За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


2014 - година на активното Слънце

Годината на активното Слънце ще започне със смяна на полюсите в полето на светилото: през януари отрицателният, който се намираше през отминалата слънчева фаза на върха, ще се превърне в положителен, а положителният – в най-ниската точка на сферата – в отрицателен. Деполяризацията се осъществява на границата на два процеса: първият е отрицателен, в случая със Слънцето по-скоро неутрален. Тогава преобладава външното налягане и полето се насища с енергии. В края на фазата вътрешното напрежение под влияние на налягането нараства до такава степен, че изригва от центъра и се разлива по периферията.  

Кои са източниците, от които Слънцето черпи енергия? То само по себе си нито свети, нито грее. Една лупа е неутрална – тя не се загрява, не свети в тъмното, но  на слънчева светлина може да повиши температурата на даден обект до стотици градуси. Подобно явление представлява Слънцето: то е ситуирано в пресечната точка на множество обекти, на космически влияния от всякакъв характер. В известен смисъл светилото играе ролята и на фокус, и на обект на въздействие, защото освен външната поляризация, съществува и вътрешна: центърът е с положителен знак, т.е. отдава енергия, а периферията – с отрицателен, там енергията се реализира. Затова външните зони на Слънцето са огнени, горещи, а във вътрешността му според Учителя Дънов е „вечна пролет“, там се съдържа неговата интелигентност. Умът е поляризиран със знак плюс. 

Независимо от своята форма всички лупи образуват кръгло поле – само по този начин може да се постигне висока степен на концентрация на светлината и да се преобразуват нейните лъчи. Слънцето не е просто кръгло, то има съвършена сферична форма, то е идеал за всички същества в системата. Защо? Защото основният поток от енергия идва от Божественото Слънце, от центъра на всемира. Колкото е по-завършена формата на едно тяло, колкото е по-фина материята, от която е съставено, толкова повече светлина ще приема от най-чистия източник. Да се къпеш в лъчите на централното Слънце означава да си едно с космоса, да пътуваш навсякъде и всичко да присъства в теб. Това са мирът, блаженството, нирвана, раят. За подобни същности – Учители, светии, адепти на Земята, се казва, че излъчват светлина и че могат и в тъмното да осветяват пътя си: те са се превърнали във фокус, който приема лъчите на централното Слънце. Такива хора могат да се хранят не с въплътената, многократно пречупена светлина в плодовете, въобще в храната, а да приемат енергия направо от Слънцето.

Светилото, освен от центъра на всемира, е под  влиянието и на други две основни полета: на 12-те съзвездия от зодиакалния кръг и на планетите в слънчевата система. До средата на сегашната пета раса, времето около н.е., Слънцето взаимодейства главно със съзвездията, което в голяма степен определя и характера на влиянията му върху Земята. Съзнанието на хората е било свързано по-скоро с небето, отколкото с планетата. Физическото тяло и външните сетива не са били развити, тънките тела са съответствали на други, небесни измерения, а третото око е било отворено. Наследници на тази предисторическа епоха са т.нар. великани от Библията и по-късното им потомство в лицето на филистимците и техния герой Голиат, както титаните и техните порождения – циклопите от гръцките митове. Титаните образуват първото поколение богове: то се възприема като величествена, мрачна, отдалечена от хората небесна йерархия. През първата половина на петата раса започва организацията на слънчевата система, като първо се активизира полето на вътрешните, твърдите планети. Това е времето на второто поколение богове, които слизат на планината Олимп. Те установяват отношения с хората. Резултатът е създаването на герои, които се превръщат в образец на въплътения човек – и наистина гърците установяват мерките на земен обитател в скулптурни изображения от камък и глина. Това са пропорциите на новия човек, адекватни, съизмерими с физическата среда. 

До началото на н.е. божествата на Слънцето са поставени наравно с другите управители на планети, звезди и съзвездия. Те всички вкупом присъстват в съзнанието на тогавашния човек. Първата монотеистична религия е юдаизмът, но там на фокус е Луната, която по-късно е възприета и от исляма. Това означава, че органичният строй на тези общности е едностранен, специфичен и че той взаимодейства с определен аспект на слънчевата светлина. И в двете общности астралното тяло, чувствата изпитват  огромно вътрешно напрежение, затова в развитието им се срещат върхове и спадове и внезапни, резки промени. Единственият опит през първата половина на петата раса да се признае върховенството на Слънцето се осъществява в Египет. 

Фараонът Аменхотеп IV, царувал през 14 в. пр.н.е., извършва религиозна реформа като налага култ към едно-единствено божество – слънчевия Атон. Това е един от най-драматичните актове в новата история на човечеството, защото е опит да се промени развитието не механически, отвън, а органически, отвътре. Механическите опити са шумни, но при тях резултатът е незабележим – това е все едно с вилица да се опиташ да прокопаеш Земята; при органическите задачата е да се промени начина на влияние на обективните фактори. Египтяните са възприемали своята територия като отражение на небето: река Нил е въплътявала Млечния път, нашата галактика, а местата около нейните брегове, където са били строени дворците, храмовете, пирамидите, градовете са съответствали на определени обекти – съзвездия, звезди, планети и др. Всяко царство, всеки владетел са изпълнявали специфична, звездна функция в общия вселенски организъм. Животът в космическите висоти е отличавал египтяните с особена чистота, знание и сила, с висока държавна организация, но и със силна, сложна жреческа каста, която е трябвало да балансира между сложните, понякога противоречиви отношения между множеството фактори на небето. В египетската, както и в индийската митология, съществува множество божества, които са израз на определени сили и играят ролята на посредници между небето и Земята.  И изведнъж се появява фараон, който отрича цялата досегашна система на многогласие, на  равновесие и мъдрост и приема едно-единствено върховно божество – Атон. Това означава не просто смяна на мирогледа, но и на мястото на египтяните и на Египет в космическия организъм. Затова фараонът се преименува на Ехнатон, премества столицата на север, построява нови храмове и въвежда нови ритуали. Египтяните, за разлика от евреите и арабите, са положителни, при тях мъжкото течение, обективният ум изпитват силно външно налягане, което и е причина за връзката и зависимостта им от небето. Тъй като Слънцето е пример за единство – то е и субект, и обект на самото себе си, то събира положителното и отрицателното течение, вътрешните и външните планети в едно поле, то фараонът и близките му се опитват чрез корекции на формата на черепа да събудят неразвитите, спящите сили в своя мозък и така да постигнат пълнотата на първичната човешка същност. Египтяните не са били въплътени докрай в телата си, съзнанието се е намирало отвън и е обективизирало живота на физическото тяло. То се е разглеждало като черупка, като вместилище на реалния човек, затова е било подлагано на всевъзможни манипулации.   

