянето му засилен с 15 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 2 пълни супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). Отгоре се слага вестник. Едновременно се прави и компрес на корема (отпред) от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от бял равнец и листа от джоджен (по 2 супени лъжици от двете се запарват със 700 г вряща вода и захлупено се вари 5 минути), отгоре се слага хасено парче и вълнен пояс, който да пристегне и торбичката с квасеца на бъбреците. След това се прави лек сух масаж на сливиците с двата палеца: 15 пъти от зад ушите до под брадата и толкова пъти в обратна посока. Ако сливиците са гнойни, гърлото да се налага с топла лапа от твърдо сварен белтък от яйце, на ситно настърган на ренде и поръсен с 1 чаена лъжичка пудра захар.

На главата при главоболие се слага „шапка“ от тънко хасе, ушита така, че да покрива главата от веждите до тила, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7—9 супени лъжици настъргани диви кестени или пък с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на каша, а отгоре — вълнена шапка. При липса на главоболие се слага „шапка“ от суров зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, отгоре — вълнена шапка. Държат се до сутринта.

б) Или пък цяла топла баня (38°С за 10—20 минути) с хвойнови таблетки — за една баня се вземат 4 такива таблетки, които се продават в санитарните магазини. След банята се прави сухо увиване, лежи се 1—2 часа за по-добро изпотяване, а след препотяването — сухо изтриване, преобличане и спане с „шапка“ от квасец или пък от зелен лист прясно зеле на главата (вж. точка а).

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване. В областта на бъбреците се поставя мушама от хаваджива с размери 25 на 15 см, а отгоре тропосано парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна (рецептата Ј е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Забележка. При всяко сваляне на мушамата мястото Ј да се изтрие с памуче, натопено в аптекарски спирт. Ако кожата не понася тази мушама, вместо нея болният да носи само фланелен пояс.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко с изключение на билките и диетата. При нужда лечението продължава по плана.

Важни добавки:

1. Болният трябва да обърне сериозно внимание за своевременно лечение на гнойни сливици, гноен синузит или пък гранулом в зъбите.

2. Да следи краката му винаги да са сухи и топли. За целта през студените и влажни дни да се облича топло и сутрин, обувайки чорапите си, да напръска ходилата им с малко прясно смлян синап (от аптеката).

3. Необходим е природосъобразен живот: рано ставане, рано лягане, чиста храна и весело настроение без излишни грижи и ядове.