Обикновено небесните влияния се възприемат от хората със закъснение – те могат да се реализират на Земята дори след времето на една ера – 2100 години. През този период светлината, за да се вгради в по-ниското поле, трябва да осъществи множество пречупвания, а самото поле трябва да се обработи, за да приеме тези влияния. Затова обикновено по промените на небето може да се съди и за бъдещите събития на Земята. Случаят с Ехнатон е изключителен – той възприема и действа възможно най-адекватно с движението на обективните фактори. Тяхното влияние на физическото поле, а и в астралния свят тогава е било още толкова фино, че даже египетските жреци не са успявали да долавят тяхната същност, затова приемат действията на фараона като анормални, безумни, които ще разрушат връзката на Египет с небето, ще донесат бедствия и нещастия.. Разминаването във времето между двете страни е толкова голямо, че след смъртта на фараона всичко, носещо неговото име и образ, е заличено. Най-мъдрите, най-знаещите, тези, които трасираха пътя на кавказката подраса, на християнската цивилизация, не успяха да съгласуват своя живот с този на небето. Биха ли могли? Едва ли. За да изпълнят своето предназначение, те трябва да разгърнат и да запазят спецификата на своя характер докрай. И още: подобна радикална промяна може да се осъществи само с участието на духовния свят, на духовната йерархия, която трябва да подготви земната почва за новите влияния.

В началото на новата пета раса, Бог сключва завет със своя раб Ной: човекът повече никога няма да бъде изтребен от лицето на Земята. Белег на завета е дъгата. Дъгата за първи път се явява на Земята, т.е. за първи път на планетата се въплъщават нейните две страни – положителната и отрицателната. По този начин човекът получава възможност да развие и в себе си двете течения и да ги съчетае. Досега в отделните раси са се обработвали или само положителното, лемурийското течение, или само отрицателното, атлантското. Краят и на двата периода е известен – Лемурия загива от огън, а Атлантида – от потоп, като огромната част от населението на Земята е изтребена. Защо? Защото човекът сам по себе си не е в състояние да осъществи деполяризация – не само приживе, но и в рамките на расата той не е могъл да извърши промяната: липсващото течение, неизразените сили не са били заложени в него. Трябвало е да напусне Земята, да се освободи от тялото на въплътяването и във високите астрални светове да извърши деполяризация.   

Трябва да изминат 6 хиляди години преди да слезе дъгата на физическото поле. За да се осъществи подобна промяна, за да се заложат чертите на развитието на планетата и в човека за милиони години напред, трябва да слезе същество от изключителен ранг и произход. И наистина, на Земята се въплътява Господ Исус Христос, Син на Бога, проявената светлина, която обема всичко и прониква навсякъде. Тази светлина тепърва ще се проявява, тепърва ще се усилва нейната интензивност. Подобен еволюционен процес е неразбираем за самосъзнанието, в което днес е потопен човекът. Съществуват два закона  с противоположно действие: инволюционният е в сила на Земята. Всяко явление се заражда в най-високата си точка, по енерция преодолява гъстата, механичната среда, слиза в ниското, губи от своя устрем и когато изчерпи и последната частица от своя потенциал, спира да се движи. Това е прочутата ябълка на Нютон, която неминуемо пада на главата на всеки земен жител. По този начин всичко, попаднало в орбитата на планетата, достига най-ниската най-ниската точка на своето движение и деградира. Еволюционният закон действа в друга среда, в други условия: там началното движение на даден обект с времето се увеличава. Защо е така? Защото това е един разумен процес, лишен от материална обвивка и затова той не се влияе от фактори като привличане и отблъскване. За да слезе в полето на Земята Христос трябва да мине през всички етапи на въплътяването и накрая, през последните години да приеме човешка форма. Именно нейното разрушаване чрез положителния римски принцип дава ход на еволюционния закон: светлината се вгражда по четирите посоки. Те съответстват на четирите стихии, на четирите свещени животни, на четирите темперамента, на четирите кръвни групи, а това е квадратът, кубът, в който е затворено човешкото битие. 

Саможертвата на Исус Христос отпушва границата между двете полусфери. На физическия свят тя се намира на линията Кавказ – Източноафрикански рифт.  През първите векове след Христа множество племена и народности преминават от източната, отрицателната, астралната половина на света към западната, положителната, на физическия свят и на обективния ум. По този начин двете въплътени течения започват да се съчетават в човека. Този процес се развива заедно с организацията и на самата планетна система. И горе, както на Земята, стават размествания, съпроводени от катаклизми. Известно е, че един от апостолите трябва да изиграе ролята на посредник между онзи и този свят, да предаде Христос и да се самоубие, т.е. да възстанови хармонията в сферата. Съществува предположение, че Юда символизира съзвездието на Змията, 13-то в старата зодиакална система, но най-вероятно става дума за планета и за акт, който би се проявил в бъдещото, като отражение на ритуалните действия в полето на Христос. За тази планета Учителя казва следното: „Сега в слънчевата система се формира една нова планета и всички пертурбации, които стават, се дължат на нея. Тя е още прозрачна.“ Според нас локацията на тази планета би трябвало да бъде между Слънцето и Земята, т.е. да се намира сред твърдите планети. Според Учителя Дънов „планетите, които се намират в орбитата на Земята, оказват влияние върху субективния, вътрешния живот на човека. Това са планетите Слънце, Венера, Меркурий и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния, обективния живот на човека: Марс, Юпитер и Сатурн.“ По друг повод, но отново свързан с планетите, Учителя казва: „Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри“. Нека обобщим: планетата е невидима, влияе на вътрешния, психическия живот на човека, нейното въздействие е по-мощно от това на проявените планетите, но едновременно с това е и добро, т.е. възходящо, еволюционно. Това означава, че излъчваните от нея вълни са вертикални. При взаимодействието им с хоризонталните вълни, които действат в плоскостта, резултатът е и външен, видим: дезинтеграция на твърдата материя – затова ледовете се топят, а площта на пустините всяка година драстично нараства. Следователно влиянието на обективните фактори тепърва ще се проявява със своя глобален – и психически, и духовен, и физически характер. Тази част от завета между Бог и човека е пропусната в Библията, но процесът е описан в Евангелията и в Апокалипсиса. Човечеството няма да бъде пометено от катаклизъм, но промяната ще се осъществи приживе, във въплътените тела, чрез всички сетива. Човекът ще бъде изтръгнат из корен, ще се лута и ще търси изход, но няма да го намери. Тогава ще го обземе тъмнината и в последния миг ще извика като Христос на кръста: „Отче, в Твоите ръце предавам живота си“.  

В голяма степен годината, а и целият (условно) 11-годишен цикъл ще съдържат характеристиките на библейските и евангелските предсказания. Човечеството вече не се чувства удобно в своите дрехи: нито утвърдените през вековете институции и закони са му по мярка, нито физическото тяло е в състояние да изрази неговите стремежи. Затова, от една страна, ще се увеличават външните брожения, чиито мотиви и цели ще стават все по-неясни, от друга – тялото все повече ще се обективизира от самосъзнанието. В известен смисъл през ерата на Водолей човечеството ще преминава през египетската цивилизация така, както през ерата на Риби възпроизвеждаше идеите на древните гърци. Затова неслучайно във водещ клон на медицината се развива хирургията, затова хората рисуват, дупчат, режат, стържат телата си, затова самоубийствата въобще и самонараняванията сред подрастващите нарастват. Подобно състояние граничи с хаоса – тогава физическият, астралният и умственият свят излизат извън регламента на своите отношения и се противопоставят един на друг. В центъра е астралният свят, астралното тяло. При другите две тела доминира външното налягане, при него – вътрешното напрежение, т.е. то в голяма степен е крепител и изразител на нашия живот. През Водолей астралното тяло е активизирано, разширено и излиза извън границите на етерното тяло, което регулира електромагнитното поле на организма. Това състояние създава дискомфорт, свръхчувствителност, усещане за заплаха, за опасност, но и на невъзможност да се отреагира напрежението. Така човекът затъва в подземието на астралния живот, в областта на личните чувства. Често се говори за Водолей като за ера на духовността, но това е само за тези, които контролират своите емоции. 

Как се възпитават чувствата? Чрез въздържание и чистота. Ниският астрален свят си има свой дух в човека. Това е най-арогантното, най-хищното, най-приказливото същество и ако то не се озапти, от човека нищо няма да остане. Разширеното астрално тяло придава на човека илюзорното усещане, че е голям, велик, затова и потребностите му са големи. Съвременните хора и на изток, и на запад консумират огромни количества природни блага и ги изразходват за нищо и никакво. Природата ще използва тази енергия за своите цели, но човеците се чувстват ограбени и застрашени. И тогава всяко земетресение по планетата, всеки ураган, всяко бедствие ще ги настига и връхлита. Колкото е по-малко егото, толкова по-спокоен и по-сит ще бъде светът, толкова по-плавно ще се осъществи преходът към еволюционните промени.

2012 - година на маите 

2013 - година на Земята и на Луната 

При някои индивиди и общности доминира астралното тяло, чувственият свят. Или, ако проектираме органичният строй на човека чрез четирите елемента – вода, земя, огън, въздух, то този тип съответства на елемента вода. Става дума за въплътения първичен елемент, който не е поляризиран, не съдържа втори вътрешен полюс. Това е речната, сладката, с висока степен на алкалност вода, чиято полярност можем да изразим чрез формулата [–(–)], за разлика от водата в световния океан, при която солта образува втори положителен полюс и добива определена степен на киселинност [–(+)]. Следователно хората с тази комбинация са като водата: от една страна, могат да бъдат подвижни, бързи, техният напор може да проправи път и през скали, но от друга – имат склонност да застиват в покой, да блатясват, да  се превръщат чрез топлината в пара. 

Четирите елемента (четирите посоки, четирите темперамента, четирите животни и др.) могат да бъдат изразени чрез кръвните групи „А”, „Б”, „АБ” и „0”. „А” е положителна, мъжка, киселинна, „Б” е отрицателна, женска, алкална, „АБ” е резултат от съчетанието на двата потока, нулевата кръвна група е също отрицателна. Като маркер за определянето на кръвната група служи състоянието на червените кръвни телца, или на количеството желязо и неговата активност в кръвта – именно то й придава червен цвят. В първите три групи желязото присъства в различна степен и по този начин определя полярността на всяка група. В четвъртата, нулевата, обаче, желязото практически отсъства. Ето и отношенията между групите: кръв може да се прелива само между индивиди от една и съща група, но кръв от група 0 се съчетава с всички останали. Следователно, нулевата група е първична и е в основата на останалите видове кръв. Можем да се изразим и така: първите три групи са резултат от влиянията на нови, съвременни фактори, които не са променили в значителна степен характера на четвъртата.    

Нулевата група е белег на атлантите, които са предци на голямата част от населението на планетата днес, затова тя е и най-широко представена. Двата небесни потока – положителният – огънят и отрицателният – водата, се въплътяват на планетата и в човека, за да обработят и организират ниските етажи на 13-та сфера. Човекът, от една страна, е обект на влияние на обективните, небесните фактори, от друга – той самият е поле за обработка на цялата среда. Атомите на елементите трябва да преминат през човека, за да изявят своето естество и да еволюират. 

Окултните школи са единни в своите виждания за етапите на развитие на планетата: монадите от първите две раси отказват да се въплътят, а Земята е още неустроена. Но въпреки това първата раса с положителна полярност вгражда огъня в поднебесните пространства, втората е отрицателна и носи водния елемент със себе си. По този начин се обособяват небесната и поднебесната сфери. Третата, лемурийската раса слиза на планетата и въплъщава огненото течение. Техни далечни наследници днес са африканците, коренните жители на Австралия и на Югоизточна Азия, народности от западните брегове на Южна Америка, както и на някои тихоокеански острови. Положителното течение на Земята се изразява не само чрез огъня, но и чрез неговия аналог – желязото. Желязото взаимодейства с водата и кислорода от въздуха и почвата, следователно земите на Лемурия би трябвало да са червени, ръждиви. И наистина, териториите на третата раса имат червеникав оттенък. 

По този начин лемурийците са носители само на положителното течение, атлантите – само на отрицателното. За да компенсират тази едностранчивост, лемурийците обитават суша, обкръжена от вода – острови и архипелази, атлантите – сухи, високи места. През петата, сегашната раса, миграцията на човешките племена създава в двете основни течения вътрешни полюси – във водата елемента земя, в огъня елемента въздух. Основен представител на елемента земя са китайците и славяните, на въздуха – кавказката подраса. 

Кавказците не само трябва да напуснат старите атлантски земи и да населят нови, каквато е участта на племената, образуващи по-късно китайската нация и славянските народности, но и да претърпят втора поляризация чрез елемента огън: хуните два пъти прекосяват Гоби, евреите 40 години пътуват през синайската пустиня, за да достигнат обетованата земя. Всички племена, участвали в т.нар. „велико преселение на народите” през първите векове сл.н.е., преминават през сухата, скалиста, пустинна средноазиатска територия, над разлом, под който бушува огън. Огненият пояс се заражда във водите на Югоизточна Азия, преминава по северните склонове на Хималаите, пресича Средна Азия, днешна северна Турция под Кавказ, продължава по линията под южните Родопи, Алпите, Пиринеите, пресича дъното на Атлантическия океан и завършва край Бермудите в Саргасово море. Именно по тази червена нишка се движи миграционният поток от изток на запад и възприема влиянието на положителното течение.  

На новите територии наследниците на атлантите претърпяват нова поляризация – те се смесват със стари лемурийски племена или с вече поляризирани нови атланти, каквито са славяните, скандинавците и др. Там, където отсъстват наследници на лемурийците, както е в Америка, колонистите заселват компактни групи африканци. Каква е съдбата на старите, запазили своята същност атлантски народности като перси, траки, египтяни, критяни и др.? Те буквално изчезват, защото не могат да преминат отвъд линията на Кавказ, отвъд новата ера. МО–ИСЕЙ, „божествената вода”,  „водният човек”, достигнал брега по течението на Нил, успява да преведе своя народ през пустинята, но той самият не е в състояние да претърпи деполяризация, да вгради в своето естество огъня, затова и не достига обетованата земя. 

Образуването на националните държави се извършва след съчетанието на различните племенни елементи, носители на една от кръвните групи. Те трайно населяват определена територия, която сама по себе си има своя специфика. Т.напр. българският народ се формира от следните типове: 44% са с кръвна група „А”, 32% с група „0”, 15% с група „Б”, 8% с „АБ”. Това съчетание между различни по полярност елементи взаимодейства с територия, която също има своите електромагнитни характеристики. При различните народи съотношението е различно, различна е и средата, която обитават. 

Как е при старите атланти, чиито преки наследници са хората от кавказката подраса с кръвна група „0”? Олмеките, маите, ацтеките, инките са коренно атлантско население, което е оцеляло в западната периферия на Атлантида след гибелта на континента на Посейдон. То никога не е мигрирало и не е приемало представители на общности от лемурийската раса. От 97 до 100% индивидите от тези народности са с кръвна група „0”. Какво означава това? Нека си представим, че многомилионни общности живеят само в лявата половина на тялото, обитават само едното, дясното мозъчно полушарие, работят само с лявата ръка, живеят само чрез вегетативната нервна система и т.н. Подобно неполяризирано, компактно течение принадлежи по-скоро на небето, отколкото на Земята. Това е така, защото в космоса елементите се срещат само в еднородно, чисто състояние. По този начин – чрез крайната поляризация – може да се осъществят процесите на привличане и на отблъскване, които обхващат огромните небесни пространства. На Земята това отношение е също в сила, затова огънят и водата са антагонистични течения. За да взаимодействат, те трябва да излъчат своите вътрешни полюси с противоположна полярност  и тогава отрицателният спрямо огъня вятър ще може да се съчетава с течението на водата, а водният вътрешен полюс с положителен знак – земята – ще се привлича от огъня. По този начин в гъстата материя се установява законът за привличане на противоположностите, или така започва процесът на крайното въплътяване, на крайната материализация. Съвременните учени слагат знак за равенство между водата, която е в основата на физическото тяло както на човека, така и на планетата, с универсалния живот, затова търсят в космоса звездни тела с течност, която се движи и бълбука. Подобно агрегатно състояние се среща само на Земята, защото първичната вода на планетата е смесена с множество други компоненти. Или: физическото състояние на водата е течно, но това в космоса е изключително явление, астралното е твърдо, затова и на Земята, и на другите планети водата образува лед, в умствения свят водата се проявява като флуиди. 

За да слезе дадена монада в по-ниските полета, тя трябва да претърпи множество пречупвания: първичният Адам се дели на мъжка и женска половина, които по закона на небесните отношения се отблъскват, затова змията трябва да поеме ролята на посредник, или на втори породител. В богомилските легенди тя е съработник на Бога на Земята: представена е като птица рибар, която носи кал от дъното на морето. Така се създава потомството на първите хора, при които според Библията само мъжете раждат, т.е. поляризацията между половете още не е настъпила, и едва когато жените започват да раждат, се осъществява следващото слизане в материалния свят: децата на децата на двойката от рая населяват планетата. 

Раят, или неговото идилично състояние е отражение на отношенията в Атлантида, а пропъдената двойка поставя основите на петата раса, на процесите на делене и смесване. За старите атлантски народности изход на планетата няма – те са неполяризирани, носители са само на едното течение и затова не са докрай въплътени: не познават колелото (което е резултат от поляризацията на лявата и дясната ръка), не леят метали, желязо не използват, нямат домашни животни и т.н. Плътта и физическо тяло се възприемат много различно от съвременните хора. В подобни традиционни общества съществуват обикновено две схващания: първото е на жреците и водачите, които се стремят да укрепват връзката с небето, с обективните фактори и затова третират тялото като временна, често излишна, даже вредна дреха, второто е на простолюдието, което се опитва да овладее земните сили и да се индивидуализира чрез пола и трудовите дейности.  

Отрицателният поток, за да оцелее, за да намери равновесие, трябва да образува връзка със своя полюс – това е положителното, огненото Слънце. При атлантските етноси, населяващи Централна и Южна Америка, Слънцето е главен бог, крепител на живота, но и бог на войната. Центърът на вегетативната нервна система, т.нар. „стомашен мозък” неслучайно е назован „слънчев сплит”. Водата, за да се прояви на физическото поле, трябва смени своето състояние от лед на поток, а това се осъществява чрез топлината на Слънцето; но когато светилото е гневно, то нажежава водата в такава степен, че тя започва да кипи и се превръща на пара. Кръвните жертвоприношения, мирисът на изгоряла плът, димът трябва да омилостивят владетелите на Слънцето и да тушират неговите изгарящи лъчи. 

Животът на маите, ацтеките, инките и другите преки наследници на атлантите е съгласуван с движението на Слънцето и неговите влияния. Слънцето има две земни проявления: златото и пирамидите. Златото запазва своето първично, чисто състояние, затова се използва само за ритуални цели. Едва в по-късните периоди атлантите смесват златото с мед. Думата ПИ–РА–МИ–ДА означава „въплътеното движение на слънчевия огън”. Пирамидите при наследниците на атлантите са стъпаловидни, при египтяните само първите са изградени на стъпала, останалите са с гладки стени и островърхи. Пирамидите са част от по-обширни фигури: стъпаловидната символизира движението на Слънцето сред небесните тела, неговите качвания и слизания, пиковете на спиралата около небесния екватор. В този случай то в голяма степен е зависимо от мощните полета на звездите и съзвездията, през които преминава. Цялата митология около съдбините на Слънцето, включително и разказът за поглъщането му от Дракона, и легендата за Златното руно, е израз на тези отношения. Египетската пирамида би трябвало да изрази новото състояние на светилото като център на слънчева система. И ако при атлантите Слънцето се движи на тласъци, на подскоци, то при египтяните то е неподвижно застанало на върха и неговите вълни, лъчите му образуват гладки, симетрични форми. Това е така, защото орбитите на Слънцето и на планетите, вкл. и на Земята, вече са фиксирани и образуват самостоятелно поле. То вече в значителна степен е независимо от влиянията на зодиака.

Възниква следният въпрос: как е възможно в една и съща епоха състоянието на Слънцето да се възприема така различно? Във времето, когато египтяните, гърците, римляните заместват старите богове с техните планетни наследници, в Централна и Южна Америка времето е сякаш спряло в една точка отпреди потопа, преди началото на петата раса. След края на атлантския период земната ос се измества на изток. Тя извършва едно основно спираловидно движение около себе си, но едновременно с това се придвижва бавно на запад. Земната ос изразява отношението на Земята с космоса – наклонът на оста отговаря на ъгъла, по който планетата обикаля около Слънцето и на ъгъла, под който Слънцето се движи около небесния екватор: днес той е около 23 градуса. Оста се пречупва в центъра на Земята и по този начин двата конуса се движат в различни посоки, като северният е свързан със северната небесна хемисфера и северния космически полюс, а южният – с южната и южния полюс. Или: земната ос е проводник и индикатор на небесните влияния, чрез нея се създава вътрешното напрежение и основата на полето на планетата. След смяната на расите оста се намира в неутрална позиция, на линията на небесния екватор между двете небесни хемисфери, затова настъпва ледниковият период. Това е период на затишие, през който се извършва смяна на теченията от южното полушарие към северното. И наистина, жизненият поток, основните промени се извършват в северното земно полукълбо от изток на запад, под влиянието на преместването на оста. Наслагването на това непрекъснато движение образува вълна, лъч, който концентрира на повърността на Земята огромни сили. Това е като сноп светлина, който внезапно изтръгва от тъмнината скрити, дремещи създания и енергии. Териториите, през които преминава лъчът, внезапно оживяват. Лесно може да се проследи неговия път, както до н.е. на териториите на Азия и Близкия Изток, така и през втората половина на петата раса: през 14 в. на гребена на неговата вълна и червената линия на огнения пояс португалците и испанците достигат източните брегове на Америка и намират общество, сякаш застинало хилядолетия назад във времето: то живее със Слънце, което се движи самотно сред небесните пространства. 

И  ако календарът на римляните е слънчево-лунен, то на маите е слънчево-зодиакален: годината се състои от 365 дни, като неговата сърцевина, съдържанието му е цикъл от 260 дни. Той е образуван от 20 периода по 13 дни, а това е броят на зодиакалните знаци миналото, когато към познатите 12 зодии е било включено и съзвездието на Змията. Вътрешното и външното летоброене съвпадат на всеки 52 години и образуват един цикъл, а той е в основата на други, по-обширни периоди. Далечното, скокообразното движение на Слънцето сред мощни небесни лъчения, създава катастрофическото светоусещане у преките наследници на атлантите. Катастрофическото съзнание отчита всеки цикъл на Слънцето като безвъзвратно отминал, а новият трябва да започне отначало, с нова светлината. 

Подобна психическа нагласа е възможна само в сферата на подсъзнанието, на вътрешните сетива, които са свързани с влиянието на зодиакалните знаци, чийто характер отразява един далечен статус на животните. Имало е време, когато животните са доминирали на Земята и са въплъщавали спецификата на небесните влияния. Но те не успяват да се въплътят докрай на планетата и образуват едно успоредно на атлантите, изцяло доминирано от отрицателния принцип течение. Те възприемат условията на Земята като враждебни, затова всички сухоземни животни са плътно облечени с кожа, която би трябвало да създаде енергийна преграда от влиянието на физическото поле. Въпреки това доминират две екстремни чувства: на страх и на агресия. Външните, физическите сетива не са развити, или едно от тях доминира, което свързва даден животински вид с определена територия и начин на живот. Органичният им строй е свързан с астралния свят, затова са развити вътрешните сетива, които им позволяват да възприемат вълни, непознати за съвремнния човек. 

Как е отвъд океана, при кавказците, при новата подраса на петия период? Годината също е съставена от 365 дни – времето на завъртването на Земята около Слънцето, но съдържанието му се определя от циклите на Луната, защото нейната орбита, заедно с орбитата на Земята е вече фиксирана в новото слънчево поле. В пресечната точка на отношенията на небесните тела се създават основите на самосъзнанието: единството на място, време и действие тук, на планетата. Самосъзнанието борави с материята, с дневната светлина, с външните сетива и изключва внезапните промени. Такава е парадигмата на картезианството и възприетата като аксиома еволюционна теория на Дарвин. Тези взъгледи са следствие от влиянието на отминалата ера на Риби, когато процесите на съчетание и смесване са особено активни и демонстрираните форми изглеждат здрави и непреходни. Тъй като чрез инструментариума на самосъзнанието западният човек се чувства отделен от звездите, той няма познание за своето начало и не предусеща своя край: цикли не съществуват, а само етапи на развитие, чиито причини и следствия произтичат от промените на физическото поле. Опитите да се установи периодизация в проявите на Слънцето също изглеждат неубедителни: 11-годишният слънчев цикъл се формира доста произволно. 

Една от датите в календара на маите, която бележи края на един обширен период, е 21 декември 2012 година. Западът, въоръжен със своя рационализъм, се отнася скептично към всички предсказания за предстоящи глобални катаклизми и затова си има своите основания: Слънцето днес стои здраво на своето място. И въпреки това, известието, тълкувано като край на света, събуди тревога от нещо непознато и застрашително: наистина, светилото няма да пропадне в космическите бездни, но интензитетът на негово лъчене започва да се променя, защото в слънчевата система настъпват промени. Учителя Дънов говори за проявлението на нова планета, която предизвиква пертурбациите както на Слънцето, така и в цялото поле. Какви са признаците и резултатите на активното Слънце? На повърхността на светилото се появяват петна, чрез които протичат мощни потоци плазма. Така се създава слънчев вятър, който достига обекти, отдалечени на хиляди, на милиони светлинни години. Част от слънчевия ураган преминава през сферата на Земята и продължава своя път, друга се отразява от атмосферата. Слънчевият поток е съставен от различни частици. Тези, които проникват през сферата на планетата, имат вълнов характер. 

Каква е разликата между механичното и вълновото движение? Механичното се осъществява по определен път за определено време, като движението на влак, например: за да избегне катастрофата, наблюдателят ще се отмести от релсите и вагоните ще профучат край него. Механичното движение е временно, инерционно, заглъващо и обхваща отделни, само енергийно приспособими обекти. Вълновото движение има вибрационен, или както днес го определят „струнен” характер. Това означава, че първоначалният тласък, първичното трептене се предава от обект на обект в един синхронен ритъм. По същия начин се образуват морските вълни: те трептят на едно място, но като зъбчатка движат съседните морски маси. Така вълна, зародена в определена зона на световния океан, ако не срещне преграда, ще обиколи земното кълбо и ще се завърне в своята първоначална точка. Аналогията е по-скоро външна, защото водата притежава физическо тяло, докато електромагнитният импулс, светлината е явление от друг порядък. Следователно лъченето на Слънцето преминава през всички обекти, като активизира всички системи, всички полета, всички молекули по пътя си. Затова можем да определим влиянието на късите слънчеви вълни като органично: независимо от това, че за известно време формата се запазва, в същността, в съдържанието настъпват промени. Те обхващат както различни човешки общности, така и цялото човечество.

Нека разгледаме годишния цикъл на слънчевите влияния. Той се състои от два пика: времето на лятното и на зимното слънцестоене – около 21 юни и 21 декември, когато Слънцето се намира в най-високата си и в най-ниската си точка спрямо Земята. Тогава лъчите на светилото падат не под ъгъл, а директно върху планетата и влиянието им е най-силно. Слънчевата активност започва около деня на зимното слънцестоене и след това с различна, но често нарастваща интензивност в пиковите години продължава до деня на лятното слънцестоене. След 21 юни Слънцето утихва, всеки цъфтеж спира, наситените с енергия растения, животни и хора, благодарение вече на земните течения, съзряват и дават плод. Настъпва времето на пиршество, на разгул. Началото и краят на активния слънчев период са отбелязани от народни вярвания и празници. Със зимното слънцестоене започват поганните дни: първият удар на магнетичната вълна предизвиква брожение, хаос. Духовете, яли и пили през лятото и есента, панически се лутат и търсят нови убежища, затова хората затварят вратите и прозорците, ограждат домовете и местата с животните, спотайват се и очакват да премине разбуненото зло. Около деня на лятното слънцестоене се чества Еньовден: нашите предци са знаели, че светилото започва да „умира”, то е достигнало своя връх и слиза по небесклона надолу. В последния ден на активното Слънце растенията събират максимум възходяща сила, затова през нощта на празника се берат билки. На другия ден светът навлиза вече в друга фаза: натрупаната слънчева сила, праната ще се трансформират и растението ще загуби част от своите лечебни свойства. След 21 юни духовете се разиграват, затова на празника се изпълняват и редица магически ритуали: жени и мъже привличат и отблъскват различни природни сили, за да защитят своята територия и живина.   

Опити да се използва енергията на Слънцето в пиковите точки съществуват не само в народното битие. Тъй като слънчевите вълни обхващат маси хора, то много войни са започвали около деня на лятното слънцестоене. По този начин би трябвало слънчевият заряд да се трансформира като движение, като ход на физическото поле. Най-известните примери са нахлуването на Наполеон и на Хитлер на руска територия около деня на лятното слънцестоене. Вярно е, че първоначалният устрем им позволява да преодолеят огромни пространства и да громят руските войски, но двете армии затъват в зимата и Слънцето сменя своята фаза. Съюзническият десант в Нормандия през 1944 г. също се осъществява през юни. И ако влиянията на Слънцето след лятното слънцестоене се изразяват на физическото поле – именно тогава кипящите сокове постепенно застиват и образуват формите, то вълните на зимното Слънце се проектират в астралния свят, в сферата на подсъзнанието. Това са деструктивни, накъсани вълни, които рушат материята, утвърдените форми, външния свят. Светът се поляризира в своите крайни проявления – бяло и черно. Бялото заличава формите, внася еднообразие, а черното концентрира около корените силите на земята. В началото на пролетта, около деня на пролетното равноденствие, двата полюса, бялото и черното се събират на линията на еклиптиката и образуват цветния спектър на дъгата. 

Зимата, и при това руската зима, се изтъква като съществен аргумент за пораженията на френските и германските нашественици. Но в този случай едва ли става дума само за метеорологическите условия. Това, което придава сила на руснаците, едва ли е тяхната по-добра приспособимост към зимата. Истината е, че астралните, тромави руснаци получават именно през зимата силен енергиен импулс, който, получава адекватен израз на физическото поле: унищожение на врага. Разчетената като катастрофическа дата в календара на маите също съвпада с деня на зимното слънцестоене и носи неговия характер – на разпад. Ето и пример от новата история: арабската пролет, рушителният гняв на огромните маси се зароди през декември в Тунис.

Защо маите възприемат 2012 г. като фатална, като крайна? Защото е година на активното Слънце. За разлика от руснаците и славяните, които са деполяризирано атлантско течение, т.е. преминали са през процесите на съчетание и смесване с други, с лемурийски характер общности и населяват нови земи, то маите, а и ацтеките, са атлантски, изолирани общности, които обитават старите територии, някога част от континента на четвъртата раса. Тогава е властвал отрицателният, женският принцип. От една страна, това придава огромна, специфична мощ на неговите изразители, от друга – при смяната на условията със същата сила някогашното предимство се превръща в недостатък. 

Кога дадено същество е в състояние да обитава само отрицателното течение, само водата и да има пълноценен живот? Съществува следното отношение между светилото и планетата: когато Слънцето се възкачва, Земята слиза и интензитетът на слънчевите лъчи се увеличава. Така е и при годишния кръговрат: когато светилото се намира в най-високата си точка, а планетата – в най-ниската, започва лятото в северното полушарие. В началото на четвъртия период Слънцето е позиционирано в най-ниската си точка под линията на небесния хоризонт в зодиакалния знак Козирог. Със своя ход нагоре неговата активност се увеличава и въплътеното отрицателно течение на Земята придобива живот: ако не съществуват топлината на Слънцето и напорът на неговите лъчи, водата ще замръзне. След първата половина на расата, след като преминава през небесния екватор в съзвездието Дева, активността на Слънцето предизвиква диференциация сред дотогава еднородното земно население: започват да се проявяват първите племенни общности. С хода на светилото към своя връх световните води се превръщат в разрушителни сили, които, по описанието на пророка Едгар Кейси, рушат континента и сушата на островите и ги преместват. В своя пик, в съзвездието Рак Слънцето е толкова мощно, че бушуващите води заливат цялата планета и предизвикват потоп. Така се осъществява смяната между атлантската и сегашната, петата раса. 

В новия период светилото слиза по кривата на хоризонта, а Земята се възкачва, или постепенно започват да доминират силите на планетата и на Луната. Слънцето променя характера на своето лъчене: външната му светлина отслабва, но се активизират късите лъчи, които въдействат на астралното тяло, на водата, а оттам – на психиката, на подсъзнанието. Вътрешният огън, вътрешното напрежение се увеличават, а външните, физическите връзки изтъняват и се късат. Силите на Водолей, главно на властващата планета Уран активизират индивидуалното астрално тяло, то непрестанно ще набъбва и ще търси начини, пътища да изрази това напрежение. Брожението, неудовлетвореността, безпокойството ще характеризират следващите времена. 

Ако Слънцето през петата раса слиза, а Земята и Луната се възкачват, ние се приближаваме към зимата, но не по пътя на есента, а на пролетта и зимата, т.е. движим се напред заднишком, с гърба, с неосветената си част, с подсъзнанието. Това означава, че наближаваме зимата, белия и черния цвят, крушението на формите. В началото на зимата са поганните дни, когато човекът ще бъде изтръгнат от физическия свят, от това, което днес възприема като корен, като живот и ще бъде присаден в по-високото, астралното поле. 

Този обратен ход е реалният, а физическото движение, което изглежда насочено напред, е огледално отражение на небесния порядък. Слънцето се движи между съзвездията според нашите разбирания отзад напред, затова приемаме, че ерата на Овен свършва през 2 в. пр.н.е., след което светилото влиза в съзвездието на Риби, а от средата на 20 в. – все така назад – потъва във водите на Водолей. В края на Риби и в началото на Водолей лъчът на земната ос достига крайните предели на западната суша. В геофизичен план това означава, че се активизира задната, тилната част на земното кълбо – някога „тихият”, скрит океан. Неговите води и брегове ще бъдат мястото, рамката на бъдещите промени. Това не означава, че лицевата, континенталната част ще бъде пощадена: тъй като бъдещите явления имат вълнов характер, тяхното влияние ще обхване цялото земно кълбо.     

Маите много добре са разбирали пътя на Слънцето на небето и са могли да предвидят влиянията на неговите фази. Те са знаели, че с напредването на петата раса, със затихването на слънчевите външни вълни и активизацията на късите, с движението на магнитната ос от изток на запад, ще настъпи техният упадък и край. По подобен начин са изчезнали няколко сродни, атлантски общности преди тях. Къде са отишли? Завърнали са се в своето небесно отечество. Нищо не ги задържа на Земята, защото поради своя характер, те не са в състояние да образуват съединения, да се съчетават, т.е. кармично не са обвързани. Зачестилите човешки жертвоприношения при маите и ацтеките след втората половина на петата раса, особено след хилядната година имат разнообразен смисъл, но когато са били жертвани деца, невинни юноши и девици, идеята е те да проправят пътя за бъдещото масово преселение на душите и да приготвят лоното на новото им обиталище. 

2012 е активна слънчева година, но не е пикова. Съществуват различни предположения за годината, която ще се яви като връх, като завършек на сегашния слънчев цикъл.  Ето и нашата прогноза: 2013 ще бъде година на Земята и Луната. Тя може да бъде сравнена с 2011 г.: възможно е да има тежки земетресения като това в Япония, изригвания на вулкани, движения в земната кора с множество видими и невидими последствия. Слънцето ще бъде тихо, но през следващата, 2014 г., то ще достигне върха на своята активност. И ако вълните на светилото преминават през всички прегради, има ли спасение? Най-важното е – да мислим. Ако само чувстваме, активизираме мозъчните центрове, които са разположени в долния етаж и в тила на главата – в зоните около слепите очи, около ушите и в малкия мозък. Техните трептения са в синхрон с низходящите слънчеви и земни влияния. Резултатът: чувства на паника, ужас, страх, песимизъм, агресия, но и на неутолим глад, на свръхчувствителност на обонянието и слуха. Процесите на мисълта се осъществяват чрез центрове, разположени в предната и в горната част на главата. В челната област са заложени способностите, чрез които ситуираме обектите в пространството, анализираме и обобщаваме, в горната част на челото се проявяват предчувствието и интуицията, а на темето, на върха на главата са чувствата вяра, надежда, вдъхновение, Любов към Бога, убеденост в безсмъртието на душата, в съществуването на висши надземни светове. Мислите повишават вибрациите и ги синхронизират с възходящите вълни на Слънцето и на другите обективни фактори.  

Когато човек е потопен в дадена среда, той трудно може да обективизира и анализира своето състояние. Съществуват два признака, които различават сферите на чувствата и на мислите: ако живеете в миналото, ако считате, че там се крие успехът или нещастието на вашето съществуване, вие чувствате; ако сте убедени, че днес живеете пълноценно – вие мислите; ако се занимавате с човешките взаимоотношеня – в миналото сте, защото цялата човешка дейност изтича назад; ако ви вълнуват необичайните, необикновените явления, които изглеждат непрактични и несъществени – вие мислите. Всички способи за лечение – класически или алтернативни – могат да имат благоприятно въздействие само ако човек напусне калта, тинята, в които е затънал. Защото мозъчните вълни са в състояние да променят вибрациите на всяко въздействие.

Някой ще каже: „Само с хвърковати идеи не се живее!” Така е, трябва да се яде и то правилно, трябва да се отглеждат добри деца, трябва да се съществува мирно с човеците, защото съществува следният закон: ако не уредиш отношенията си на физическото поле, няма да получиш достъп до високия астрален свят. Душите на съвременните хора не могат да напуснат сферата на Земята, защото са привързани като балони с много конци към физическото поле – имат и да дават, и да взимат. В някои религии, преди да влязат в молитвения дом, вярващите събуват обувките и си измиват краката. По този начин те декларират, че нямат задължения към земята и могат да пристъпят в по-високия свят. Подобна нагласа на съзнанието им позволява по-леко да понесат несгодите, превратностите на живота и да отстояват настойчиво своята вяра. Как е при западните граждани? Те така са се сраснали с формите на физическото поле, че ако може, биха нахлули в другите светове не само с прашните си обувки, но и с колите, и с къщите, и с банковите си сметки. Подсъзнанието много добре разбира този закон, тази невъзможност, затова чрез самосъзнанието категорично отрича както съществуването на други светове, така и на живота след смъртта, прераждането и всички други окултни глупости. 

Но добре, че човекът не е фактор. През ерата Риби се утвърждава положителното, мъжкото течение, през Водолей се активизира отрицателният, женският поток. През Риби жените са подтиснати, подложени са на унищожение (вж. процесите срещу вещиците, които продължават почти пет века), през Водолей женската вълна тепърва ще се активизира и ще притиска мъжкия свят – светът на формите, на кирпичите, на правилата, на системата за възпитание и обучение, на науката и нейните проявления и т.н. Още през първите десетилетия на ерата ерозията на стария строй е в ход: институциите губят авторитет, държавността помръква, семейството се разпада, като жената поема ролята на единен родител, но така е и в природата – водата напуска старото си агрегатно състояние и буни и океана, и въздуха, и земята. И все пак някога двете антагонистични течения ще утихнат и техните сили ще образуват единно поле. Тогава може да се вгради третият, умственият свят. Следователно, само ако нашите постъпки и чувства са чисти и са в синхрон, може да се прояви царството на ума. Това не е механичен процес: теченията на ума ще слязат на Земята, но всеки сам, индивидуално трябва да обработи своето естество. 

Най-ожесточените спорове в християнството са се водили около значението на светата Троица. Ако Бог е Отец, носител на положителния поток, ако Свети Дух въплъщава отрицателното течение, то тяхно порождение ще бъде Сина. Единицата сама по себе си е непроявена, двойката носи раздор, само тройката е в състояние да изяви и целостта, и спецификата на всички заложени сили. Когато на Земята и в човека двете въплътени начала се съберат и заработят заедно, ще се осъществи пришествието на Сина. Казано е, че Той носи мира. Тогава ще се образува фокус, в който ще се съберат подсъзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието, миналото, сегашното и бъдещето. 

 Продължи 

Направи своя избор
Напред